Определение № 463 от 24.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. ХАСКОВО, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20255600200826 по описа за 2025 година Производството е по чл. 243 ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на А. Д. Х., представител /******/ на „********“, гр. *****, против Постановление от 06.08.2025 г. на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, с което е прекратено воденото под № 7/2017 г. на ОСО-ОП-Хасково досъдебно производство.

Жалбата съдържа доводи за материална незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като в нея се критикуват главно направените от прокурора изводи, на които се противопоставят следните твърдения: По делото било установено по категоричен начин увреждането на акционерното дружество и то в особено големи размери и затова били изпълнени признаците на престъпния състав по чл. 219 ал.4 и/или 220 ал.2 от НК. В тази връзка било безспорно, че свидетелят Т., представляващ и управляващ „********“ („*****“), е сключил договор за заем с „*******“ с клауза за неустойка, многократно надхвърляща уговорената (усвоена) главница и така управляваното дружество заплатило на заемодателя 717 143,22 лева, без тя (неустойката) да съответства на пазарните условия. Наред с това, на дружеството „**********“ били преведени сумите 350 000 лв., 680 000 лева и 47 000 лева, от които били върнати само 38 000 лева, но липсвали каквито и да е основания за преводите, както органите на НАП и назначените експертизи установили и потвърдили отсъствието на ефект за стопанската дейност на 1 прехвърлителя. Неверен бил и изводът на прокурора относно сключеното на 19.01.2014 г. споразумение за съвместна дейност, което обвързвало със задължение за неустойка единствено „*****“, но не и договарящите „*******“ и „********“, които в резултат на неизгодните условия не върнали получените по договор за заем парични суми. Гореописаните действия довели до ощетяване на „*****“ с повече от 2 млн. лева, твърди още жалбоподателят и допълва: ирелевантни за съставомерността били обстоятелствата, свързани със съхраняването и движението на подписваните документи, тъй като всяко длъжностно лице носело отговорност за стопанисването и управлението на предприятието. Искането в жалбата е за отмяна на атакуваното постановление и за връщане на делото с указания към прокурора за повдигане на обвинение срещу съответните длъжностни лица.

Съдът, след като са запозна с изложените в жалбата доводи и със събраните в хода на досъдебното производство доказателства установи следното:

Жалбата е процесуално допустима – постъпила е в срок, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебна проверка акт.

Разглеждането й по същество налага изложение на развилата се процесуална и доказателствена дейност и постигнатите резултати, а именно:

Досъдебното производство е образувано на 17.01.2017 г. с постановление на прокурора от ОП - Хасково за това дали за периода от месец януари на 2013 г. до 26.02.2015 г. в гр.Д., област Х. длъжностно лице не е положило достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното му имущество и от това е последвала значителна щета за предприятието на "*******" АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********* – престъпление по чл.219 ал.1 от НК.

В хода на разследването са били разпитани свидетели, проведени са очни ставки, приобщени са писмени материали от Агенцията по вписванията, от ОД – МВР – Хасково, от „*******" ЕАД и други дружества, от банкови институции, приложени са счетоводни документи. Изготвени са били още съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, допълнителна и повторна такава, както и графологични експертизи; изискани са ревизионни документи от съответните поделения на ТД на НАП, като всички те са разкрили следната фактическа картина:

2

Свидетелят Т.Д.Т. е роден и живее в гр. Д.. Към 2012 г. той работил като ***** в търговско предприятие с фирма ********, гр. Д., стопанисвано от съпругата му - свидетелката Ц.И.Т.. Предприятието извършвало основно пътнически (автобусен) транспорт. Синът на Т. – свидетелят Д.Д., през същия период работел в ***** компания, но се занимавал и с *******. Именно по повод на тази дейност Д. се запознал със свидетеля Г.А., който по същото време бил зает в сферата на добива и доставките на *****. Той търгувал чрез управляваното от съпругата му – И. А., дружество с фирма „******“, гр.

******, което снабдявало нуждаещите се от ***** предприятия, включително и „*****“, по силата на сключени срочни договори за продажба след проведени обществени поръчки. Едновременно с това А. проявявал интерес към разработването на две кариери - „******“ в района на гр. Д. и „*****“ в землището на с. С., област Х. и след като получил уверенията на познатия му от 1992 г. Ц. Р. В. (********), че ще бъде финансиран за разработване и експлоатация на тези две кариери, той решил: Първо, да учреди ново търговско дружество, което да поеме доставките на ***** и второ – да привлече лица, на които дружествените работи формално да бъдат възложени, но и които да бъдат заети със самите доставки – с организацията на превозните средства и транспорта, а евентуално и с добива от *****овите находища. Всъщност, учредяването на нов търговски субект А. предприел по съвет на Ц. В. и на свидетеля И. К. М., под чийто надзор търговската дейност следвало да бъде провеждана според постигнатото между тримата съгласие. И тъй като А. вече познавал Д.Д. и по този повод узнал за притежаваната от родителите му ***** в гр. Д., решил да се обърне именно към Т. Т. за намисленото търговско начинание. Т. приел да стане ******** в търговско дружество, както и да се заеме с ********, след като А. му разяснил, че останалата част от производствената и търговска работа ще бъде поета от него, че „поръчките ще се договарят в С.“ и финансиране е осигурено. От своя страна Д.Д. бил предварително информиран от А. за планираното създаване на „местното“ търговско дружество, нуждата от което според този свидетел възникнала след изпитани затруднения на „*******“ при добива на ***** от находището „******“.

В изпълнение на уговореното между Г. А., Т. Т. и Д.Д. на 17.12.2012 г. в търговския регистър към Агенция по вписванията било вписано акционерно дружество с наименование "*******" /“****“/ с ЕИК: ****** със седалище и 3 адрес на управление гр. Д., ул. „Г. С. Р.“ № ***** и с предмет на дейност – *********, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. Като акционери в последното били оповестени Т.Д.Т. и С. К. П. Към 2012 година С.

П. била близка приятелка, „доверен човек“, на свидетелката Г. Б. С. – член на ****** и ****** на „********“, чийто капитал принадлежал на „*******“, а то било притежавано изцяло от свидетеля И. К. М.. С. П. и Г. С. били състудентки и както се каза, имали доверие помежду си и именно това накарало П. да приеме отправеното й от ***** във „*******“ предложение да бъде вписана като *****, а и като ****** на „*****“, след като и тя била убедена, че с дружествените работи няма да бъде ангажирана. Освен горепосочените двама *****, като ****** орган била привлечена и Ц. Т.. Като ***** и ****** "*******" АД бил вписан Т.Д.Т.. Търговското дружество било регистрирано с капитал от 50 000 лева, от които били внесени 12 500 лева.

Плащане на встъпителни вноски не било извършено нито от Т., нито от П..

Всъщност, двамата не се и познавали и не установили какъвто и да е контакт до 2013 година, когато П. решила да напусне страната и по този повод да отправи към С. искане да бъде „освободена“ от поетия приятелски ангажимент. По този повод тя посетила офис, находящ се в ******* и настоятелно помолила С. да бъде заличена като ******* на „*****“ АД. От своя страна С. я уверила, че ще предприеме нужните действия, като й предоставила за подпис и съответни документи, между които и заявление за заличаване от търговския регистър. С. П. собственоръчно подписала документите, след което се разделила със С.. Въз основа на изготвеното заявление до Агенцията по вписвания едва на 23.04.2015 г. било регистрирано заличаването на С. П. като член на съвета на директорите на дружеството.

Преди това били съставени два документа - Алонж № 1 към Временно удостоверение № 1/18.12.2012 г. за 175 броя поименни акции от № 001 до № 175 от капитала на дружеството и Алонж № 2 към временно удостоверение № 2/18.12.2012 г. за 175 броя поименни акции от № 176 до № 350 от капитала на дружеството, удостоверяващи, че на 01.04.2015 г. С. П. е джиросала и неотменимо прехвърлила на свидетелката Д. Д. Д. „притежаваните“ 350 броя акции. И двата документа, представляващи неразделна част от временните удостоверения, не били подписани от „прехвърлителката“, която не познавала закупилата акциите й Д. Всъщност Д. получила предложението да стане **** в „*****“ АД също от познатата й С., която в общ план й разказала за 4 дейността и състоянието на дружеството. Акцентирала върху сключения между „*****“ АД и „******“ АД договор за доставка на *****. А такъв договор (макар и не към 2015 г.) действително бил налице. Той бил сключен на 17.01.2013 г. на „*******“ чрез борсовите посредници „*******“ ЕООД, представлявано по сделката от св. А. П. и „*******“ ЕООД, представлявано от св. К.В., като по-късно между страните, постигнали борсовия консенсус – „******“ АД и „*******“ АД, бил подписан анекс (без борсово посредничество), отлагащ действието на договора за 01.03.2013 г. Предметът на сключената сделка включвал доставка на 2 310 000 тона ****** за сероочистващите инсталации на енергийното предприятие на стойност 43 890 000 лева при уговорени модалитети - срок от 18 месеца или изчерпване на уговорените количества.

Едновременно с това и въпреки че не бил оповестен нито като акционер, нито като член на управителен или контролен орган на „****“ АД, А., подпомогнат от своята съпруга И.А., а също от Ц.В. и И.М., сключил договор за банков револвиращ кредит в размер на 3 000 000 лева с „******** АД“, обезпечен с банкова гаранция. Кредитната линия била договорена на 18.03.2013 г. при 9% годишна лихва и срок за усвояване до 25.09.2014 г. Към договора бил подписан анекс от 12.06.2014 г., според който „**********“ ЕООД било вписано като „поемател“ – трето лице, встъпило в задълженията на кредитополучателя. Предоговорени били още крайният срок за усвояване и крайният срок за връщане на кредита – 31.12.2014 г. Подписан бил и договор за особен залог, съгласно който в полза на банката-кредитодател били заложени всички вземания на „****“ АД от „*****“ ЕАД и от „****“ АД.

Горепосочените договори били подписани от свидетеля Т., макар той да не бил осведомяван за тяхното съдържание и последици и макар да бил упълномощил А. с представителство на акционерното дружество пред трети лица. Издаденото от него пълномощно обаче не носело нотариална заверка, поради което и не можело да послужи при оформянето на съглашения, изискващи официално удостоверяване на мандат. Последното наложило всички договорени от А. сделки, включително с фирмите, добиващи, доставящи и превозващи *****а до „*****“ АД, да бъдат подписвани от Т. договорите и/или проектите за тях му били изпращани по куриер в гр. Д. или носени на ръка от сина му – св. Д.Д., който бил назначен на длъжност „********“ в „****“ АД. След подписването на документите от Т. Т., в това 5 число и вътрешно организационните такива, те били връщани в офиса на дружеството, находящ се в гр. ************. В последния освен св. Д.Д., работили още: свидетелите Е.С. – „********“, М. Д.а - „*******“, Т.Б. – „*****“ и Н.В. - „*****“. От тях пряко с работа на договора с „*****“ АД били заети само свидетелите Д.Д. и Е.С.. Първият отговарял за срочността на доставките и качеството на материала и съвместно със служители на ТЕЦ-а съставял съответните приемо-предавателни протоколи, които след това представял на С.. Тя от своя страна след съпоставяне на заявеното от получателя и реално доставеното му количество, подготвяла счетоводната документация за нуждите на фирма „************“ ООД – дружеството, което обслужвало счетоводно „****“ АД и което се управлявало от свидетеля И.И.. Последният контактувал само с Д.Д., който лично му доставял подлежащите на осчетоводяване книжа. След обработката им и на база изготвено от страна на св. Т. Т. пълномощно (с каквото разполагала и самата С.), счетоводната компания подавала към приходната агенция информацията, нужна за целите на облагането.