Решение № 233 от 05.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100502146 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№58074/16.07.2024г. от „Банка ДСК” АД, гр.

София, ЕИК 121830616, със седалище гр. София срещу решение №2331/20.06.2024г. по гр.д.

№13631/2022г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу А. Г., с адрес *******, иск за заплащане на главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 12.02.2013г., за разликата над присъдените 10438,96 лева до пълния претендиран размер от 13213,06 лева, както и иска за договорна възнаградителна лихва, за разликата над присъдените 1136,80 лева до претендираните 1418,20 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че условията на процесния договор за кредит изцяло съответстват на ЗКСД и типовия договор, вкл. в частта, в която е предвидена капитализация на начислената върху усвоената част възнаградителна лихва през гратисния период, поради което се сочи, че не е налице недействителност на клауза от договора. Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявените искове изцяло. В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от 1

„Банка ДСК” АД, гр. София, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Оборище“, ул. „Московска” № 19, с която против А. Г., с адрес *******, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, за следните суми: 13213,06 лева – главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 12.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2022 г. до окончателното плащане; 1418,20 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.04.2021 г. до 12.10.2022 г.; 335,90 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.04.2021 г. до 12.10.2022 г.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права: Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на сключен между тях договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, от дата 12.02.2013 г., по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 23469,96 лева, срещу насрещното задължение на последния да върне усвоената сума, ведно с дължимите лихви, при условията и в сроковете, посочени в договора. Твърди се, че гратисният период съгласно договора е изтекъл през месец май 2016г., ответникът не е погасявал задълженията си съгласно договорения план, поради което ищецът обявява с исковата молба кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна А. Г. не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за недопустимо като постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството - международна компетентност на българския съд, по следните съображения:

Настоящото производство е образувано по предявен осъдителен иск срещу потребител по договор за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен по реда на ЗКСД. Кредитополучателят - ответник е гръцки гражданин, няма актуална адресна регистрация в Република България и видно от изисканата информация от ОД на МВР – Варна е имал статут на продължително пребиваващ в Република България до 30.09.2013г. Адресната регистрация на ответника съгласно документ за самоличност е в Германия, като с връчването в хода на първоинстанционното производство, извършено и удостоверено по реда на Регламент (EО) №1393/2007, е потвърдена фактическата връзка на потребителя с Германия.

Доколкото ответникът е гражданин на държава – член на ЕС, по отношение на спора е приложим Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 2

12.122012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (чл.1 от регламента).

Съгласно чл.18, т.2 от регламента другата страна по договора, в случая банката, може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата - членка, където има местоживеене потребителят. В настоящия случай ответникът няма местоживеене в България, поради което липсва основание съгласно чл.18 т.2 от Регламент (EС) 1215/2012 да се приеме, че компетентен за разглеждане на спора е български съд.

Същевременно липсва основание да се направи извод за пророгация на компетентност по смисъла на чл.25 и чл.26 от Регламента, тъй като между страните по настоящия договор не е налице сключено споразумение по смисъла на чл.19 от Регламента, предоставящо компетентност на българските съдилища, също така липсва и отговор от страна на ответника, редовно призован в Германия по реда на Регламент (EО) №1393/2007г.

С оглед на изложеното, доколкото настоящият състав констатира, че настоящите искове са предявени срещу ответник с местоживеене в друга държава членка и той не се е явил пред първоинстанционния съд, нито е депозирал отговор, съдът следва на основание чл.28 от Регламент (EС) 1215/2012 служебно да прогласи, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.

Съобразно изложените по-горе съображения за липса на предвидените хипотези на пророгация на компетентност, българският съд няма компетентност за разглеждане на настоящия спор, поради което производството се явява недопустимо и постановеното решение следва да бъде обезсилено.

При извършване на преценка в коя част следва да бъде обезсилено постановеното решение следва да се съобрази разрешението по т.14 от ТР №1/2002г. по тълк.дело №1/2000г., запазило действието си и при действащия ГПК. Съгласно цитираното решение при нищожни и недопустими решения актът на въззивния съд ще засегне чрез прогласяване на нищожността или обезсилването само решението, респ. решенията, срещу които е подадена жалба, но изцяло включително в частта, в която жалбоподателят е удовлетворен, тъй като обжалваното решение представлява неделимо цяло. В случая решението се обжалва частично по двата предявени обективно кумулативно съединени иска, поради което подлежи на обезсилване изцяло.

Предвид изхода от въззивното производство не се дължи присъждане на разноски, доколкото в полза на ответника не се претендират разноски.

С оглед на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №2331/20.06.2024г. по гр.д. №13631/2022г. на РС – Варна, поради недопустимост на основание чл.270, ал.3 от ГПК.

3

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от жалбоподателя „Банка ДСК” АД, гр. София, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска” № 19, срещу А. Г., с адрес *******, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: 13213,06 лева – главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 12.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2022 г. до окончателното плащане; 1418,20 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.04.2021 г. до 12.10.2022 г.; 335,90 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.04.2021 г. до 12.10.2022 г., като недопустимо поради липса на компетентност на българския съд, на основание чл.270, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд - Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следв. от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4