Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 10.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 25/2025
Вид
Решение № 39
Подписан
10.03.2025
В сила
10.03.2025
Състав
Петранка Стоянова Жекова, Гергана Желязкова Кондова, Николай Иванов Кирков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Ямбол, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря И.ка П. Златева като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252300600025 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Й. Х. К. срещу Присъда № 137 от 05.11.2024 г., постановена по НЧХД № 317/2022 г. по описа на РС – Ямбол.

С присъдата, подсъдимият Й. Х. К. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 10.00 ч. в гр. ***** на паркинга на хипермаркет „******“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на устата е причинил на И. Г. И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК е осъден на 4 месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години.

С присъдата, подсъдимият Й. Х. К. е осъден да заплати на гражданския ищец И. Г. И. с ЕГН ********** сума в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, като искът за разликата над уважения размер от 2 000 лв. до предявения такъв от 4 000 лв., е отхвърлен като 1 неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Й. Х. К. е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 559,80 лв.; ДТ в размер на 80 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и да заплати на гражданския ищец И. Г. И. с ЕГН ********** направените от последния разноски по делото в размер на 1 712 лв.

В подадената въззивна жалба се развиват се доводи за необоснованост и неправилност на присъдата като постановена в нарушение на материалния и процесуалния наказателен закон. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото на районният съд за ново разглеждане от друг съдебен състав предвид допуснати при разглеждане на делото от съда съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в: липса на мотиви на постановената присъда по отношение на „всички важни за решаване на делото по същество въпроси“, вкл. и по отношение на наложеното наказание; отказ на първия съд да уважи искането на защитника за прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на прокурора предвид това, че в тъжбата имало изложени обстоятелства за извършено престъпление по чл.129 от НК, което се преследва по общия ред; разглеждането на делото от незаконен състав поради пристрастност на председателя на съдебния състав проявена според жалбоподателя чрез недопуснато от съда и поискано от защитника на подсъдимия поставяне на допълнителна задача по назначената съдебното-медицинска експертиза и чрез непроизнасяне по негова молба за поправка на съдебен протокол от съдебното заседание от 04.06.2024 г. В жалбата се твърди и неправилно неприложение от страна на районният съд на институтът на реторсията по чл.130, ал.3 от НК, като не е изследвал в дълбочина данни за наличието му. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.К. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а предявеният граждански иск за репариране на причинените от това престъпление неимуществени вреди – отхвърлен или за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, като посочените в жалбата основания за това са тези „по чл.24, ал.1, т.2-8а и ал.5 от НПК“.

В съдебно заседание въззивникът – подсъдим Й. Х. К., редовно призован не се явява и не посочва уважителни причини за неявяването си. Защитникът поддържа подадената от него въззивна жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемият – частен тъжител И. Г. И. чрез своя повереник – адвокат от АК-***** оспорва основателността на депозираната въззивна жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение. Претендират се направените от тъжителя по делото пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на 2 страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащи право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата на защитника адв.А. се преценява като неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установил следната фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема:

Към 20** година подсъдимият Й. Х. К. и частния тъжител И. Г. И. се познавали, тъй като и двамата работили като международни шофьори във фирма със седалище в гр.****.

На **.**.**** г. около 10.00 часа подсъдимият Й. К. се намирал в магазин „******“ в гр.***** и пазарувал.

По същото време, с цел да пазаруват, до магазин „******“ в гр.Ямбол отишли и частният тъжител И. И. и съпругата му - свидетелката Т. И.. Те били заедно с дъщеря си. Тъжителят И. И. останал отвън до колата си, а съпругата му Т. И. влязла в магазина да пазарува. Дъщеря им била вътре в колата. На излизане от магазина, свидетелката Т.

И. видяла, че между съпруга й и подсъдимият, който вече бил излязъл от магазина, имало разправия. Свидетелката Т. И. тръгнали към тях и видяла подсъдимият Й. К. да нанася удари с юмрук в областта на устата на тъжителя. От тези нанесени удари, устата на тъжителя се разкървила и още там на място му паднал един зъб. След инцидента тъжителят И. И., заедно със семейството си се прибрали в дома си в с.*****, обл.*****.

На **.**.**** г. тъжителят И. И. посетил съдебния лекар д-р Ч., който му извършил преглед и освидетелстване, при които било установено наличието на разкъсно-контузна рана и оток на тъканите в областта на лигавичната повърхност на долната устна, непосредствено над пред липсващите зъби на долната челюст.

Установено било, че освидетелстваният страда от тежка парадонтоза на всичките зъби.

От издаденото от съдебния медик Съдебно-медицинско удостоверение се установява, че констатираните увреждания на И. И. са получени вследствие действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и добре отговаря да са били получени по начин и време, както съобщава и самият освидетелстван. Описаните увреждания са причинили на освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението по назначената от съда по делото съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Ч. се установява, че пострадалият И. Г. И. е получил разкъсно-контузна рана с размери 2-3/1 см., като под ръба на долната устна в ляво 3 отпред, е получил и повърхностно моравочервеникаво кръвонасядане с размер около 1/1 см. Получил е и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на долната устна на местата на установените увреждания. Зъбния статус на освидетелствания бил лош. Наличните зъби на освидетелствания са били с тежки парадонтозни промени.

Шийките на зъбите са били оголени. Някои от зъбите са били изпаднали преди инцидента. Зъбите на освидетелствания са били разклатени и пигментирани. Вещото лице е категорично, че уврежданията са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива предмети по травмираните области на устните и зъбите и същите добре отговарят да са получени по начин и време, както описва и самият освидетелстван. За причиняване на установените увреждания не било необходимо нанесените удари да са били много силни, тъй като нараняването на устната и кръвонасядането са били сравнително леки, а парадонтозните промени на зъбите улеснявало тяхното по-лесно увреждане.

Установените увреждания получени от освидетелстваният по време на възникналият инцидент, са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Й. Х. К., последният с решение № ******/**.**.**** г. по АНД № ****/**** г. на ЯРС, потвърдено с решение № ******/**.**.**** г. по ВАНД № **/**** г. на ЯОС, влязло в сила на **.**.**** г., на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Решаващият съд при установяването на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства кредитира и кои не, както и причините за това. Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на съдебното следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност на страните и на горната съдебна инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи, наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои 4 доказателствени материали са установени. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото внимание и прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитника в жалбата си/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение. С оглед изложеното като неоснователно се прецени възражението на защитника за допуснати при разглеждане на делото от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата. Не се прие за основателно и възражението му за това, че делото е било разгледано от незаконен състав, поради пристрастност на председателя на съдебния състав, проявена според жалбоподателя чрез недопуснато от съда и поискано от защитника на подсъдимия поставяне на допълнителна задача по назначената съдебното-медицинска експертиза и чрез непроизнасяне по негова молба за поправка на съдебен протокол от съдебното заседание от 04.06.2024 г. По делото липсват данни за проявена от страна на председателя на съдебния състав пристрастност към някоя от страните. Делото е разгледано при спазване на принципа по чл.12, ал.2 от НПК за равнопоставеност на страните в наказателното производство.

Недопускането на направено от някоя от страните искане, свързано с доказателствата по делото, когато същото е реализирано след обективна преценка за неговата допустимост, относимост и необходимост – както е в конкретния случай, не съставлява основание да се приеме наличие на пристрастност на състава на съда или на негов член, доколкото всякога в правомощията на съда е да извърши преценка дали поисканото доказателство е допустимо, необходимо и относимо към главния факт на доказване. Що се отнася до второто възражение на защитника за пристрастност на председателя на съдебния състав на районния съд, довод за който се черпи от непроизнасянето с нарочен съдебен акт по направеното от него искане за поправка на протокол от с.з. проведено на 04.06.2024 г., то следва да се отбележи, че същото е неоснователно, т.к. както признава и самият защитник, такъв отговор по молбата е бил даден от съда.