Определение № 21831 от 12.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21831 гр. София, 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110102592 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „И*“ ЕООД срещу Г. С. Х., с която са предявени следните искове:

1/ Установителни искове с правно основание по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр.чл.6 от ЗПФУР и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1687,26 евро /с левова равностойност 3300 лева/, представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, сумата от 114,46 евро /с левова равностойност 223,87 лева/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.02.2025 г. до 11.10.2025 г., сума в размер на 1043,50 евро /с левова равностойност 2040,90 лв./, представляваща „такса ангажимент“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1303/2025 по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима, намира, че на основание чл.140 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба ищецът е поискал да се приложи за сведение по делото ч.гр.д. № 1303/2025 по описа на Районен съд – Бяла Слатина, което искане като основателно следва да се уважи и делото да бъде изискано.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от страните документи.

Съдът намира, че следва да остави без уважение искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза, предвид липсата на оспорване от ответника, че е сключен между страните посочения договор за кредит от разстояние.

Доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно1 счетоводна експертиза съдът намира, че също следва да остави без уважение като ненеобходимо, с оглед липсата на оспорване от ответника, че е усвоил сума в размер на 3300 лв. Със същия мотив следва да се остави без уважение искането на ищеца да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди от „У**“ АД със справка дали посочената в исковата молба банкова сметка, се притежава от ответника и дали сумата е постъпила по нея.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 13.02.2025 г. между дружеството и ответника бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** при условията на ЗПФУР.Била изпълнена цялата процедура по ЗПФУР и след сключване на договора посредством електронна платформа, на ответника му била отпусната сума в размер на 3300 лв., като същата била усвоена от ответника посредством превеждането и от ищеца по притежавана от него банкова сметка в „У**“ АД.

Между страните било уговорено сумата да бъде върната на кредитора на 30 вноски, всяка от които в размер на 110 лв. в периода от 15.03.2025 г. до 02.08.2027 г. Ответникът не извършил нито едно плащане. Ищецът уведомил ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, посредством изпратено съобщение по електронен адрес на ответника. Страните се договорили задължението да бъде олихвявано с фиксиран лихвен процент в размер на 11,68 %. Предвид липсата на плащания, претендира ответникът да му заплати целия дължим размер от 223,87 лв.

Ищецът претендира, че по силата на сключения договор и в частност в клаузата на чл.2,ал.4,т.3, ответникът дължал заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 33 % от размера на главницата, която била дължима изцяло към датата на сключване на договора. Таксата била уговорена с цел покриване риска за заемодателя с оглед обстоятелството, че бил уговорен фиксиран лихвен процент, който бил по-изгоден за заемополучателя, а не референтен такъв, осигуряващ по-сигурни и добри условия за кредитодателя.

Размерът на ГПР възлизал на 61,81 %, като с оглед данните от БНБ за ОЛП за февруари 2025 г. в размер на 2,82 %, същият бил определен под максимално допустимия от 64,10 %, в съответствие с чл.19 от ЗПК.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че е заплатил след завеждане на делото на ищеца всички дължими суми на ищеца в размер на 1928,44 евро за главница и лихви, като не е заплатил единствено претендираната сума за „такса ангажимент“, която оспорва като недължима. Сочи, че клаузата, с която е уговорена, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита, че тази 2 такса на практика представлявала допълнителна печалба за ищеца, което водело до обогатяването му без основание.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.6 от ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, както и съдържанието на същия, вкл. валидно уговорена възнаградителна лихва, която отговаря на законовите изисквания, и нейният размер, както и уговорена „такса ангажимент“ 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по установителните искове с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 13.02.2025 г. между дружеството и ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** с посоченото от ищеца съдържание и договорености; че на ответника му е била отпусната сума в размер на 3300 лв., като същата е била усвоена посредством превеждането и от ищеца по притежавана от ответника банкова сметка в „У**“ АД; че сума в размер на 1928,44 евро е била заплатена от ответника в полза на ищеца на 29.05.2026 г., с която са били погасени вземанията за главница, договорна и законова лихва.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2026 г. от 11:55 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението.

УВЕДОМЯВА страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

3

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д. 1303/2025 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за послужване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, както и за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди от „У**“ АД със справка дали посочената в исковата молба банкова сметка, се притежава от ответника и дали сумата е постъпила по нея.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4