Решение № 15933 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15933 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110151265 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „**********“ АД, гр. София срещу ********** „****************/ (“**********/, чрез представителя му за уреждане на претенции в Република България „********* – регулиране на щети“ ЕООД с ЕИК *********, обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сумата от 475.19 лв. – регрес по щета № 0500*****/2019г. по описа на „**********“ АД, гр. София, вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.10.2019 г., по вина на водача на лек автомобил „********“, с рег. № *********** Т.Й.Д, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 59.54 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 27.06.2021 г. до 20.09.2022 г.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът – ********** „******************, ***********, *********, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. М. в писмен 1 отговор на исковата молба от 21.04.2023 г., подаден по пощата на 18.04.2023 г. в срока по чл. 131 ГПК, поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като излага подробни съображения. В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 411 от КЗ – регресен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател по имуществена застраховка, срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „гражданска отговорност”.

Безспорни са между страните по делото твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни за предявения главен иск с правно основание чл. 411 от КЗ относно реализираното на 01.10.2019 г. в гр.

София пътнотранспортно произшествие по вина на Т.Й.Д като водач на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил ******** с немска регистрация № ********, собственост на „*******“ AG, при което са причинени имуществени вреди на управлявания от Д.И.Д. лек автомобил ********* с рег. № **********, собственост на А.Л.А. с валиден към 01.10.2019 г. договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен с ищеца – полица № 0050010*******.

Не се спори между страните по делото и за обстоятелството, че преди завеждане на делото ответникът е платил на ищеца по извънсъдебно предявения регрес сумата от 6691.05 лв. – която ищецът е платил реално на 29.11.2019 г. на собственика на увредения застрахован по имуществена застраховка автомобил, при условията на тотална щета.

Спорно е дали ответникът дължи и възстановяване по предявения срещу него регрес пълния размер на вредите, определени при условията на тотална щета от застрахователя по имуществената застраховка в общ размер на 7166.24 лв. и по – точно дължима ли е от ответника сумата от 475.19 лв., с която „**********“ АД, гр. София е извършило прихващане на дължими от 2 увредения застрахован по имуществената застраховка три вноски от застрахователната премия по полицата – 2-ра вноска в размер на 155.29 лв., 3та вноска в размер на 155.29 лв., 4-та вноска в размер на 155.29 лв. и 9.32 лв. – 2% данък.

Настоящият съдебен състав намира заявените от ответника възражения срещу предявения главен иск, за неоснователни.

Плащането на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка може да бъде извършено чрез реално плащане в полза на увредения застрахован на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието; може да бъде реализирано в натура – чрез извършване на необходимите за отстраняването на щетите ремонтни дейности, респ. възлагане извършването им и заплащане действителната им стойност към датата на ПТП на автосервиза, извършил ремонта, така също може да бъде извършено чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия по сключения договор за имуществена застраховка.

Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на задължения е регламентирано в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление. Прихващането замества двойното разплащане в правоотношението застраховател – застрахован, но материалноправните последици от същото са идентични с тези на плащането – вземането е погасено все едно, че плащането е било извършено.

Видно от ангажираните с исковата молба в препис Уведомление от 22.10.2019 г. „**********“ АД /лист 36 от делото/, достигнало до адресата ******* на 25.10.2019 г. /лист 38 от делото/ и Сметка № 4021000******** за внесена сума в общ размер на 475.19 лв. от 04.11.2019 г. /лист 47 от делото/ е, че от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 7166.24 лв. ищецът е прихванал дължимата от застрахования увреден по имуществената застраховка сума в размер на 475.19 лв., представляваща втора, трета и 3 четвърта вноска от договорената застрахователна премия и 2% данък.

Предвид горното съдът приема, че е налице е основание за регрес по чл.

411 ГПК и за размера на прихванатото от застрахователното обезщетение за сумата от 475.19 лв., която следва да бъде присъдена на ищеца със законната лихва, считано от 21.09.2022 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на спора по главния иск, и с оглед събраните по делото доказателства, акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 59.54 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 475.19 лв. за периода 27.06.2021 г. до 20.09.2022 г. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в общ размер на 460 лв., от които 100 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд държавна такса, 360 лв. – разноски за възнаграждение на един адвокат с ДДС.

Всички присъдени на ищеца, дължими парични суми, посочени по-горе в лева, предвид подмяната на националната валута лев с евро, следва да бъдат превалутирани от левове в евро, съобразно чл. 11 – чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като всяка присъдена числова стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс за 1 ЕВРО = 1.95583 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА ********** „**************(“**********/, регистрирано в Окръжен съд на гр. ********, ********* HRB *****, чрез представителя му за уреждане на претенции в Република България „********* – регулиране на щети“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район ******, ул. „****************** ДА ЗАПЛАТИ на „**********” АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. София, район *******, бул. „************** сумата от 242.96 ЕВРО /получени след превалутиране на 475.19 лв./ – регрес по щета № 0500*****/2019 г. по описа на „**********“ АД, гр. София, вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.10.2019 г., по вина на водача на лек автомобил „********“, с рег. № *********** Т.Й.Д – по предявения иск с 4 правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата от 30.44 ЕВРО /получени след превалутиране на 59.54 лв./ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 475.19 лв. за периода от 27.06.2021 г. до 20.09.2022 г. – по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД, както и общата сума от 235.19 ЕВРО /получени след превалутиране на 460 лв./ – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5