Определение № 1377 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1377 гр. София, 22.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500299 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 8344/13.11.2024 г. от С. Д. М., ЕГН **********, с местожителство в адрес *** срещу Определение № 356/30.10.2024 г., по т.д. № 27/2024 г., на ОС - Враца в частта, с която е спряно производството по делото до приключването на ДП № 264/2023 г., на РУ на МВР - Козлодуй, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Частният въззивник твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не са били налице предпоставките за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочи, че предявения иск нито е за установяване на престъпно обстоятелство, нито изисква преюдициално установяване на престъпление. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частният въззиваем „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Ив. Вазов“, бул. „Витоша“, № 89В не депозира отговор.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваемподпомагаща страна Б. А. Х., ЕГН **********, с местожителство в адрес *** не депозира отговор.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на определението на страната на 11.11.2024 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

1

Производството пред ОС – Враца е било образувано по искова молба на С. М. за осъждането на “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, да заплати сумата 30000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени му като пътник в л.а. „Мазда 323Д“, ДК № ********, управляван от виновния водач Б.

А. Х., в резултат на ПТП на 16.06.2023 г., на път между селата Бутан и Крива Бара, на входа на с. Крива Бара, обл. Враца, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 24.07.2023 г. (уведомяване на застрахователя) до изплащането, на осн. чл. 432 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.

Отговорността на ответника е обоснована с наличието на застрахователно правоотношение по ЗЗ „Гражданска отговорност“, обективирано в полица № 115257870. Ищецът е твърдял, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача Х. като е било образувано ДП № 264/2023 г. по описа на МВР - Козлодуй.

В границите на срока по чл. 131 ГПК , е постъпил отговор вх. № 3361/30.04.2024 г. от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в който е направено искане производството да бъде спряно в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на разследването по образуваното ДП № 264/2023 г., по описа на РУ на МВР Козлодуй.

Видно от изисканата по служебен път справка от РУ – Козлодуй, при ОД на МВР - Враца вх. № 7042/24.09.2024 г. е, че разследването по ДП № 264/2023 г. е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 16.06.2023 г., около 01:40 ч., на пътя между селата Крива Бара и Бутан, обл. Враца, като нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. С. и Б. Б..

Установява се от справката, че на 01.08.2024 г. в качеството на обвиняем е привлечен Б. А. Х., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 4 и 5, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.

1 НК, като производството е висящо.

При тези данни по делото първоинстанционния съд, постановил Определение № 356/30.10.2024 г., по реда на чл. 374 ГПК и едновременно с това спрял производството по делото до приключването на ДП № 264/2023 г., на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Произнасянето на ОС - Враца, обективирано в атакуваното Определение, се преценява като правилно.

В актуалната практика на ВКС, е застъпено разбирането, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице, основан на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца, съобразно чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посочената обвързаност исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза или в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК когато наказателното производство е в съдебна фаза. Извън хипотезите на чл.

124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление, инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде 2 съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу деликвента. Съдебната практика застъпва и становище, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното деяние, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. (доводите извлечени от О № 100/06.12.2018 г., по ч.т.д. № 202/2018 г., ВКС, I I ТО, О № 323/20.05.2013 г., по ч.гр.д. № 2950/2013 г., ВКС, III ГО, О № 728/11.12.2019 г., по ч.т.д. № 2522/2019 г., ВКС, II ТО, и др.)

Нещо повече в съдебната практика е застъпено и разбирането, че гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. (така Определение № 50396/27.09.2022 г., по ч.т.д. № 1671/2022 г., на ВКС, I ТО и цитираните в него Решение № 116/15.05.2013 г., по гр.д. № 745/2012 г., на ВКС, ІV ГО, Определение № 566/19.09.2013 г., по гр.д. № 5301/2013 г., на ВКС, ІV ГО, Определение № 782/29.11.2013 г., по гр.д. № 7165/2013 г., на ВКС, ІV ГО, Определение № 273/23.06.2016 г., по ч.т.д. № 1307/2016 г., на ВКС, I ТО, Определение № 280/01.07.2019 г., по ч.т.д. № 852/2019 г., на ВКС, I ТО и др.). Това становище се споделя и от настоящият състав.

В конкретния случай, самият ищец е посочил в исковата си молба, че за разследване на обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП, от което същият е пострадал, е било образувано ДП № 264/2023 г., на РУ – Козлодуй, при ОД на МВР - Враца, както и е посочил, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача Б. Х., изразяващо се в нарушение на правилата за движението по пътищата и, който е привлечен в съдебното производство като подпомагаща ответника страна.

Както бе посочено, налице е образувано досъдебно производство срещу Б. Х. и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 4 и 5, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на неговия застраховател - предмет на настоящия граждански спор. Това е така и във връзка с оплакванията в частната жалба следва да бъде посочено, че гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК, а от друга страна произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съобр. чл. 300 ГПК. Доколкото обаче фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД включва, както осъществяването на вредоносното деяние, така и противоправност и вина на дееца, то при налично престъпно деяние по последните елементи се произнася наказателният съд с обвързващо за гражданския съд значение.

Видно от изисканата служебна справка по досъдебното производство вх.

№ 13260/19.05.2025 г. е, че досъдебното производство се намира в съдебна 3 фаза. Видно от изисканата справка от РС – Козлодуй наказателно производство срещу лицето Б. Х., все още няма образувано. Не са налице данни наказателното производство срещу лицето да е било прекратено или пък наказателното преследване да е изключено, съобр. Разпоредбите на НК.

Посоченото наличие на наказателно производство, с предмет установяване на извършено престъпно деяние, от което са настъпили твърдените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, преди неговото окончателно приключване, е пречка за упражняване на правото на иск, поради което производството по делото подлежи на спиране в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК, до приключване на разследването на транспортното престъпление.

(така Определение № 50396/27.09.2022 г., по ч.т.д. № 1671/2022 г., ВКС, I ТО, Определение № 195/10.05.2022 г., по ч.т.д. № 754/2022 г., ВКС, II ТО, Определение № 10/07.01.2022 г., по ч.т.д. № 2470/2021 г., ВКС, II ТО, Определение № 185/28.04.2022 г., по ч.т.д. № 745/2022 г., ВКС, II ТО, Определение № 485/16.07.2019 г., по ч.т.д. № 766/2019 г., ВКС, II ТО;

Определение № 280/01.07.2019 г., по ч.т.д. № 852/2019г., ВКС, I ТО, Определение № 355/02.08.2019 г., по ч.т.д. № 1611/2019 г., ВКС, I ТО).

По изложените съображения Определението в атакуваната му част, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 356/30.10.2024 г., по т.д. № 27/2024 г., на ОС - Враца в частта, с която е спряно производството по делото до приключването на ДП № 264/2023 г., на РУ на МВР - Козлодуй, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщаването, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4