Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23598 от 23.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57307/2024
Вид
Решение № 23598
Подписан
23.12.2025
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • § 1, ал. 1, т. 2 буква "а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 23598 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110157307 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. А. срещу „Софийска вода“ АД.

Ищцата твърди, че с писмо с вх. №ЗИ-429/17.07.2024 г. и справка за клиентски №********** ответникът претендирал от нея суми за доставена питейна вода и отведени и пречистени води, което обуславя правния й интерес от иска. Сочи, че за периода 10.10.2013 г. – 12.08.2021 г. от ответното дружество се претендира сумата в размер на 4212,06 лева, а за периода 13.08.2021 г. – 11.07.2024 г. – сумата в размер на 2563,73 лева за имот, находящ се на адрес: адрес **** за клиентски №**********.

Твърди, че не дължи на ответника сумата в размер на 4212,06 лева за периода 10.10.2013 г. – 12.08.2021 г., тъй като същата е погасена по давност. Оспорва също така наличието на облигационното правоотношение между нея, като собственик или вещен ползвател на имота, и ответника, поради което твърди, че не била потребител на услугата водоснабдяване и не дължи горепосочените суми на ответника. Ето защо моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответника сумата в общ размер на 6775,79 лева, претендирана за периода 10.10.2013 г. до 11.07.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск по допустимост и основателност. Сочи, че титуляр на партидата за клиентски №********** е лицето С.Л.А, поради което ищецът не бил процесуално легитимиран да предяви иска. В случай, че искът се приеме за допустим, ищецът признава иска за установяване недължимост на сумата в размер на 4212,06 1 лева за периода 10.10.2013 г. – 12.08.2021 г. като погасени по давност, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли по отношение на признатата чат разноските за водене на делото да останат за ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Що се отнася до периода 13.08.2021 г. – 11.07.2024 г., сочи че оспорва иска, доколкото е налице валидно облигационно правоотношение с ищцата, въпреки че партидата се води на името на лицето С.Л.А. Сочи, че ищцата е представила справка-удостоверение за наследници, с което се е легитимирала като наследник на титуляря на партидата С.А. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения отрицателен установителен иск в оспорената му част.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания,както и периода – начален и краен момент на давността.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, а именно – че за процесния период между страните е налице облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги за клиентски №**********, както и че количеството на доставените до имота услуги възлизат именно на претендирания размер.

Като доказателство по делото е представено писмо с изх. № ЗИ/17.07.2024 г. от „Софийска вода“ АД до М. А., с което се информира последната, че в качеството й на наследник на титуляря на партида с клиентски №********** с адрес на имота: гр.

София, адрес *** й изпращат таблична форма по издадени фактури за периода от 10.10.2013 г. до 11.07.2024 г. Към писмото е представена таблица- справка по партида с клиентски №**********, от която се установява, че за посочения клиентски номер за периода 10.10.2013 г. до 10.07.2024 г. са издадени фактури за потребени ВиК услуги в общ размер от 6775,79 лева.

В контекста на гореизложените обстоятелства, съдът намира, че по делото се установява правния интерес на ищцата да предяви процесния отрицателен установителен иск, доколкото ответникът претендира от нея процесната сума в качеството й на наследник на титуляра на партидата с клиентски №**********.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че ищцата няма правен интерес да предяви иска и да оспори пълния размер на вземанията, доколкото същата е един от наследниците на С.А – титуляр на партидата. Приелите наследството наследници наследяват равни части от оставената от С.А наследствена маса (чл.5, ал.1 ЗН).

2

Липсват твърдения и данни по делото другите двама наследници на лицето (негови синове) да са се отказали от наследството. Напротив, същите са подали декларация по чл. 14 ЗМДТ за деклариране като собствени на имоти от наследствената маса на лицето С.А. За ищцата е налице правен интерес от провеждане на исковете до размера на квотата й в наследствената маса, т.е. до 1/3 от вземанията, претендирани от ответника. С оглед на изложеното, производството следва да бъде прекратено за разликата над 2258,60 лева (представляваща 1/3 част от вземанията) до пълния размер от 6775,79 лева или за сумата в размер на 4517,19 лева.

По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти №7216006415/08.08.2025 г., подадена от ищцата М. А. А., с която същата декларира придобиването по наследство (заедно с още 2 лица) на ап. 25, находящ се в гр. София, адрес **.

Към декларацията е представено удостоверение за наследници на С.Л.А, от което се установява, че лицето е починало на 21.02.2024 г. и е оставило за наследници: съпругата си М. А. А., и двата си сина А.С.А и Л.С.А.

Приложен е и нотариален акт от 17.09.1941 година, с който Л.С.А (баща на С.А съобразно представеното удостоверение за наследници) придобива 20/827 идеални части от дворно място с площ 941,40 кв.м., находящо се в гр. София, адрес ***, ведно с апартамента от новопостроената вътрешна постройка с неясна квадратура, заедно с таванско помещение от около 8 кв.м., зимнично помещение от около 8 кв.м. и 20/827 идеални части от общите части на сградата. Представен е и нотариален акт от 15.10.1992 г., с който М. А. прехвърля на сина си С.Л.А собствената си ½ част от апартамент, находящ се в гр. София, адрес ***, вътрешната сграда, партер, вдясно.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ). Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 буква "а" от ДР на ЗРВКУ "потребител" е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че 3 ползвател е този който има вещното право на ползване или право на строеж.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30 дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.

По делото не се спори, че ответникът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест "оператор на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/2014 г.

От представените по делото доказателства не се установява ищцата М. А. А. да е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот за процесния период. Не се установява и правото на собственост да е принадлежало на нейния наследодател С.Л.А, като след неговата смърт същото да е преминало към наследниците му по закон. От представения към декларацията по чл. 14 ЗМДТ нотариален акт от 15.10.1992 г. се установява, че лицето М. А. прехвърля на сина си С.Л.А собствената си ½ част от апартамент, находящ се в гр. София, адрес ***, вътрешната сграда, партер, вдясно. Не се установява обаче идентичност на посочения имот с процесния водоснабден имот, представляващ апартамент №13 на адрес *** в гр. София.

Установява се, че ищцата, заедно с лицата А.А и Л.А е декларирала като придобит по наследство апартамент находящ се на същия адрес, но в подадената по чл. 14 ЗМДТ декларация е посочен апартамент №25, а предмет на делото е дължимостта на суми за потребени ВиК услуги за апартамент №13.

С оглед на изложеното, съдът намира, че въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е доказал наличието на облигационно правоотношение между него и ищцата по доставка на ВиК услуги за апартамент №13, клиентски №**********, поради което предявения иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер от 2258,60 лева, от които сумата в размер на 1404,02 лева за периода 10.10.2013 г. до 12.08.2021 г. и сумата в размер на 854,58лева за периода 13.08.2021 г. – 11.07.2024 г.

По разноските:

При този изход на спора предвид частичното прекратяване на производството, право на разноски имат и двете страни.

Съдът обаче приема, че възражението на ответника по чл. 78, ал.2 ГПК е неоснователно, тъй като ответникът е оспорил допустимостта на производството изцяло, както и е признал единствено погасяването по давност на част от претенцията, а искът е уважен поради липсата на облигационно правоотношение.

Ищцата претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на 275,29 лева – държавна такса. Предвид уважената част от исковете на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 91,76 лева.

4

Адв. Н. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство.

Представен е договор за правна защита, в който е уговорено, че процесуалното представителство по делото ще се предостави безплатно. Предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, както и реално осъществената от адв. Н. работа в защита правата и интересите на ищеца в настоящото производство, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, за което следва да бъде осъдена ответната страна е в размер на 300 лева. Съобразно уважената част от иска, на адв. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ответникът претендира присъждането на разноски за депозит за допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза в размер на 350 лева. Предвид прекратената част от производството, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 233,33 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №*****/27.09.2024 г., подадена от М. А. А., ЕГН: ********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за разликата над 2258,60 лева до пълния размер от 6775,79 лева, претендирани за периода 10.10.2013 г. 11.07.2024 г.