Решение № 4580 от 13.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4580

Хасково, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР ВУНОВ

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ канд № 20267260700915 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Д. О. Х.-А., чрез адв. С. П. от АК – [област], против Решение № 163/16.06.2026 г., постановено по АНД № 405 по описа за 2026 година на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В тази връзка се твърди, че районният съд потвърдил обжалвания електронен фиш (ЕФ) при неизяснена фактическа обстановка, без да обсъжда доказателствените искания на жалбоподателя и при липса на надлежни доказателства за най-съществения елемент от твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно дали на посочените дата и място съществувал валидно поставен, действащ, видим и относим към тази посока на движение пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч. Така той нарушил принципа на служебното начало и задължението си за разкриване на обективната истина, регламентирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 84 ЗАНН, както и правото на защита на наказаното лице. От друга страна въззивната инстанция неправилно приложила материалния закон, тъй като приела за осъществен състава на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, въпреки че административното нарушение не било доказано по несъмнен начин.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 163/16.06.2026 г., постановено по АНД № 405 по описа за 2026 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ЕФ серия К № 11144785, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково. При условията на евентуалност, ако се приеме, че са необходими допълнителни фактически установявания, се моли да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково със задължителни указания.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 163/16.06.2026 г. по АНД № 405/2026 г. Районен съд - Хасково е потвърдил ЕФ Серия К № 11144785, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на Д. О. Х.-А., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание – ,,Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил най-напред, че съставеният ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Мотивирал се е още, че от приложените по административнонаказателната преписка Удостоверение № 17.09.512б и Протокол за извършена проверка № 176-СГ-ИСИС/16.05.2025 г. на система тип АТСС/ ARH CAM S1/ №120ссеf се установява, че използваното в случая техническо средство за измерване на скоростта е одобрено за употреба от Българския институт по метрология и е било калибровано на 16.05.2025 г. Освен това е представен и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи (Наредбата), като са били съобразени чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от същата. Приел е за установено, че жалбоподателката се е движела извън населено място, но максималната разрешена скорост не е била 90 км/ч, а 50 км/ч, защото за този участък от пътя /поради наличието на Т образно кръстовище – видно от фотоснимката/, с пътен знак В 26 логично е било въведено ограничение. По този начин тя е нарушила задължението си по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като с оглед установеното превишение на скоростта с 37 км/ч законосъобразно е наложено наказание глоба в размер на 300 лева, при което няма възможност за индивидуализация. Ето защо съдът е счел, че в конкретния случай е установено безсъмнено извършването на описаното в атакувания ЕФ административно нарушение, поради което същият е потвърден.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

На първо място, решението на въззивната инстанция действително се отличава с лаконичен и схематичен стил на изложение, без да са аргументирани в пълнота съображенията ѝ. Въпреки това тя е успяла да покрие, макар и на минимума, изискването на чл. 339, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, доколкото от мотивите на проверявания акт могат да се извлекат отговори, било то и кратки, на всички съществени доводи в подкрепа на жалбата. Видно е и че са обсъдени представените по делото доказателства. Ето защо оплакването, че районният съд не разгледал изцяло възраженията на жалбоподателката против издадения ѝ ЕФ, не може да бъде споделено.

Вярно е, че в първоинстанционното съдебно производство е оставено без уважение искането на процесуалния представител на оспорващата за изискване от ОПУ - Хасково при АПИ на посочена от него справка, придружена със заверена скица, схема или извадка от действащата организация на движението, но този отказ на решаващия съд за събиране на доказателства не може да бъде оценен като съществен процесуален пропуск, тъй като не е довел до неизясняване на обективната истина. Това е така, защото по делото са представени задължителните в случаите на ползване на АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и снимка на разположението на уреда. Следва да се има предвид, че този надлежно попълнен протокол представлява официален документ, изготвен от компетентно длъжностно лице по реда и условията, предвидени в закона, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, включително досежно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, наличието на ограничение на скоростта в мястото за контрол, разстоянието от пътния знак до АТСС, както и че АТСС е работило в стационарен режим на измерване и с посока на задействане – „приближаващ“. Приложеният снимков материал пък дава отговор на поставените въпроси относно от коя страна на платното се е намирал знакът, за коя посока на движение е действал и какъв е обхватът на действието му. Тук е уместно да се отбележи и че според трайната практика на настоящата касационна инстанция протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и снимковият материал установяват по несъмнен начин факта на налично в този участък ограничение на скоростта на движение до 50 км/час, което е и напълно логично предвид съществуващото в същия участък кръстовище, видно при проверка на вписаните GPS координати на мястото на нарушението. В този смисъл са Решение № 8035 от 7.11.2025 г. по КАНД № 1394/2025 г., Решение № 7734 от 16.10.2025 г. по КАНД № 1355/2025 г., Решение № 6713 от 25.07.2025 г. по КАНД № 881/2025 г., Решение № 2744 от 4.07.2024 г. по КАНД № 451/2024 г., Решение № 302 от 22.12.2021 г. по КАНД № 932/2021 г., всички на Административен съд - Хасково, постановени по сходни казуси.

По отношение на доводите, свързани със законосъобразността и действието на пътния знак В-26, следва да се съобрази и че същият по естеството си представлява конклудентен административен акт, чието поставяне не е отменено по съответния ред, а и в случая няма възможност да се упражни инцидентен/косвен контрол, поради което те се явяват неотносими към конкретния спор и не подлежат на обсъждане.

От друга страна посочените в протокола вид и номер на използваното АТСС, място за контрол, дата и часове за начало и край на работа на АТСС, съвпадат изцяло със съдържанието на снимката на автомобила на жалбоподателката. Ето защо следва да се приеме, че последната е направена именно във времевия интервал при извършения контрол за скорост, за който е съставен представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, респ. категорично може да бъде съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение.

На следващо място е необходимо да се посочи, че по делото няма спор и се установява от събраните писмени доказателства, че към датата на нарушението използваното АТСС е от одобрен тип и е било калибровано на 16.05.2025 г., а съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на проверките по ал. 2 от с.з. се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (ДВ бр. 82 от 2018 г.), периодичността на проверка на скоростомери е една година. Следователно, процесното нарушение е заснето с годно и технически изправно средство за измерване, както е прието и от въззивната инстанция.

При това положение следва да се приеме, че противно на поддържаното в касационната жалба, извършването на нарушението от Д. О. Х.-А. е безспорно установено по делото, респ. наведеното възражение за неговата недоказаност не може да бъде споделено.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/16.06.2026 г., постановено по АНД № 405 по описа за 2026 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�