Решение № 285 от 09.12.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Шумен, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500189 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивни жалби, депозирани от 1. З. И. Х., Б. А. Ю., Е. А. Х. и Е. А. Х., действащи чрез пълномощника си – адв. М. Д. от ШАК срещу решение № 790/25.10.2024 г. по гр.д. № 1103/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частите му: 1. с която недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. ...., обл. Шумен, съставляващо УПИ I-166 в кв. 35 по плана на населеното място с площ 840 кв.м, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м, разгъната застроена площ 202 кв.м, жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м, гараж 28 кв.м и стопанска постройка със застроена площ 76 кв.м, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК е възложен на К. А. Х. и 2. С която жалбоподателите са осъдени на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплатят на К. Х. суми, предявени от последния като претенции по сметките във втората фаза на делбата и от 2. Е.

А. /неправилно посочен като А. Х., чрез пълномощника – адв. М. Д. от ШАК против решение № 31/16.01.2025 г. по гр.д. № 1103/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което молбата му за допълване на решение № 790/25.10.2024 г. е отхвърлена.

С определение № 389/20.03.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивната жалба по пункт 1, подадена от З. И. Х. е оставена без разглеждане като недопустима и въззивното производство в тази част е прекратено. Определението е влязло в сила.

Жалбоподателите по първата жалба считат, че обсъжданият недвижим имот, 1 съдържащ жилищна сграда следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като не са налице предпоставките за възлагането му в дял на К. Х.. Макар последният да живял в жилището, общият наследодател на страните А. А.ов не живеел там, а в Република Турция, поради което не можело да се приеме, че двамата живели съвместно. По отношения на присъдените подобрения, претендирани от ищеца, излагат, че по делото е доказано, че те са извършени приживе на наследодателя, а и от заключенията на изготвените по делото експертизи, не се установявало дали те са необходими, полезни или луксозни. Оспорват заключението на вещите лица. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и постанови друго, с което да имот, представляващ УПИ I166 в кв. 35 по плана на населеното място с площ 840 кв.м, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м, разгъната застроена площ 202 кв.м, жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м, гараж 28 кв.м и стопанска постройка със застроена площ 76 кв.м да бъде изнесен на публична продан, както и да отхвърли предявените претенции по сметките, като им бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция. Жалбоподателят по втората жалба намира, че ШРС неправилно отхвърлил молбата му за допълване на решението. Счита, че след като е направил искане за възлагане на процесния имот по реда на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а съдът решил да го възложи на друг съделител, то следва да се произнесе с отхвърлителен диспозитив касателно неговото искане. Моли това решение да бъде отменено, като съдът допълни решението с отхвърлителен диспозитив, а при условията на евентуалност, ако намери, че се касае за очевидна фактическа грешка в решението, да я поправи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – К. А. Х., чрез пълномощниците си – адв. В. К. от ШАК и адв. Т. М. от ШАК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна. Намира, че правилно съдът е уважил искането му за възлагане на жилищния имот, както и претенциите му по сметките.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и му бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски.

След проведено от въззивния съд производство по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК, ищецът К. Х. уточнява претенциите си по сметките относно точният момент на извършването им съобразно датата на смъртта на общия наследодател, както и претендираният им размер срещу всеки от ответниците. Моли, същите да бъдат осъдени, както следва: 1. Б. Ю. да му заплати сума в размер на 46960,00 лв.; Е. Х. да му заплати сума в размер на 46960,00 лв.; Е. Х. да му заплати сума в размер на 11740,00 лв., като сумите представляват съответна на наследствените им дялове, пресметнато в пари увеличение на наследството на А. А.ов, за което увеличение ищецът е спомогнал. 2. Б. Ю. да му заплати сума в размер на 10760,00 лв.; Е. Х. да му заплати сума в размер на 10760,00 лв.; Е. Х. да му заплати сума в размер на 2690,00 лв., като сумите представляват стойността на участието на всеки от ответниците в тежести на общия имот, стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в допуснатия до делба недвижим имот за извършените от 2020 г. – 2022 г. подобрения в имота, направени лично от съделителя К. Х. със знанието и 2 съгласието на останалите съсобственици. 3. Е. Х. да му заплати сума в размер на 13500,00 лв., представляваща съответна на наследствения му дял, пресметнато в пари увеличение на наследството на А. А.ов за имота по пункт втори от исковата молба, за което увеличение ищецът е спомогнал.

Жалбите са подадени в срок, след проведено производство по чл. 267, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

С решение № 82/02.02.2023 г., влязло в сила на 03.03.2023 г., Районен съд – Шумен е допуснал до делба следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ 840 кв.м, съставляващо УПИ I-166 в кв. 35 по плана на с. ...., общ.Венец, обл. Шумен, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв. м, с РЗП 202 кв. м, жилищна сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м, при квоти на участието в съсобствеността: 1/10 ид. част за К. А. Х. с ЕГН **********, 4/10 ид. части за Б. А. Ю. с ЕГН **********; 1/10 ид. част за Е. А. Х. с ЕГН ********** и 4/10 ид. части за Е.

А. Х. с ЕГН **********. 2. Дворно място с площ 1540 кв.м, съставляващо УПИ VII-121, в квартал 31 по плана на с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, при квоти на участието в съсобствеността: 1/10 ид. част за К. А. Х. и 9/10 ид. части за Е. А. Х.; 3. Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1954/11.12.2018 г., с адрес на поземления имот: с. ...., местност „СЪРТ“, с площ 16401 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, при квоти на участието в съсобствеността: 1/5 ид. част за К. А. Х.; 1/5 ид. част за З. И. Х. с ЕГН **********, 1/5 ид. част за Б. А. Ю.; 1/5 ид. част за Е. А. Х. и 1/5 ид. част за Е. А. Х..

В първото по делото заседание след допускане на делбата, К. Х. отправил искане за възлагане на трите недвижими имота, допуснати до делба, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

В първото по делото заседание след допускане на делбата, Е. Х. също отправил искане за възлагане на трите недвижими имота, допуснати до делба, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционният съд открил производство по възлагане въз основа на тези искания. С определение, постановено в публично съдебно заседание на 01.11.2023 г., Районен съд – Шумен, на основание чл. 253 от ГПК отменил постановените от него определения за откриване на производство по възлагане по предявените искания от К. Х. и Е. Х., на имотите по пунктове две и три от решението по допускане на делбата, поради обстоятелството, че същите не са жилищни такива.

В писмената си защита, пълномощникът на ищеца заявява, че имотът по пункт втори от решението, като неподеляем, следва да бъдат изнесен на публична продан, на осн. чл.

3

348 от ГПК. По отношение на имота, представляващ земеделска земя, счита, че делбата следва да бъде извършена чрез теглене на жребий.

Ответниците не вземат становище относно способа, по който следва да се извърши делбата на имотите по пункт втори и трети от решението.

Първоинстанционният съд, по искане на ищеца К. Х. и след редица уточнения на молбата му, открил производство по сметките в негова полза срещу ответниците Б. А. Ю., Е.А.Х.. и Е.А.Х.. за заплащане на сумата 129870,00 лв., представляваща подобрения с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС в недвижимия имот, представляващ дворно място с площ 840 кв.м, съставляващо УПИ I-166 в кв. 35 по плана на с. ...., обл.

Шумен, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП 101 кв. м, с РЗП 202 кв. м, жилищна сграда със ЗП 87 кв.м, гараж с площ 28 кв.м и стопанска постройка със ЗП 76 кв.м, извършени през периода 1990 г. – 2022 г. Също така, по искане на ищеца открил производство по сметките срещу Е. Х. за сумата 13500,00 лв., представляваща подобрения с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС в недвижимия имот, представляващ дворно място с площ 1540 кв.м, съставляващо УПИ VII-121, в квартал 31 по плана на с. ...., общ. Венец, обл. Шумен, извършени през 2018 г.

Всяка от страните оспорила насрещните искания като неоснователни.

Първоинстанционният съд приел по отношение на първият недвижим имот, допуснат до делба, че съсобствеността върху същия не е смесена, тъй като чрез извършените между наследниците сделки, не е променен наследствения характер на съсобствеността. Обсъдил е наличието на предпоставките по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагането му относно всеки от конкуриращите се съсобственици. Заключил, че ищецът К. Х. е наследник, който е живял в процесното жилище към датата на смъртта на общия наследодател, не притежава друго жилище и поради това възложил имота в негов дял, като го осъдил да заплати на другите съделители суми за уравнение на дяловете им. ШРС, намирайки, че вторият, допуснат до делба недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, го изнесъл на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК. Касателно третият, допуснат до делба недвижим имот, представляващ земеделска земя, чрез заключението на изготвената по делото СТЕ приел, че е поделяем, съобразно квотите на страните и на основание чл. 350 от ГПК, обявил за окончателен съставения и предявен на страните проект за разделителен протокол по заключението на вещото лице.

Досежно приетите за съвместно разглеждане искания по сметките, първоинстанционният съд намерил за доказано извършването на подобрения в двата недвижими имота от страна на К. Х. за претендирания период, както и че това е сторено със знанието и съгласието на останалите съделители. Квалифицирайки исканията като такива с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и позовавайки се на заключението по изготвената СТЕ заключил, че общата стойност на подобренията в първия недвижим имот възлиза на 32508,00 лв., а във втория – на 7475,00 лв. Поради това, с решението си ШРС осъдил всеки от ответниците да заплати на ищеца суми, представляващи стойността на участието им в тежести на общата вещ, стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в 4 допуснатият до делба недвижим имот за извършените от 2018 г. – 2021 г. подобрения в имота, направени лично от съделителя К. Х., със съгласието на останалите съсобственици, както следва: за първия имот: Б. Ю. – сума в размер на 13 003,20 лв.; Е. Х. – сума в размер на 3 250,80 лв.; Е. Х. – сума в размер на 13 003,20 лв.; за втория имот: Е. Х. – сума в размер на 6 727,50 лв. Предявените искове, в останалата им част, до пълните предявени размери, били отхвърлени, а върху цитираните суми била присъдена и законната лихва върху тях, считано от влизане в сила на решението.