Решение № 442 от 24.11.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Перник, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500370 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Й. М. Й., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника адв. Ц. С. срещу Решение № 18/17.11.2021 г. по гр. д. № 69/2021 г. по описа на Районен съд – Трън, с което са отхвърлени евентуално съединените искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие и по чл. 27, пр. 4, във вр. с чл. 29 от ЗЗД за унищожаване поради измама на договор за продажба на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот от около 1500 кв. м., находящ се в махала ***, с. ***, общ. ***, обл. ***, при граници: от две страни дере, О.Г. и М. Й., сключен на *** между Й. М. Й., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН **********, за което е съставен нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. д. № 116/2004 г. на районен съдия А.И. – и.д. съдия по вписванията при Районен съд - Трън.

Постъпила е и въззивна жалба от Й. М. Й. и срещу Решение № 6/17.01.2023 г. по гр. д. № 69/2021 г. по описа на Районен съд – Трън, с което е допълнено решение № 18.17.2022 г. по гр. д. № 69/2021 г. по описа на Районен съд – Трън, с което не е уважено искането на Й. М. Й. за осъждане на Н. В. Н. да му предаде собствеността и владението върху неурегулиран поземлен имот от около 1500 кв. м., находящ се в махала ***, с. ***, общ. ***, обл. ***, при граници: от две страни дере, О.Г. и М. Й..

Във въззивните жалби се излагат подробни аргументи за неправилност на 1 обжалваните решения. Твърди се, че съдът необосновано е игнорирал представеното решение на ТЕЛК, поради което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Сочи се, че допълнителното решение е необосновано, тъй като съдът не е отразил в него фактическите си констатации и правните си изводи. Аргументира се, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото и провеждането на откритото съдебно заседание. Навеждат се доводи за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваните решения и да реши спора по същество, като уважи предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивните жалби, лично и чрез пълномощника си – адвокат Т. С. е подал писмени отговори. Въззивните жалби са оспорени като неоснователни. Изложени са подробни съображения за правилност на решението на Районен съд – Трън. Посочено е, че същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обосновано. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди направените разноски.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител. Докладвана е молба от пълномощника му – адв. С., в която заявява, че поддържа въззивните жалби. Моли обжалваните решения да бъдат отменени и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове, както и да се присъдят сторените разноски.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си – адв. С. поддържа отговорите. Моли съда да остави без уважение въззивните жалби, като потвърди пръвоинстанционните решения и присъди направените разноски.

Окръжен съд – Перник, като взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваните решение и решение за допълването му са постановени от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата форма и са подписани, поради което са валидни. Постановени са при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността им, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или за нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д.

№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Обжалваните решения са правилни. Съображенията за това са следните:

Пред Районен съд – Трън са предявени два обективно евентуално съединени иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД за прогласяване за нищожен 2 поради липса на съгласие и по чл. 27, пр. 4, във вр. с чл. 29 от ЗЗД за унищожаване, поради измама на сключен между страните договор за продажба на недвижим имот и кумулативно съединен с всеки от тях иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху имота, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка. За да отхвърли евентуално съединените искове първоинстанционният съд е приел, че при доказателствена тежест на ищеца, той не е установил твърденията си за сключване на договора при липса на съгласие или поради измама. В допълнителното решение е отразил, че поради отсъствие на твърдените пороци на договора за покупко-продажба, той е породил вещно-правните си последици, като собствеността на имота, предмет на ревандикационния иск е прехвърлена от ищеца на ответника. С тези мотиви е отхвърлил и иска по чл. 108 от ЗС.

Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията за нарушаване на процесуалните правила за оценка на събраните доказателства и следващо от това неправилно установяване на релевантните факти.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, в които след всеобхватен анализ на приобщения доказателствен материал е посочил кои факти приема за установени и въз основа на какви доказателства.

Фактическите му констатации са съответни на събраните писмени и гласни доказателства и настоящият въззивен състав ги възприема изцяло.

Видно от нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. д. № 116/2004 г. на районен съдия А.И. – и.д. съдия по вписванията при ТРС на ***, същият обективира сключен на *** договор за покупко-продажба между страните по делото, по силата на който ищецът е продал на ответника собствения си недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот от около 1500 кв. м., находящ се в махала ***, с. ***, общ. ***, обл. ***, при граници: от две страни дере, О.Г. и М. Й. за сумата от 1960 лв., която купувачът е изплатил изцяло в брой.

В нотариалния акт е отразено, че районният съдия, изпълняващ длъжността на съдия по вписванията при Районен съд – Трън го е прочел на страните и след одобрението му от тях, го е подписал.

От удостоверение на община Трън, Местни данъци и такси изх. № *** се установява, че процесният недвижим имот е деклариран с декларация по чл.

14 от ЗМДТ вх. № ***/*** от ответника – Н. В. Н., като негова собственост.

Видно от скица на поземлен имот № 15-621993-10.06.2021 г. на СГКК – гр.

Перник спорният недвижим имот към настоящия момент представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ. ***, одобрени със заповед № 18-896/20.12.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Не е спорно между страните и се установява от ЕР № *** от ***, че поради претърпяно травматично увреждане през ***г., ищецът е практически сляп – не вижда с двете си очи.

От гласните доказателства, събрани от първоинстанционния съд чрез разпита на свидетелите И. Й. Й. – дъщеря на ищеца и майка на ответника и И.Г.Г. – без родство със страните, се установя, че преди изповядване на сделката ищецът, свидетелката Й. и ответника неколкократно са посещавали адвокат за подготовка на документите за нея. Ищецът е имал желание прехвърли собствеността на спорния имот на внука си – ответник по делото, без построената в него жилищна сграда. Последната останала в негова 3 собственост и през годините следващи продажбата, той е продължил да я ползва. През това време ответникът посещавал имота и го поддържал, плащал и данъците за същия. Установява се също, че при сключване на процесния договор присъствали ищецът, ответникът, свидетелката и сестрата на ищеца – С. М. Й. Преди да положат подписите си, на запитване от съдията при Районен съд – Трън, който изпълнявал длъжността съдия по вписванията, ищецът обяснил, че иска да прехвърли собствеността на спорния недвижим имот на внука си. Районният съдия прочел на глас текста на съставения нотариален акт, а ищецът го одобрил. На въпрос на изпълняващия длъжността съдия по вписванията, ищецът отговорил, че може да се подписва. След това страните по сделката и районният съдия положили подписите си.

От показанията на свидетелите, като и от приложените писмени доказателства – пълномощно от 22.12.2000 г. и декларация от 17.12.2001 г. се установява, че ищецът, въпреки слепотата си, при изготвяне на документи се е подписвал със саморъчен подпис. Не е ползвал подписване чрез поставяне на отпечатък от палеца си.

От гласните доказателства се установява също, че ищецът в годините е разказвал, че е прехвърлил имота на ответника. Последният го е поддържал със знанието на дядо си.

Разпитаните свидетелки установяват, че въпреки слепотата си, ищецът е много самостоятелен – ползва сам обществен транспорт, посещава различни институции, непрекъснато полага усилия да усъвършенства уменията си и да получава нови знания в различни области. Посещава курсове, ходи на почивки и въобще води пълноценен живот. В начинанията си, винаги е бил подпомаган от ответника и неговата майка.

Настоящият състав намира, че районният съд правилно е кредитирал дадените пред него свидетелски показания. Те са ясни, конкретни и последователни и се подкрепят от приобщените писмени доказателства.

Обстоятелството, че едната свидетелка е майка на ответника не е абсолютно основание за изключване на показанията и от доказателствата по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК те се преценяват с оглед всички други доказателства по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая свидетелката Й. освен, че е майка на ответника, е и дъщеря на ищеца. По делото не се събраха доказателства тя да има негативно отношение към баща си. Напротив установи се, че в продължение на много години само тя и сина и са полагали грижи за него и са били в много близки отношения по между си. Отсъствието на общуване между нея и ищеца е от около година, като последният е преустановил контактите без тя да разбера причината. Както вече се посочи показанията на свидетелката Й. напълно съответстват с тези дадени от другата свидетелка, която няма никакви отношения със страните, както и на останалите събрани доказателства.

Неоснователно е оплакването за цялостната им недостоверност, поради съобщаване на конкретен неверен факт, а именно, че сестрата на ищеца – С.

Й. е присъствала на сключването на спорната сделка. Приетото в хода на въззивното производство удостоверение за наследници изх. № *** опровергава твърдението на ищеца, че към този момент сестра му е била починала. Видно е, че това се е случило на ***, което е три години след сключване на процесния договор. Затова недоказано е останало твърдението 4 му за съобщаване на неверен факт от свидетелката.

Не представлява процесуално нарушение обстоятелството, отразено в протокола от проведено пред районния съд открито съдебно заседание, че вратата на съдебната зала е била отворена по време на разпита на първата свидетелка. Действително изискването свидетелите, които предстои да бъдат разпитани, да не се намират в съдебната зала по време на разпита на останалите свидетели, е с цел неповлияване на техните показания от по-рано чутото. Но дори нарушаването на това правило, няма за абсолютна последица некредитиране на показанията на свидетеля. Те се преценяват с оглед останалите доказателства по делото. В настоящия случай няма основание да се приеме, че са недостоверни.