Решение № 379 от 14.10.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 551/2024
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 03.02.2025
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 10 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 11, т. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 379 гр. Перник, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20241720200551 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 696275-F691496 от 17.03.2023 г.
(НП), издадено от началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с което на "Ен Пи Си" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл.
185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г.
Дружеството-жалбоподател "Ен Пи Си" ЕООД моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата доводи. Счита, че не са извършени нарушенията, за които е санкционирано. Алтернативно предлага обжалваното НП да бъде отменено, тъй като се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, за което дружеството-жалбоподател е редовно призовано, същото се представлява от адв.Н.Г. от САК, преупълномощен от адв.А. Т. от САК, който моли да се уважи депозираната жалба, а наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на 1 материалния и процесуален закон.
Административнонаказващият орган (АНО) началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. П., предлага процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, пред компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване, предвид извършеното надлежно връчване на оспореното НП на 13.03.2024 г. и регистриране на жалбата срещу правораздавателния акт на 27.03.2024 г. в ЦУ на НАП /л.91 от делото/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2022 г., около 12. 12 часа, свидетелят С. Г. Г. –инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, и В.Е.М. и М.К.В. извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция, находяща се на адрес град Перник, кв. ***, № 44, стопанисван от "Ен Пи Си" ЕООД, ЕИК *********.
В хода на проверката било установено, че в обекта има монтирана и въведена в експлоатация, свързана дистанционно с НАП и работеща към момента на проверката, ЕСФП с Фпр.DFS –Q7S-KL с индивидуален номер DT861867 и индивидуален номер на фискалната памет №02861867, регистрирано в НАП с потвърждение №4565385.
Въз основа на представени документи за доставено гориво и след справка в ПП ФУДВ "Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво", че на 14.11.2022 г. жалбоподателят е получил доставка на течни горива 35200,18 литра бензин по АДД № 1000000416/28.10.2022 г. Доставките били отчетени от нивомерната система, която автоматично електронно подала информация до НАП. Документално, данъчно задълженото лице, като получател на акцизна стока – течни горива, не подало данни за доставката към НАП на датата на данъчното събитие /14.11.2022 г./, чрез ЕСФП.
Извършената проверка и резултатите от нея били обективирани в протокол № 0474418 от 15.11.2022 г. На дружеството била отправена покана да се яви упълномощен или законен представител на 18.11.2022 г. в гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №111 за 2 съставяне на АУАН. Основавайки се на констатациите си и на събраните доказателства, свид.С. Г. приел, че данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни за доставката и движението на получените количества течни горива на датата на данъчното събитие, и на 10.01.2023 г., в присъствието на пълномощника, образувал срещу "ЕН ПИ СИ" ЕООД административнонаказателно производство със съставяне на
АУАН
№F691496/10.01.2023 г., вменявайки нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Непосредствено след съставянето на акта, същият бил предявен за запознаване и подписване, при което упълномощеното за тези действия лице, подписало акта с формално възражение и приело връчения препис. На 17.03.2023 г., след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС ангажирал имуществената отговорност на ЮЛ за нарушението по-горе, като му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Наказателното постановление било връчено на пълномощник на санкционираното дружество на 13.03.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в наказателното постановление.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Св.С. Г. Г. на длъжност "инспектор по приходите" в НАП е съставил АУАН, в качеството си на орган по приходите, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал.
1, т. 4 от Закон за НАП и оправомощаването по т. 2. 1. с приложената по делото Заповед № 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. НП е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, упълномощен с т. 1. 1. със Заповед 3
№ 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят в пълна степен на изискванията установени към съдържанието им, с което съществено са нарушени изискванията на процесуалния закон.
На първо място липсва пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не се установява и съответствие между фактите на нарушението, правната му квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба.
По делото не е спорно, че жалбоподателят има качество на търговец на течни горива и поради това е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е детайлизирано в разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В същото време нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Задължението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е детайлизирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
В настоящия случай по делото не е спорно и доказателствата го установяват, че дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция, нивомерна измервателна система за обем на течни горива, свързана с централното регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., както и че чрез нея данните коректно са подадени и получени в НАП в деня на 4 доставките. Това е видно и от приетата справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4565385. В същото време се твърди, че данъчно задълженият субект не е изпълнил задължението си да подаде данните за същите доставки по документи по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС на датата на данъчното събитие, но липсва констатация подадени ли са все пак данните, макар и със закъснение и кога се е случило това. Касае за обстоятелства, свързани с извършването на вмененото нарушение, отразяването на които в обстоятелствената част на акта и постановлението е било наложително, тъй като има значение за приложимата административнонаказателна разпоредба.
Във вида, в който нарушението е описано, а именно, че на датата на данъчното събитие - 14.11.2022 г., когато в търговския обект на "ЕН ПИ СИ" ЕООД са получени доставки на течни горива, дружеството не изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставката по горепосочените документи, сочи на извод, че данните изобщо не са подадени. При това положение налагането на имуществена санкция на основание привилегирования състав за наказване по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е необосновано, тъй като не се установява обективния признак "нарушението не води до неотразяване на приходи", за да е приложима по–благоприятната при наказването норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Безспорно е, че неподаването на дължимите данни води до неотразяване на приходи, доколкото създава възможност за укриване на доходи от продажба на тези количества течни горива. Констатация, че установеното нарушение не води до неотразяване на приходи изобщо липсва в акта и в наказателното постановление, а изложените фактически обстоятелства не дават възможност и по пътя на логиката и тълкуването да се достигне до такъв извод.
Изложеното мотивира заключение за непълно описание на нарушението, тъй като не са намерили отражение факти и обстоятелства, имащи значение за точната му квалификация и за приложимата санкционна норма. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда няколко състава на административни нарушения, като конкретната хипотеза е следвало да се уточни от наказващия орган, както словесно, така и правно технически. Липсва точно посочване на изпълнителното деяние на нарушението. В нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, се предвиждат две форми – извършване на нарушение или допускане да се извърши нарушение. Освен това е извършена квалификация на деянието по чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, без да е отразен и допълнителния определящ признак, че нарушението не води до неотразяване на приходи, каквото е задължителното изискване на препратката с ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Наказващият орган в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, не е проверил обосноваността на АУАН и не е по същество обсъдил възраженията на жалбоподателя. Констатациите на актосъставителя са буквално възпроизведени в наказателното постановление, като липсва аргументация и при индивидуализация на санкцията. Налице е само формално отразяване на тази дейност, 5 без да се обсъдени аргументите изложени във възражението, доколко се отразяват върху съставомерността на деянието, като не са обсъдени и релевантните за индивидуализацията на санкцията обстоятелства. Ограничено е и правото на защита на наказания субект, доколкото същият е лишен от възможност да узнае рамките, в които следва да осъществява защита, респ. да релевира възражения за наличие на изключението за подаване на данни по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС при отчитане на получените количества течни горива чрез електронната система с фискална памет, което доказателствата установяват в случая, както и възражения относно приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН.