Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 242 от 14.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1441/2025
Вид
Решение № 242
Подписан
14.07.2026
В сила
14.07.2026
Състав
Вера Цветкова, Анелия Маринова Игнатова, Илияна Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 212, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 253 · Наказателен кодекс
  • чл. 373, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 58а · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 88, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601441 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 151/30.09.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 3921/2024 г. по описа на Софийски градски съд, 40 състав, НО на този съд е признал подсъдимия А. Р. М. за виновен в това, че на 13.12.2017 г. в гр. София, в качеството му на управляващ и представляващ търговско дружество „Б.“ ЕООД с ЕИК: 201839530 е представил с писмо № 01-2600/759 от 13.12.2017 г. пред Държавен фонд „Земеделие“ неверни сведения, съдържащи се в Промяна № 01 от 08.12.2017 г. към банкова гаранция 4031/30.11.2017 г., на която е придаден вид, че изхожда от „Интернешънъл Асет Банк“ АД – клон Варна и че е подписана от управителя на банковия клон, и че банката е обвързана от волеизявлението в Промяна № 01 от 08.12.2017 г. към банкова гаранция 4031/30.11.2017 г., за да бъдат получени от „Б.“ ЕООД средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава, в резултат на което на 22.12.2017 г. „Б.“ ЕООД получило по сметка ******** в „Интернешънъл Асет Банк“ сума в размер на 463 676.21 лева – средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава

– авансово плащане по

Договор

№

07/04/2/0/00516/03.08.2016 г. и Анекс № II от 03.08.2016 г. към него за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за 1 периода 2014 г. – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от пет години.

С присъдата подсъдимият А. М. е осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ – РА сумата от 463 676.21 лева, като обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимият М. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СГС държавна такса в размер на 18547.05 лева - 4% върху уважения размер на гражданския иск, в полза на ГДБОП направените по делото разноски по досъдебното производство в размер на 466.25 лева, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата на СГС е подадена въззивна жалба от подсъдимия А.

М.. Твърди се, че наказанието е наложено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събрания доказателствен материал, и поради това присъдата е необоснована и явно несправедлива. Счита се, че неправилно и незаконосъобразно е уважен предявения от ДФ „Земеделие“ граждански иск.

Иска се намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което да бъде ориентирано към предвидения за престъплението минимум и изпълнението му да бъде отложено за срок от три години. По отношение предявения граждански иск се прави възражение за изтекла погасителна давност.

В допълнението към въззивната жалба се излагат доводи във връзка с определяне на наказанието лишаване от свобода. По отношение гражданския иск се твърди, че следва да бъде отхвърлен поради изтекла 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД, тъй като началният момент на давността по силата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е датата на превода 22.12.2017 г., към който момент ДФ „Земеделие“ – РА е имал информация относно дееца и представляваното от подсъдимия дружество, но не е предприел нищо до предявяването на иска пред първоинстанционния наказателен съд. Счита се, че началната дата на предявения акцесорен иск за законна лихва не отговаря на датата на деликта, посочена в предявения и уважен от съда граждански иск, а го предхожда като време.

По подадената въззивна жалба е било образувано в.н.о.х.д. № 1497/2024 г. по описа на САС. С решение № 66/17.02.2025 г. Софийски апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на подсъдимия А. М. наказание на две години лишаване от свобода, а размера на определения за него изпитателен срок по чл. 66 от НК – на три години; отхвърлил изцяло предявения за съвместно разглеждане в наказателното 2 производство срещу подсъдимия М. граждански иск на ДФ „Земеделие“ за сумата от 463 676.21 лева; отменил присъдата в частите й относно осъждането на подсъдимия да заплати на гражданския ищец законната лихва по предявения граждански иск, считано от датата на увреждането 13.12.2017 г. и по сметка на СГС сумата от 18 547.05 лева, представляваща 4 % от стойността на гражданския иск; и потвърдил присъдата в останалата й част.

Недоволен от решението на САС в частта за изменението на първоинстанционната присъда по отношение гражданския иск и законната лихва върху него е останал гражданският ищец ДФ „Земеделие“, който е подал касационна жалба и във Върховен касационен съд е било образувано н. д. № 499/2025 г. С решение № 498/17.11.2025 г. ВКС е отменил въззивното решение в гражданско-отхвърлителната му част и е върнал делото за ново разглеждане в тази част от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание.

Пред Апелативен съд – София прокурорът от Европейската прокуратура прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част. Заема становище за доказаност на иска по основание и размер и твърди, че погасителната давност за предявяването му не е изтекла.

Представителите на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ – юрисконсулти Г. и П., молят за постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде осъден да заплати причинените от престъплението имуществени вреди, в предявения размер.

Подсъдимият А. М. излага теза за незаконосъобразност на постановената осъдителна присъда, във връзка с което е депозирано искане до компетентните органи за възобновяване на наказателното производство, и счита, че съществува висящ и нерешен въпрос, който има пряко отношение към последиците от осъждането. В съдебни прения и в последната си дума прави искане за решаване на делото, съобразно отмененото решение на Апелативен съд – София.

Апелативен съд - София, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

С присъда № 151/30.09.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 3921/2024 г. по описа на Софийски градски съд, 40 състав на този съд е признал подсъдимия А. Р. М. за виновен в това, че на 13.12.2017 г. в гр. София, в качеството му на управляващ и представляващ търговско дружество „Б.“ ЕООД с ЕИК:

3

201839530 е представил с писмо № 01-2600/759 от 13.12.2017 г. пред Държавен фонд „Земеделие“ неверни сведения, съдържащи се в Промяна № 01 от 08.12.2017 г. към банкова гаранция 4031/30.11.2017 г., на която е придаден вид, че изхожда от „Интернешънъл Асет Банк“ АД – клон Варна и че е подписана от управителя на банковия клон, и че банката е обвързана от волеизявлението в Промяна № 01 от 08.12.2017 г. към банкова гаранция 4031/30.11.2017 г., за да бъдат получени от „Б.“ ЕООД средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава, в резултат на което на 22.12.2017 г. „Б.“ ЕООД получило по сметка ******** в „Интернешънъл Асет Банк“ сума в размер на 463 676.21 лева – средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава

– авансово плащане по

Договор

№

07/04/2/0/00516/03.08.2016 г. и Анекс № II от 03.08.2016 г. към него за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от пет години.

С присъдата подсъдимият А. М. е осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ – РА сумата от 463 676.21 лева, като обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

С решение № 66/17.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1497/2024 г. по описа на САС, състав на този съд е изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на подсъдимия А. М. наказание на две години лишаване от свобода, а размера на определения за него изпитателен срок по чл. 66 от НК – на три години; отхвърлил изцяло предявения за съвместно разглеждане в наказателното производство срещу подсъдимия М. граждански иск на ДФ „Земеделие“ за сумата от 463 676.21 лева; отменил присъдата в частите й относно осъждането на подсъдимия да заплати на гражданския ищец законната лихва по предявения граждански иск, считано от датата на увреждането 13.12.2017 г. и по сметка на СГС сумата от 18 547.05 лева, представляваща 4 % от стойността на гражданския иск; и потвърдил присъдата в останалата й част.

С решение № 498/17.11.2025 г. ВКС е отменил въззивното решение в гражданско-отхвърлителната му част и е върнал делото за ново разглеждане в тази част от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание.

Предвид изложеното, предмет

4 на въззивен контрол се явява първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият А. М. е осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ – РА сумата от 463 676.21 лева, като обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати в полза на държавата по сметка на СГС държавна такса в размер на 18547.05 лева - 4% върху уважения размер на гражданския иск.

Предвид влязлата в сила осъдителна присъда и обстоятелството, че от страна на Европейски делегиран прокурор не е намерено основание за изготвяне на предложение за възобновяване на приключилото производство в неговата наказателна част, към момента не е спорен нито факта на престъплението/деликта, нито въпросите за авторството в лицето на подсъдимия М. и механизма на осъществяването му. От фактическа страна е прието за установено по несъмнен начин, че подсъдимият А. М. на 13.12.2017 г. в гр. София, в качеството му на управляващ и представляващ търговско дружество „Б.“ ЕООД с ЕИК: 201839530 е представил с писмо № 01-2600/759 от 13.12.2017 г. пред Държавен фонд „Земеделие“ неверни сведения, съдържащи се в Промяна № 01 от 08.12.2017 г. към банкова гаранция 4031/30.11.2017 г., на която е придаден вид, че изхожда от „Интернешънъл Асет Банк“ АД – клон Варна и че е подписана от управителя на банковия клон, и че банката е обвързана от волеизявлението в Промяна № 01 от 08.12.2017 г. към банкова гаранция 4031/30.11.2017 г., за да бъдат получени от „Б.“ ЕООД средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава, в резултат на което на 22.12.2017 г. „Б.“ ЕООД получило по сметка ******** в „Интернешънъл Асет Банк“ сума в размер на 463 676.21 лева – средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава – авансово плащане по Договор № 07/04/2/0/00516/03.08.2016 г. и Анекс № II от 03.08.2016 г. към него за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони – което покрива признаците на престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК.