Решение № 295 от 02.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Русе, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета А.а при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело № 20234500100729 по описа за 2023 година

Ищецът С. И. В. от гр. Русе твърди, че на 22.04.2023 г. около 12:41 ч е настъпил пътен индцидент с участието на л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ, управляван от В.Г.М.. Същият се движел по бул. „Х. Б.“ с посока на движение от бул. „Б.“ към бул.

„В. Л.“ като на кръстовището преминал на неразрешаващ сигнал на светофара и застъпил пресичащият пешеходната пътека отляво надясно ищец. За процесното ПТП бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 551/189, в който били описани обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента. Ищецът намира, че за настъпилото произшествие вина има водачът на л. а. „Т.“ с рег. № Р **** КМ, който не съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо нарушил разпоредбите на чл. 5, чл. 6, чл. 116 и чл. 119 ЗДвП.

С цел да получи медицинска помощ ищецът бил хоспитализиран до 28.04.2023 г. в УМБАЛ „Канев“ Русе, където е приет с оплаквания от силни болки в областта на дясното ходило, хематом и оформен хеморагичен фликтен дорзално на палеца. При извършените прегледи и консултации му била поставена диагноза- хематом на дясното ходило, кръвонасядане на дясна лакетна става и счупване на далечната фаланга на първи пръст на дясното ходило. На 25.04.2023 г. му била извършена оперативна интервенция по повод фликтените по дорзалната повърхност на първи лъч на дясното ходило като същите били отстранени. Изписан е със съвети за спазване режима на ненатоварване на травмирания крайник, сменяне на превръзката през 3 дни до заздравяване на раната и прием на лекарствени средства по предписаната от лекарите схема.

Ищецът твърди, че болките от получената при инцидента травма били особено интензивни през първия месец от възстановителния период, който продължил около 1,5-2 месеца. Травматичните увреждания в областта на дясното ходило му причинили трайни затруднения и остри болки при ходене и стъпване на този крак. Наложило се 1 при придвижването си да се подпира на предмети и хора. Същевременно ставането и раздвижването му били непосилни през първите няколко дни, за което следвало да бъде в легнало положение. Почти два месеца след ПТП изпитвал болки и имал оток в дясното ходило. Преди настъпването на ПТП не бил имал проблеми и разчитал на собствени сили за задоволяване на своите потребности. При така създалата се ситуация обаче се нуждаел от помощ от близките си за обличане, ходене, тоалет, в т. ч. те му оказвали емоционална и физическа подкрепа. Заявява, че изпитвал страх и уплаха от случилото се, като споменът за него щял да бъде завинаги в съзнанието му.

Твърди, че във връзка с лечението си сторил разходи в размер на 120 лв., за които представя документи.

Ищецът заявява, че по отношение на л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ била налице валидна застраховка ГО със срок от 24.04.2022 г. до 23.04.2023 г. с ответното застрахователно дружество. Поради това на 27.07.2023 г. отправил към него писмена претенция и искане за определяне и изплащане на обезщетение.

Застрахователят обаче не се произнесъл по нея.

Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати 26 000 лв. /след изрично писмено уточнение на исковата молба/ обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –болки и страдания, вследствие на ПТП от 23.04.2023 г., причинено от л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р**** КМ, 120 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.07.2023 г. – датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗК Лев Инс“ АД депозира отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Заема позиция, че на 22.04.2023 г. на посоченото в исковата молба място не се е случило ПТП с участието на ищеца и л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ. Представеният от ищеца КП за ПТП с пострадали е съставен на 11.07.2023 г., а в него било отразено, че ПТП се е случило на 22.04.2023 г. Заявява, че КП за ПТП в случая е съставен в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към ГФ, тъй като е изготвен извън предвидения едномесечен срок, почти три месеца след това. Нарушено е и задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 1 от ЗДвП да посетят задължително мястото на ПТП, когато при произшествието има пострадал човек. Поради това ответникът оспорва изцяло съдържанието на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 551/189. Твърди, че удостоверените в протокола факти не са възприети непосредствено от длъжностното лице, а съставляват волеизявление на участник в ПТП-то- ищеца. Поради това този протокол не е в състояние да докаже описаните в него факти, тъй като не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него участници в ПТП, място, механизъм, вина на водача, получени травматични увреждания. Ответникът оспорва и представения план-схема на ПТП към протокола па аналогични на горните съображения.

Не става ясно още, според ответника, защо пострадалият ищец не потърсил веднага, нито в рамките на деня лекарска помощ, въпреки че твърди, че изпитвал неописуеми болки. Няма данни на мястото на произшествието да е извикан екип на Спешна помощ. Ищецът постъпил в болница три дни след твърдения инцидент. Заема позиция, че автомобилът, за който ищецът твърди, че го прегазил е минИ. с фабрично 2 тегло 1,5 тона без водач, пътници и багаж. Заявява, че ако тежест над 1,5 тона действително премине през човешко ходило, травматичните увреждания щели да бъдат изключително тежки, каквито тези на ищеца не са. Поради това твърди, че през ходилото на С. В. не е минавал автомобилът „Т.“, а раната на крака му не е свързана с процесното ПТП.

Отделно от възражението, че ПТП въобще не е настъпвало, ответникът оспорва и описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента. Твърди, че виновен е ищецът пешеходец, а не водачът на автомобил „Т.“. Причина за настъпването на процесното ПТП са преките действия на ищеца в качеството му на пешеходец. Заема позиция, че „застъпването“ било непредотвратимо за водача поради внезапната поява на пешеходеца на пътното платно. Водачът М. не е имал техническата възможност да предотврати застъпването дори и да е осъществил спиране на автомобила с максимална спирачна ефективност за конкретния пътен участък. Основната причина за настъпването на инцидента е внезапното появяване на пътното платно на ищеца, когато автомобилът на М. бил в непосредствена близост, т. е. в опасната му зона за спиране. Пешеходецът стъпил на пътното платно при забраняващ светофар за преминаване на пешеходците. Ищецът избързал с преминаването на пътното платно, докато по него все още преминавали автомобили. Твърди, че С. В. следвало да се огледа, да изчака преминаването на движещите се автомобили и след като се увери, че няма такива, да пресече.

Освен оспорването на причинно-следствената връзка между описаните травматични увреждания и процесното ПТП, на самостоятелно основание ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за тяхното настъпване. Травмите му били вследствие на собственото му поведение като пешеходец, в нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП- несъобразяване със светлинните сигнали и с приближаващите се пътни превозни средства преди да навлезе на пътното платно, чл. 114, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, тъй като навлязъл внезапно на платното за движение и чл. 108, ал. 1 ЗДвП, тъй като не бил на тротоара.

Отделно от това твърди, че ищецът допринесъл за продължителността на възстановителния си период, тъй като не потърсил лекарска помощ веднага след инцидента. Изчакал три дни, а това задълбочило раните му, усложнило състоянието на крака и удължило периода на възстановяване.

Предвид изложеното оспорва наличието на деликтно поведение от страна на водача на лекия автомобил, евентуално, на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 499, ал. 6 КЗ навежда възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 95 %.

Оспорва и твърденията, че при осъществяване на процесното ПТП са настъпили твърдените от ищеца увреждания: хематом на дясното ходило и счупване на далечната фаланга на първи пръст на дясното ходило. Счупването било констатирано едва на 25.04.2023 г. – три дни след процесното ПТП. Намира, че то не е в причинноследствена връзка с него, тъй като няма данни ищецът да е потърсил веднага лекарска помощ, да е приемал медикаменти, в издадената епикриза не било констатирано такова счупване, а единствено „откършек от дясна фаланга“. Липсва в епикризата каквато и да било мед. процедура, свързана със счупване на фаланга, а има само описана обработка на рани по дясното ходило. Дадените от лекарите препоръки при изписването на ищеца касаели единствено обработената рана. Не му е препоръчан постелен режим, обездвижване на десния крак, рехабилитация, каквито обичайно се изискват при фрактура.

3

Ответникът твърди, че описаната в мед. документация рана на палеца и оток на дясното стъпало, както и болковият синдром са следствие от придружаващите заболявания на ищеца, а не са получени при ПТП. През целият му болничен престой ищецът е лекуван само от своите придружаващи заболявания –захарен диабет тип 2, артериална хипертония и чернодробна цироза и само за тях приемал медикаменти.

Нито един медикамент не му е изписан във връзка с травматичното увреждане.

Ответното застрахователно дружество оспорва и наличието на причинноследствена връзка между механизма на процесния инцидент и настъпили за ищеца неимуществени вреди. Оспорва интензитета и проявлението им. Оспорва твърденията в исковата молба, че възстановителният му период продължил 1,5-2 месеца. Оспорва и твърдението, че два месеца след процесното ПТП кракът на ищеца все още е отекъл, тъй като подобен проблем не е отразен в издаденото му СМУ. Оспорва твърденията, че ищецът не можел да се грижи за себе си и имал нужда от чужда помощ при придвижване, обличане и тоалет, както и твърдението за наличие на псих. последици у ищеца от процесното ПТП.

По всички тези съображения намира за неоснователна и претенцията на имуществени вреди в размер на 120 лв. Възразява, че издаването на СМУ не представлява разход за лечение.

Отделно от това, оспорва и размера на исковете за имуществени и неимуществени вреди, като счита същите за недължими, прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. На самостоятелно основание намира исковата сума за недължима поради самоувреждане на ищеца, респ. за прекомерна. Оспорва изцяло и претенциите за присъждане на законна лихва по подробно изложени съображения.

Претендира предявените против него искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. В случай, че все пак съдът счете, че ищецът следва да бъде обезщетен, иска да му бъде отчетен справедлив процент съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира съдебно-деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП № 551/189 от 11.07.2023 г. /л. 7 - л. 7/ се установява, че на 22.04.2023 г. ищецът като пешеходец е пострадал при ПТП с участието на л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ, управляван от В.Г.М..

Между страните няма спор, че л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 22.04.2023 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към към датата на настъпване на събитието при ответното дружество.

Приложена е епикриза, издадена от Отделение „Клиника Ортопедия и травматология“ при „УМБАЛ Канев“ АД, от която се установява, че ищецът е приет там за лечение за периода от 25.04.23 до 28.04.23 г. с окончателна диагноза Хематома халуцис декстра.