Решение № 439 от 09.03.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2900/2022
- Вид
- Решение № 439
- Подписан
- 09.03.2023
- В сила
- 26.07.2023
- Състав
- ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12 ал.1, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.12 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.12 ал.1, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.152 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.43 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.43 ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.43 ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.5 ал.4 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 439 град Пловдив, 09.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и участието на прокурор Владимир Вълев като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2900/2022година по описа на съда, взе предвид следното:
Производство по Глава XI АПК, вр чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на В.С.Б., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пловдив, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с искане да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000.00 лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, причинени във връзка с изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за периода от 06.07.2001г. до 10.11.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора -град Пловдив, дължащи се на неправомерни действия/бездействия на административни органи при ответникът и съставляващи нарушение на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 от КЗПЧОС.
В исковата молба се излагат обстоятелства за претърпени от ищеца обида, възмущение, стрес, болки и страдания, свръзани с липса на достатъчно жилищна площ; липса на достатъчно светлина и свеж въздух; липса на санитарен възел и течаща топла вода за лична хигиена; в помещението има влага и мухъл; неосигуряване на престой на открито; липса на медицинско обслужване; липса на уединение в санитарните помещения; лоша, еднообразна и бедна на хранителни вещества храна; ищецът има нужда от животоподдържащи лекарства, които не му се осигуряват; лоша хигиена и битови условия; наличие на дървеници и хлебарки; липса на подходяща работа; липса на творчески, физически и културни дейности; неспазване на правилата за свиждане; нарушаване на правото на лишените от свобода да подават жалби и молби. Всичко изброено водило ищеца до страдание, касаещо липса на сън, чувство на нервност, умора, нетрудоспособност и депресия.
Редовно призован, ищецът лично и чрез адв.С. поддържа изцяло исковата претенция и ангажира доказателства. По същество на спора в писмени бележки счита иска за основателен, обоснован и доказан, поради което се сика да бъде изцяло уважен. Претендира деловодни разноски и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по иска- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер и ангажира писмени доказателства. По същество счита, че тя не е основателна и е недоказана, поради което иска от съда изцяло да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и необоснованост на предявения иск, като счита, че следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като съобрази становищата нас траните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Осъденият В.Б. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, коеято е структура при ответника, в периода от 04.07.2021г. и към датата на депозиране на исковата молба 10.11.2022г.. От становище рег.№ 9478/06.12.2022г. се установи, че на 08.07.2016г. ищецът е постъпил във втора група в Затвора-Пловдив, а на 20.04.2017г. е преведен в Затвора-Пазарджик. На 29.10.2019г. по негова молба отново е преведен в Затвора-Пловдив, където е настанен във втора група, стая №70, а след това и стая № 72, където се намира и към датата на депозиране на исковата молба. В становището подробно е описана наличната информация за спалното помещение, в кое е настанен ищецът, а именно №72, посочена е квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарния възел и размерите на прозорците, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.. Изясни се, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от лиш.св., като има санитарен възел с течаща студена вода. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. Б. не е подавал молби за устройване на работа. Всички молби и жалби на Б. са придвижвани по съотвентния ред, за което ищецът е получавал съответните регистрационен или изходящ номер. По отношение обстоятелствата за ползване на спортна зала е посочено, че това е разрешено ежедневно от 20 души по график, за времето от 8.30 до 19.30 часа, но не и във времето за престой на открито. Същата е само за лишените от свобода на втори пост и е снабдена с необходимите за физическа активност уреди. Корекционната дейност е доброволна и няма задължителен характер. Ищецът е участвал в дългосрочна индивидуална програма за психологически интервенции с психолог /начало 22.02.2022г./, която продължава и към настоящия момент. Б. не е изявявал желание за включване в специализирана или културно-информационна програма, като е направил официален отказ да участва в общи дейности. По делото е приложен текущ доклад за едногодишен период, отчиташ резултатите от корекционната дейност.
В становище рег.№ 9478/06.12.2022г. се посочва, че през 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване на всеки лишен от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание и допълнителни такива с оглед необходимостта. Лишените от свобода ползват и лично спално бельо. Изпирането става чрез пералня по усмотрение на лишения от свобода, а дрехите се сушат в сушилна машина и на пригодени простори в общото помещение на поста или отвън в пространството на карето. Всички работещи лиш.св. ползват баня след приключване на работния ден, а за неработещите два пъти седмично по утвърден график. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има денонощен достъп до течаща вода. Затворниците ползват и нагреватели за топла вода. Санитарните възли са плътно преградени и отделени от спалните помещения без визуален контакт. Посочено е, че при проветряване не може да има мухъл в спалните помещения. Ответникът е сключил договор за ДДД обработки на всички помещения, което е по график. По делото са приложени протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки, за м.06.2021г., м.08.2021г., м.09.2021г., м.11.2021г., м.12.2021г., м.02.2022г., м.03.2022г., м.05.2022г., м.06.2022г., м.08.2022г. и м.09.2022г.. На лиш.св. ежемесечно се предоставят препарати: 2 броя сапуни и 400 гр. прах за пране. Приложена е медицинска документация за здравословно състояние на ищеца, като са посочени и извършените медицински прегледи и изследвания, ЕКГ и др..
По искане на ищеца по делото са приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Д.Л.Д.. Същият излага обстоятелства, свързани с престоя на ищеца в Затвора Пловдив, като са били в едно спално помещение- стая 70 и в стая 72. Сочи, че според него те са с лоши хигиенни условия. Излага факти, че тоалетната е без седалка и няма топла вода. Непрекъснато има гризачи и вредители, като обчработката срещу тях не е ефикасна. Според него на Б. не е осигурено необходимото медицинско обслужване, като не му се осигуряват лекарства. Излага факта, че ищецът постоянно е потиснат, депресиран, „на моменти плаче“ от лошите условия в мястото за изтърпяване на наказание. Според него при свиждания никога не се спазват регламентираните 45 минути, а се прекратяват по- рано. Посочва, че прозорците в помещенията са отваряеми, но не влиза достатъчно светлина. Лишените от свобода сами почистват стаите. По отношение на пренаселеността на помещенията свидетелят посочва, че това е постоянна практика и често е нарушаван капацитета на стаите. Били са 10-12 човека. Количеството храна е достатъчно, но като качество не отговаря на стандартите. Според него ищецът поради влошено здравословно състояние не може да работи.
При така изяснената фактическа обстановка, като съобрази събраните писмени и гланни доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 10000 лв. за период от 06.07.2001г. до 10.11.2022г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата, причинени му като пряка последица от действия и бездействия на затворническата администрация при Затвора град Пловдив и съставляващи нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС..
Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на АПК и се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Част от неговата структура съгласно чл.12 ал.1, ал.3 ЗИНЗС са областни служби по изпълнение на наказанията, част от които е Затвора -гр.Пловдив. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Така Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По отношение на установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не съществува законова предпоставка исковата претенция за обезщетение да е обвързана с това, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпечатката съдържа 20 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5bcb951-8193-4d7d-8e25-58527c502473