Решение № 230 от 13.07.2020, Административен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 230 гр. Враца, 13.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 15.06.2020г. /петнадесети юни две хиляди и двадесета година/ в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 25 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М.И.И. *** срещу Решение № 1012-06-94-4/16.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставено в сила разпореждане № **********/13.09.2019г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Враца, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО вр. чл. 10, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.04.2019г. в размер на ** лева.

Според оспорващия, решението на Директора на ТП на НОИ – Враца е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че неправилно не е признат като учителски стажа на жалбоподателката за периода от 15.09.2000 г. до 15.09.2007 г., когато е заемала длъжността ** в СОУ ** гр. ***. Твърди се нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, доколкото административният орган се е произнесъл без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и да са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованото лице. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като се претендира и присъждане на разноските по делото.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез процесуалния представител * Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира същата да бъде оставена без уважение, респ. съдът да потвърди решението на директора на ТП на НОИ - Враца като правилно и законосъобразно, както и да присъди възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е подадена от заинтересовано лице – адресат на административния акт. Видно от известие за доставяне, приложено на л. 29 от делото, жалбоподателката е получила оспореното решение на 20.12.2019г., т.е. жалбата с входящ в НОИ номер от 03.01.2020г. е подадена в 14 - дневния срок, определен в чл. 118, ал. 1 от КСО.

Съобразявайки посочените от жалбоподателката основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, че със заявление № 2113-06-443 от 20.05.2019 г. до ТП на НОИ - Враца, М.И.И. е предявила искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № **********/13.09.2019г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО вр. чл. 10, ал. 2 от НПОС е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.04.2019г. в размер на ** лева. Зачетен е осигурителен стаж ** години ** месеца и ** дни от трета категория труд. При постановяване на разпореждането е зачетен учителски осигурителен стаж от ** години ** месеца и ** дни.

Спорният период от 15.09.2000г. до 15.07.2007г. не е зачетен за учителски стаж и на лицето не е начислена добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.

През посочения период жалбоподателката е работила на длъжност ** в ** гр. ***.

Съгласно писмо изх. № 2-936-160921 от 21.09.2016г. от

Директора на СОУ ** гр. *** до Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Враца, изпълняваната от М.И.И. длъжност не е в групата на педагогическите специалисти в училище и лицето не е изпълнявало пълна норма задължителна преподавателска работа (чл.

19, ал. 1 от НПОС).

Във връзка с подадена жалба от М.И.И. до Директора на ТП на НОИ – Враца вх. № 1012-06-94/04.11.2019г. и сигнал от Началник на отдел „Пенсии“ до Началник на сектор КР на ДОО, отдел КПК, при ТП на НОИ – Враца № 1012-06-94#1/06.11.2019г. за проверка на осигурителен стаж, е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на СУ ** гр. ***, за което е съставен констативен протокол № 1-2027/06.12.2019г. от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Враца. От съхраняваните при осигурителя документи е установено, че за периода от 15.09.2000г. до 15.07.2007г. М.И.И. е работила на длъжност ** код по НКИД 1153 (икономическа дейност – образование), **. В разплащателните ведомости фигурира във ведомост „педагогически персонал“, има начислявани осигурителни вноски за „учителски пенсионен фонд, заплащани от работодателя“.

Данните в Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 15.09.2000г. до 15.07.2007г. са подадени в съответствие с разплащателната ведомост на СОУ ** гр. ***. При извършената проверка е установено, че осигурителят не съхранява трудовото досие на лицето, както и други документи, които да послужат за преценка дали е изпълнена пълната норма задължителна преподавателска работа съгласно чл. 19, ал. 1 от НПОС.

За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е посочило, че за периода от 15.09.2000г. до 15.07.2007г., през който жалбоподателката е заемала длъжността ** в СОУ ** гр. ***, е извършвала преподавателска дейност по икономически дисциплини – **. Съгласно утвърдените в началото на всяка учебна година Списък – Образец 1, на М.И.И. са възложени учебни часове като лекторски в размер на 72 часа за учебна година. На лицето е начислено възнаграждение за преподавателска дейност по така възложените лекторски часове над основната заплата за заеманата длъжност и е включено в общото трудово възнаграждение за месеца. За периода от 15.09.2000г. до 01.02.2002г. М.И.И. фигурира в изготвените разплащателни ведомости във ведомост „педагогически персонал“ на длъжност **. Върху целия осигурителен доход за целия педагогически персонал са начислени осигурителни вноски за Учителски пенсионен фонд. За периода от 01.02.2002г. до 15.09.2007г. лицето е осигурявано като * . В месечните разчетно – платежни ведомости са начислени осигурителни вноски за Учителски пенсионен фонд. Данните в Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО са подадени в съответствие с разплащателната ведомост на СОУ ** гр. ***.

С оспореното решение № 1012-06-94-4/16.12.2019г. на

Директора на ТП на НОИ – Враца стажът на жалбоподателката за периода от 15.09.2000г. до 15.07.2007г. не е зачетен за учителски, тъй като ответникът е приел, че не е налице изискването да е изпълнена пълната норма задължителна преподавателска работа.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.

При издаване на обжалваното решение е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, според които административният орган е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, съответно да събере служебно доказателства, които да провери и прецени.

В случая Директорът на ТП на НОИ не е предприел необходимите мерки за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства относно изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основните принципи в административния процес, регламентирани в Глава

ІІ на Дял І на АПК. В мотивите към оспореното решение административният орган не е посочил кога според него е налице изпълнение на пълната норма на преподавателска заетост, в т.ч. какъв акт установява тази норма. Цитирана е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НПОС, съгласно която „за учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа“. Пълните норми за задължителна преподавателска работа са тези, които са утвърдени с нормативен акт за съответните длъжности в отделните видове и степени училища и учебни и възпитателни заведения. В оспореното решение административният орган декларативно е посочил, че жалбоподателката не е изпълнила пълната норма преподавателска работа, но не е посочил колко часа е тази норма за длъжността ** през периода 15.09.2000г. – 15.09.2007г. и какъв нормативен акт я установява. При положение, че съгласно приложимото законодателство, нормите за задължителна преподавателска работа се отнасят за педагогическия персонал, не са изложени мотиви приема ли административният орган, че жалбоподателката е заемала длъжност, включена към педагогическия или към непедагогическия персонал. След като поставените въпроси не са обсъдени в оспореното решение, жалбоподателката не може да проведе пълноценно доказване на обстоятелствата, при наличието на които се приема, че пълната норма задължителна преподавателска работа е изпълнена. Ето защо, решението се явява ограничаващо правото ѝ на защита.

На следващо място, с жалба вх. № 1012-06-94/04.11.2019г. жалбоподателката е оспорила пред Директора на НОИ – Враца писмо изх. № 2-936-160921/21.09.2016г. на Директора на СОУ ** гр. *** и е посочила, че е извършвала преподавателска работа по ** при норма от 72 часа. Вместо да изпълни задължението си по чл. 36 от АПК да събере служебно доказателства в тази насока, административният орган се е задоволил да констатира в решението си, че при осигурителя не се съхраняват доказателства, които да послужат за преценка изпълнила ли е жалбоподателката пълната норма задължителна преподавателска работа. В същото време вещото лице по назначената в хода на съдебното производство счетоводна експертиза е извършило проверка в счетоводството на осигурителя и е установило документи, включително Списък – Образец 1, съгласно които жалбоподателката е имала преподавателска заетост от 72 часа за учебна година. Естеството на тези часове не е обсъдено от административния орган – включени ли са в нормата за задължителна преподавателска работа или са възложени като лекторски часове над тази норма.

Като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е събрал относимите доказателства, които да провери и прецени, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила – на чл. 35 и чл. 36 от АПК - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Предвид изложеното, оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 600,00 лева, от които 250,00 лева за възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза и 350,00 лева възнаграждение за един адвокат. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 23.12.2019г. /л. 25/, от който се установява, че оспорващият е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение в минимален размер от 350,00 лв., предвиден в действащата към момента на договарянето и плащането редакция на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, и на основание чл. 172 от АПК,