Решение № 173 от 21.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Видин, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320102641 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на А. А. К. от с. Арчар, обл. ******, чрез адв.

Л. А. Г. против „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД – София и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - София, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал.

1 от ЗЗП.

Твърди се в исковата молба, че на 15.01.2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество „Аксес Файнанс" АД Договор за паричен заем № ****** за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 900.00 лв. за срок от 5 месеца. Отразеният в договора лихвен процент е 38.40 %, годишният процент на разходите е 46,69 %, а задължението следва да се погаси на 5 месечни вноски, съобразно представения погасителен план.

Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 в 5-дневен срок от датата на договорното обвързване да му предостави и едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не по-малко от 1500.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад да е със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; и 2. банкова гаранция с бенефициер 1 заемодателя за сумата от 988.20 лева, валидна 30 дни след крайния срок на издължаване на кредита, или 3. одобрено от кредитодателя дружество гарант, което извършва гаранционни сделки.

Твърди се също, че на 15.01.2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество „Файненшъл България" ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № ******. Съобразно Договор № ******/15.01.2024 г. за предоставяне на гаранция ответното дружество Файненшъл България ЕООД в качеството си на вписано в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като "Гарант", се задължило по възлагане на ищеца, от друга като "Потребител", да издаде в полза на "Аксес Файнанс" АД като "Бенефициер" гаранция за изпълнение на всички парични задължения на длъжника по горецитирания кредитен контракт (в т. ч. главница, договорна лихва и евентуално начислени законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари), като плати изискуемите суми при поискване от кредитора, влизаща в сила, както и самият гаранционен договор, в случай на непредставяне на първите две обезпечения по чл. 3 от кредитната сделка в указания в текста му срок и валидна 6 месеца до по-ранното от двете обстоятелства - крайния падеж на кредита или обявяването на предсрочната му изискуемост. Потребителят на свой ред приел да плаща на гаранта чрез бенефициера разсрочено ведно с погасителните вноски по заема с добавка от 56.74 лева към всяка от тях или възнаграждението е в общ размер – 283.70 лева, което не било включено във вЕ.чината на годишния процент на разходите по кредита.

Поддържа се, че още с подписването на договора за паричен заем и изготвянето на Погасителен план към него е начислено „възнаграждение за гарант'', като същото е включено в крайната сума за връщане.

Оспорва се валидността на Договор № ******/15.01.2024 г. за паричен заем и Договор № ******/15.01.2024 г. за предоставяне на гаранция с фактически доводи, които страдат от недостатъци по чл. 22 от ЗПК, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а вторият е лишен от основание по разбирането на чл. 26, ал.

2, предл. 4 от ЗЗД, заобикаля закона - чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, противоречи на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит № ******, сключен между ищеца и първия ответник на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД, както и да се прогласи за нищожен Договор за предоставяне на гаранция № ******/15.01.2024 г., сключен между ищеца и втория ответник.

Ответникът „Аксес Файнанс" АД в срока за отговор е оспорил исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана. Посочил е, че договорът е действителен и валидно сключен. Изложил е подробни основания за това.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна, като е навел подробни съображения за това.

Посочил е, че с оглед неизпълнение от страна на ищеца по Договора за кредит и с оглед 2 изпълнението на условията за плащане по гаранцията „Файненшъл България“ ЕООД е платило задълженията на гаранта и е възникнало задължение на ищеца към „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът не е заплащал суми, които да постъпват за погасяване на задължението му.

Посочено е в отговора, че считано от 11.11.2025 г. и въз основа на подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД /купувач/ и „Файненшъл България“ ЕООД /продавач/, кредитор на ищеца не е „Файненшъл България“ ЕООД, а „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Съгласно сключения договор „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило вземането си от ищеца към въпросното трето лице, като е и упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД от негово име да уведоми длъжниците, за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, в частност да уведоми и ищеца.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения препис на договор за паричен заем № ****** от 15.01.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Аксес Файнанс“ АД, е видно, че на ищеца е предоставен заем в размер на сумата от 900.00 лева със срок на заема 5 месеца, платим на 5 вноски, всяка в размер на по 197.64 лева. В договора са посочени падежите на плащане, както и как се определя договорната лихва. Посочен е фиксиран ГЛП в размер на 38.40 %, както и че ГПР е 46.69 %. Посочена е обща дължима сума 988.20 лева.

В чл. 3 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на горецитирания договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1500.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Аксес Файнанс“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие.

Във връзка с договора за заем на същата дата 15.01.2024 г. ищецът е сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, съгласно който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора - първия 3 ответник „Аксес Файнанс“ АД, с наредител – потребителя, с цел за гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за заем.

В чл. 2, ал. 1 от договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 283.70 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка от които по 56.74 лева, което плащане следва да се извърши на кредитора при условията и сроковете на плащане по договора за паричен заем, съгласно договореното в чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора за гаранция.

От представения погасителен план се установява, че месечната вноска на ищеца с включен размер на възнаграждението за предоставяне на гаранция е 254.38 лева.

По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД /цесионер/, Допълнително споразумение от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 от 11.11.2025 г. към Рамковия договор за цесия, от които е видно, че задължението на ищеца към „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че общата стойност на плащанията по договора за заем е 988.20 лева, която сума включва: главница – 900.00 лева и договорна лихва 88.20 лева, няма други разходи.

Сумата в размер на 283.70 лева за гаранция по Договора за заем не е включена в ГПР.

Преизчисленият ГПР с включена гаранция в размер от 283.70 лева е 364.2558 %. Ищецът е направил 2 бр. погасителни вноски в размер от 508.76 лев, с които суми са платени: 343.08 лева от главницата, 52.20 лева от лихвите, 83.48 лева гаранция и са платени 30.00 лева лихва за забава. Остават неплатени задължения по договор за заем в размер от 867.24 лева /443.41 евро/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Вземанията на ищеца се основават на договор за паричен заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Страните са договорили плащането да се извършва на равни погасителни вноски, всяка по 197.64 лева, платими всеки месец за срок от 5 месеца.

Настоящият съдебен състав намира въведеното изискване в чл. 3 от заемодателя за представяне на обезпечение - банкова гаранция, поръчителство от едно физическо лице в срок от пет дни от сключване на договора или одобрено от заемателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП в каквато насока са и твърденията на ищеца.

Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, 4 е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Изискването за обезпечение на задължението чрез банкова гаранция, поръчителство от едно физическо лице, което да отговоря на определени условия или обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция с гарант - одобрен от заемодателя, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като по този начин потребителят се обременява с още задължения, които представляват още един източник на генериране на доходи извън уговорената договорна лихва и лихва за забава при плащането.