Решение № 1251 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 1251 от 14.07.2023г., постановено по АНД № 3538/23г. по описа на ПРС – Х н.с.

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане Постановление, с което прави предложение обвиняемият Г. Д. Г., ЕГН:

**********, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 25.06.2019 г. в гр. Пловдив, съзнателно се е ползвал пред Директор ТП на НОИ гр.

Пловдив, при условията на посредствено извършителство, чрез Н. Г. В. ЕГН **********, от неистински официален документ - трудова книжка №873/27.05.1982г., с посочен издател ДСО „Инжстрой“ гр. София, с вписан трудов стаж в ДСО „Инстрой“ гр. София за периода от 27.05.1982 г. до 21.08.1992 г. на длъжност „***“, на Г. Д. Г., ЕГН: **********, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено административно наказание – глоба в размер от 1000 лв. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на обвиняемия, а приложените по досъдебното производство веществени доказателства следва да останат по делото.

Обвиняемият Г. в хода на съдебното производство сочи че се признава за виновен, като обстоятелствата, описани в постановлението отговарят на истината. В правото си на лична защита признава вината си и изразява съжаление за стореното. В последната си дума моли да му бъде наложено минимално наказание в случай, че бъде признат за виновен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Г. Д. Г. е роден на **** г. в с. ***, живущ в ***, ***, българско гражданство, с основно образование, неработещ, женен, неосъждан, с ЕГН: **********

Обв. Г. живеел в ***. Преди много години, в началото на трудовата си кариера, обв. Г. кандидатствал за работа в Либия, но тъй като нямал необходимия за това трудов стаж, решил да плати на неустановено лице, което да му изготви неистинска трудова книжка, в която да удостовери, че същият е работил и има съответния трудов стаж. След като получил този документ - трудова книжка №873, на името на обв. Г. Д. Г., на която е бил 1 придаден вид, че е издадена от ДСО „Инжстрой“ гр.София на 27.05.1982 г., с вписан в нея стаж за периода 27.05.1982 г.-21.08.1992 г. в ДСО „Инжстрой“ гр.София, в което предприятие обв. Г. никога не е бил работил, той започнал да я представя на следващите си работни места, за да му бъде вписван в нея трудовия стаж, макар че знаел, че същата е неистинска.

През 2018 г. обв.Г. решил да подаде документи в ТП на НОИ гр.Пловдив, тъй като желаел да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б от КСО, като през м.септември 2018 г. се обърнал за съдействие към фирма „Пенсипро“ ЕООД гр.Пловдив с управител св. Н. Г. В.. Обв. Г. посетил офиса на св.В. и му предоставил документи, които да удостоверят необходимия за отпускане на пенсия трудов стаж - Трудова книжка № 375/03.10.1979; Удостоверение обр.

УП-3 № 295/28.09.2015г. от АД „Верила“ и Военна книжка 040237, както и трудова книжка №873/27.05.1982 г., която впоследствие си взел обратно.

Св. В. изготвил и подал в ТП на НОИ гр.Пловдив заявление вх. № 211315-7526/27.12.2018 г. от името на Г. Д. Г., подписано лично от него, с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. За това обв. Г. бил изготвил на св. В. необходимото пълномощно. Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст св. В. приложил представените му от обв. Г. документи:

Пълномощно № 12038/28.09.2018г. с нотариална заверка от нотариус Ц. В.;

Трудова книжка № 375/03.10.1979; Удостоверение обр. УП-3 № 295/28.09.2015г. от АД "Верила" и Военна книжка 040237. Трудовата книжка №873, на името на обв. Г. Д. Г., на която е бил придаден вид, че е издадена от ДСО“Инжстрой“ гр.София на 27.05.1982 г., не била представена с това заявление, въпреки, че била описана първоначално в него, но впоследствие обв. Г. се отказал да я представя, тъй като бил наясно, че тя е неистински официален документ и посоченият в нея трудов стаж от ДСО „Инжстрой“ гр.София не е истински, тъй като той никога не бил работил в това предприятие.

С разпореждане № **********/21.05.2019г. на основание чл. 69б, чл.

68, ал.1,2 във връзка с чл. 9а. ал. 2 от КСО е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на обв. Г. Г.. Същото, ведно с представената военна и трудова книжка, са били връчени на обв. Г. на 07.06.2019г.

Когато разбрал, че няма да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като имало недостиг на осигурителен стаж в размер от 04 г.07м. и 05 д., вместо да внесе по банков път сумата за осигурителните вноски, така, както тя му била посочена в Уведомително писмо, връчено му лично на 24.04.2019 г., обв. Г. решил да предостави в ТП на НОИ неистинската трудова книжка №873, на която е бил придаден вид, че е издадена от ДСО „Инжстрой“ гр.София на 27.05.1982 г. Така обв. Г. предоставил неистинския документ на св.В., за да го представи той от негово име в ТП на НОИ гр.Пловдив с ново Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

2

Със заявление вх. № 2109-15-78/25.06.2019г., на основание чл. 99, ал. 3 от КСО подписано от обв. Г. Г., той, чрез упълномощеното лице св. Н. В., представил пред Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив ново доказателство Трудова книжка 873/27.05.1982г., заедно с другите документи. Обв. Г. в Заявлението молел да бъде отменен постановения отказ за отпускане на пенсия и приложил върнатите му документи за стаж - трудова книжка № 375/03.10.1979 и Военна книжка 040237.

В хода на административното производство пред ТП на НОИ възникнала необходимост от проверка на удостоверения в трудовата книжка № 873/27.05.1982г., стаж за периода 27.05.1982г. -21.08.1992г. при осигурител ДСО „Инжстрой“, гр. София, тъй като за посочения период съгласно трудова книжка №375/03.10.1979г. обв. Г. бил работил на други места. Така от страна на ТП на НОИ гр.Пловдив били изискани документи от ЕАД "Инжстрой", чийто правоприемник било предприятието "Водоснабдяване и канализации" ЕАД.

Съгласно констативен протокол № КП-5-21-00718748/11.02.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ София-град, при извършената проверка на разплащателните ведомости на ЕАД "Инжстрой", чийто правоприемник е "Водоснабдяване и канализации" ЕАД, не били установени данни обв. Г. Д. Г. да е работил там в периода 1982г. - 1992г.

Поради това обстоятелство, с разпореждане № **********/13.10.2020г., на директора на ТП на НОИ гр.Пловдив и на основание чл. 68, ал.1 и ал. 2, във връзка с чл.99. ал. 3 от КСО, е бил постановен втори отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на обв. Г.. В случая съмненията относно истинността на представените трудови книжки са били породени и от факта, че в трудова книжка № 375 с дата на издаване 03.10.1979г. е посочен номер на личен паспорт на обв. Г. Г. –„Д № 2207158“, който съгласно представената трудова книжка № 873/27.05.1982г., е с дата на издаване 14.05.1982г., т.е. е посочена дата на издаване на паспорта, която е след тази на издаване на трудова книжка № 375/03.10.1979г., в която е посочен същият номер на документа.

В хода на разследването по делото са били изискани справки от дружество „В и К“ гр.София-правоприемник на ДСО„Инжстрой“ гр.София, относно положен трудов стаж от обв. Г. Г. в ДСО„Инжстрой“ гр. София, като в полученият отговор се посочва, че след внимателен преглед на платежните ведомости на лицата, работили в ДСО„Инжстрой“, се установило, че в тях липсват данни за обв. Г. Д. Г., т.е. трудовият стаж, вписан в Трудова книжка №873/27.05.1982 г., отнасящ се за периода 1982-1992 г. в ДСО„Инжстрой“ гр.София, не е реален.

В хода на разследването по делото е била назначена и изготвена съдебна почеркова експертиза с Протокол №513/06.07.2021 г., като видно от заключението на същата подписите и ръкописните текстове в 2 броя трудови книжки на Г. Д. Г. с №375 от 03.10.1979 г., издадена от АПК“Братя Новански“-Ихтиман и №873 от 27.05.1982 г., издадена от ДСО“Инжстрой“София не са изпълнени от Г. Д. Г.. Подписите за „Подпис на заявителя за 3 пенсия“ от името на Г. Д. Г. в Заявление за отпускане на пенсия от 27.12.2018 г. са изпълнение от Г. Д. Г..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите Т.-К., В. и К., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, които съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

При постановяване на решението си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно – почеркови експертизи на в.л. Ч., които според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – Молба от ТП на НОИ-Пловдив, Доклад от Началник на Отдел „Пенсии“ М. Т.-К., Разпореждане № **********, Заявление за отпускане на пенсия вх. № 211315-7526/27.12.2018г., Пълномощно от 28.09.2018г., Трудова книжка № 873, Трудова книжка № 375, Заявление до НОИ от 22.02.2021 г., Заверено копие на пълномощно № 112 от 19.02.2021 г., Заявление № 2104-15-78 от 25.06.2019 г., Военна книжка № 040237, Заверено копие на пълномощно № 12038 от 28.09.2018 г., УП-2 № 775, УП-3 № 295 и УП-3 № 48, Констативен протокол № КП-5-21-00718748/11.02.2020г., писма от ВиК ЕАД-София изх. № РД 250/27.08.2021г. и изх. № ИА 250/07.07.2022г., Протокол № 37 от 29.04.2002г., Писма от ТП на НОИ-Пловдив от 26.07.2019г., 20.07.2021г., 05.11.2021г.,

05.01.2022г.,

28.01.2022г.,

08.06.2022г.,

15.06.2022г.,

06.02.2023г., 15.02.2023г., писмо от Министерство на земеделието изх. № РД12-02-80-2/17.02.2023г., справка за съдимост, характеристична справка и др.

Гореописаните писмени документи съотвестват напълно на останалите доказателства по делото, като установеното от тях е подробно описано и в изложението от фактическа страна, поради което с оглед липсата на противоречия в същите, не се налага по-детайлното им обсъждане ОТ ПРАВНА СТРАНА:

4

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението чл.316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, тъй като на 25.06.2019 г. в гр. Пловдив, съзнателно се е ползвал пред Директор ТП на НОИ гр. Пловдив, при условията на посредствено извършителство, чрез Н. Г. В. ЕГН **********, от неистински официален документ - трудова книжка №873/27.05.1982г., с посочен издател ДСО „Инжстрой“ гр. София, с вписан трудов стаж в ДСО „Инстрой“ гр. София за периода от 27.05.1982 г. до 21.08.1992г. на длъжност „***“, на Г. Д. Г., ЕГН:

**********, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Безспорно е, че деянието е извършено от обв. Г., като това се потвърждава от назначената съдебно-графическа експертиза, която с категоричност заключава, че положеният подпис на заявлението, подадено пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез което е описан и представен неистинския официален документ, е от обвиняемия.