Определение № 37219 от 19.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37219 гр. София, 19.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110171195 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искови молби с вх. №№ 290835/30.12.2022 г.;

290836/30.12.2022 г.; 290837/30.12.2022 г.; 290839/30.12.2022 г. и 290840/30.12.2022 г. на Б. П. Ж. срещу „*******“ ООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл. 11.1, с които се уговаря неустойка за непредоставяне на обезпечение, в следните договори за кредит между страните: №№ 597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г.; 546471/13.07.2021 г.;

597001/25.11.2021 г., и 615741/31.12.2021 г. са нищожни като неравноправни и се иска осъждане на ответника да плати на ищцата общо 200 лева, частично от 2200 лева.

Ищцата поддържа, че сключила с ответника описаните в горния абзац пет договора за кредит, като по тях била получила съответно 500 лева, 1400 лева, 1800 лева, 2200 лева, и 1000 лева, и погасила всички задължения по кредитите, които освен лихвите по тях включвали и неустойка за това, че ищцата не била осигурила поръчител или банкова гаранция за обезпечаването им в съответствие с чл. 11.1 от договорите. Размерът на неустойките по всеки от петте договора бил съответно 200 лева, 750 лева, 850 лева, 1200 лева, и 400 лева. Поддържа, че всички тези клаузи били неравноправни и поради това – нищожни, тъй като уреждали прекомерни по размер неустойки, размерът им не бил включен в определения процент на разходите по кредита, не са учредени за произтекли евентуални вреди на кредитора, като са изложени и други съображения. Твърди се, че поради неотразяване на неустойката в процента на разходите по договора за кредит, следва да се приеме, че такъв не е посочен, а освен това договорът бил написан с шрифт с кегел по-малко от 12 пункта, не бил посочен лихвен процент, не била посочена методология за определяне на годишен процент на разходите и поради това целите договори били нищожни. Тъй като ищцата била платила цялото си задължение по тях, се иска връщане на част от платените неустойки и лихви по договорите, както 1 и прогласяване на нищожност на клаузите. Претендират се разноски.

В законоустановения срок са подадени отговори от ответника – „*******“, с които:

1. С отговор с вх. № 185247/28.06.2023 г. исковите претенции по искови молби с вх. №№ 290835/30.12.2022 г. и 290836/30.12.2022 г. относно договори с №№ 597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г. се признават;

2. С отговор с вх. № 62810/07.03.2023 г. искът, предявен с искова молба с вх. № 290837/30.12.2022 г. се оспорва като неоснователен, като се твърди, че годишният процент на разходите (ГПР) по договор за кредит № 546471/13.07.2021 г. е изчислен правилно и няма задължение да се описват всичките му компоненти, уговорената неустойка не следва да е част от ГПР, тъй като се дължи за неизпълнение на договора, посочен е лихвен процент, а неустоечнатаклауза урежда изпълнението на договора и не е неравноправна, като е доброволно приета от ищцата и е гарантирала изпълнението на задълженията ѝ;

3. С отговор с вх. № 39181/13.02.2023 г. искът, предявен с искова молба с вх. № 290839/30.12.2022 г. относно договор за кредит № 597001/25.11.2021 г. е оспорен като неоснователен със съображения, идентични с тези по предходно описания отговор, и

4. С отговор с вх. № 39181/13.02.2023 г. искът, предявен с искова молба с вх. №290840/30.12.2022 г. относно договор за кредит № 615741/31.12.2021 г. е оспорен като неоснователен със съображения, идентични с тези по предходно описаните два отговора.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, и осъдителни такива по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че между ищцата и ответника са сключени пет договора за кредит с №№ 597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г.; 546471/13.07.2021 г.; 597001/25.11.2021 г., и 615741/31.12.2021 г.; че по договор за кредит № 546471/13.07.2021 г. ищцата е получила 1800 лева че по договор за кредит № 597001/25.11.2021 г. ищцата е получила 2200 лева; че по договор за кредит № 615741/31.12.2021 г. ищцата е получила 1000 лева.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: изискване от ответника на пълния текст и приложимите общи условия по договори за кредит №№ 546471/13.07.2021 г.; 597001/25.11.2021 г. и 615741/31.12.2021 г., 2 както и извлечение от счетоводството на ответника за платените по тези договори суми.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата от ищцата счетоводна експертиза и извлечение от централния кредитен регистър, тъй като същите не са необходими на този етап за правилно разрешаване на делото.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 71195 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 15 ноември 2023 г. от 15:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са обективно съединени искове, както следва:

1. за прогласяване на нищожност на неустоечна клауза поради неравноправност и противоречие с добрите нрави – с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като искът се уважава, ако се установи наличие на договор, неустоечна клауза, както и че същата служи за неприсъщи цели;

2. осъдителни искове за връщане на платено въз основа на нищожен като противоречащ на закона поради липса на реквизити или наличие на неравноправни клаузи договор с правна квалификация по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните има договор, в който липсва посочване на лихвен процент или ГПР, или изчисленията са умишлено и очевидно неверни, както и ако се установи, че в договора са налични клаузи, които съществено увреждат потребителя, и ако се установи, че ищцата е платила на ответника въз основа на тези клаузи нещо различно от главницата по договора за кредит.

Ответникът признава претенциите във връзка с договори с №№ 597939/26.11.2021 г. и 452118/17.09.2020 г.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между ищцата и ответника са сключени пет договора за кредит с №№ 597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г.;

546471/13.07.2021 г.; 597001/25.11.2021 г., и 615741/31.12.2021 г.; че по договор за кредит № 546471/13.07.2021 г. ищцата е получила 1800 лева че по договор за кредит № 597001/25.11.2021 г. ищцата е получила 2200 лева; че по 3 договор за кредит № 615741/31.12.2021 г. ищцата е получила 1000 лева УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: наличие на клаузи за неустойка в договори с №№ 546471/13.07.2021 г.; 597001/25.11.2021 г., и 615741/31.12.2021 г.; плащането на неустоечните задължения по тези договори от ищцата на ответника.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: че уговорената неустойка съответства на вредите му от неизпълнението по договора за кредит.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „*******“ ООД да представи по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението намиращи се у него документи – пълния текст и приложимите общи условия по договори за кредит №№ 546471/13.07.2021 г.; 597001/25.11.2021 г. и 615741/31.12.2021 г., както и извлечение от счетоводството на ответника за платените по тези договори суми.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и установява неизгоден за страната факт – че в договорите е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в твърдения от ищцата размер; че ищцата е платила тази неустойка на ответника.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за счетоводна експертиза и изискване на данни от централния кредитен регистър до първото по делото съдебно заседание с оглед необходимостта от уточняване на предмета на спора по реда на чл. 143 ГПК.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – Б. П. Ж., че ако не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от 4 съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5