Решение № 516 от 23.04.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …………/……………..., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 143/2020 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Б.И.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д.В. – ВАК, с която е предявен иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 39-0000074/05.03.2015 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра (сега Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Силистра) и процесуално представителство по АНД № 253/2015 г. на Районен съд – Силистра, довели до отмяната на наказателното постановление с Решение № 230 от 18.06.2015 г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд – Силистра, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение – 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на разноски за настоящото производство.

Ищецът настоява, че във връзка с обжалване на посоченото наказателно постановление пред Районен съд - Силистра, с което му е наложена глоба, наказаното лице е ангажирало адвокатска защита по Договор за правна помощ, като е заплатил възнаграждение на адвоката в размер на 400 лв. Сочи се, че с Решение № 230 от 18.06.2015 г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд – Силистра (РС – Силистра), влязло в сила на 13.07.2015 г., е отменено наказателното постановление. Излагат се подробни доводи за наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с позоваване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС. В хода по същество на делото, процесуалният представител на ищеца поддържа доводите, направени с исковата молба.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез гл. юриск. С.Г с писмена молба заявява, че признава иска в размер на 400 лв. за основателен, но оспорва претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата от 400 лв., считано от момента на влизане в сила на отменителното решение на РС-Силистра, а именно от 13.07.2015 г. Според ответника, лихвата следва да се начислява от момента на завеждане на настоящия иск по ЗОДОВ пред АдмС-Варна, а именно – 14.01.2020 г. Настоява се, че видно от приложения към исковата молба договор за правна помощ от 10.01.2020 г., разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство по ЗОДОВ не се претендират и се моли такива да не се присъждат.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност и доказаност на иска, като прави забележка единствено по отношение на размера на търсеното адвокатско възнаграждение по АНД № 253/2015 г. на РС –Силистра, доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност, съдебното решение е две страници и половина, няма подробно изложение на обстоятелствата по делото, което да представлява някакъв по-интересен правен казус и явяването на адвоката е било в едно заседание, поради което намира, че следва да се намали размера на търсеното адвокатско възнаграждение.

Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 39-0000074 от 05.03.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози на Б.И.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, изразяващо се извършване на обществен превоз на товари без пътен лист за деня.

Наказателното постановление е обжалвано от наказаното лице, като в тази връзка е образувано АНД № 253/2015 г. на РС – Силистра. Въззивникът е бил представляван въз основа на приложени по делото на Районен съд – Силистра 2 бр. пълномощно от адв. Д.В. – ВАК (л. 21 и л. 42, гръб от АНД № 253/2015 г. на Районен съд – Силистра) – жалбата е подадена чрез адв. Д.В. – ВАК, а видно от протокола от проведено открито съдебно заседание на 15.05.2015 г. адв. В. е участвала в съдебното заседание.

С Решение № 230 от 18.06.2015 г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд - Силистра е отменено Наказателно постановление № 39-0000074 от 05.03.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра, поради грешно посочване на нарушената материалноправна норма. Решението е съобщено на страните, като в законоустановения срок не е обжалвано пред АдмС-Силистра.

Във връзка с процесуалното представителство на наказаното лице от адв. Д.В. по АНД № 253/2015 г. на РС – Силистра по делото на въззивния съд е представен Договор за правна помощ и съдействие, без дата, с бланков № ********** (л. 42 от АНД № 253/2015 г. на Районен съд - Силистра) от кочан. От посочения договор се установява наличието на уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като е отбелязано, че същото е и платено в брой.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.

Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.

При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда, установен в АПК.

Искът се явява допустим, с оглед следните съображения:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от

19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагането на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление е прието, че независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт, определяща за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Посочено е, че доколкото актът – наказателното постановление се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Доколкото към момента на разглеждане на делото от районния съд не е предвиден ред в ЗАНН за присъждане на разноски в административнонаказателното производство, именно редът по ЗОДОВ е приложим в случая.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния ред.

В случая безспорно се установява, че с влязло в сила Решение № 230 от 18.06.2015 г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд - Силистра е отменено Наказателно постановление № № 39-0000074 от 05.03.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра.

Претендираните от ищеца вреди са именно във връзка със съдебното обжалване на процесното незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено.

Ищецът е лице с надлежна процесуална легитимация, а искът му е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и областни отдели във всички областни градове. Според чл. 17 от устройствения правилник специализираната администрация в агенцията е организирана дирекции, като в структурата на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" се включват 27-те областни отдела "Автомобилна администрация" – по един отдел във всеки областен град на страната. Отмененото наказателно постановление, с което ищецът обосновава исковите си претенции е издадено от Директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра (сега Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Силистра) - длъжностно лице в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” София. Следователно като юридическо лице агенцията е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите органи и длъжностни лица.

Разгледан по същество, искът е и основателен.

По отношение на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността – наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред:

В подкрепа на посоченото по-горе във връзка с характера на дейността по административното наказване, следва да се посочи и че тази дейност по естеството си като дейност на администрацията е насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност, като издаването на наказателното постановление по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В ЗАНН (до изменението и допълнението - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), НПК и АПК не е предвиден ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни постановления. Нещо повече, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. постановено по тълк. дело № 7/2008 г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища, разглеждащи тези производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК, не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища.