Решение № 23476 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23476 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря Н. Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110141094 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Н. Н. Д. и Н. К. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 33886/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение, както следва:

- срещу Н. Н. Д. за 2/3 части от процесните задължения, а именно: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г в размер на 1715,09 BGN (хиляда седемстотин и петнадесет лева и 09 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 09.06.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 04.06.2025 г. в размер на 259,58 BGN (двеста петдесет и девет лева и 58 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 38,37 BGN (тридесет и осем лева и 37 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 09.06.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 04.06.2025 г. в размер на 9,55 BGN (девет лева и 55 стотинки), държавна такса в размер на 40,45 BGN (четиридесет лева и 45 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 BGN (тридесет и три лева и 33 стотинки);

- срещу Н. К. Д. за 1/3 части от процесните задължения, а именно: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г в размер на 857,54 BGN (осемстотин петдесет и седем лева и 54 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 09.06.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 04.06.2025 г. в размер на 129,79 BGN (сто двадесет и девет лева и 79 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 19,18 BGN (деветнадесет 1 лева и 18 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 09.06.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 04.06.2025 г. в размер на 4,78 BGN (четири лева и 78 стотинки), държавна такса в размер на 20,23 BGN (двадесет лева и 23 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,67 BGN (шестнадесет лева и 67 стотинки);

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „ № .

Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден съвместен отговор ответниците оспорват предявените искове.

Сочат, че ищецът не е доказал приемането на наследството от страна на ответниците по отношение на процесния имот. Отделно сочат, че с оглед твърденията на ищеца, партида за имота е открита единствено за ответницата Н. Н. Д. с оглед направено от нея искане, поради което единствено тя би била задължено лице за процесните задължения. С оглед наличието на възникнало облигационно отношение с Д., то единствено тя би била задължено лице. Сочи, че с решение на ВАС по гр. дело № 746/2021 г. е отменена т.6.1.1 от Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., уреждаща формулата за определяне количеството на топлинна енергия, поради което и оглед липсата на утвърдена формула за изчисление, смята исковете за недоказани. Намира, че ищецът не може да претендира сумите за дялово разпределение, след като същото е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. Поради неоснователност на главните искове счита, че като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните искове за лихва за забава. В депозираните възражения по реда на чл. 414 ГПК правят и възражение за изтекъл период на погасителна давност за част от претендираните суми. Поради тези и останалите подробно изложени съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на 2 възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на .договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства – индивидуални справки за отопление и топла вода за процесните отоплителни сезони.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба и замяна държавни жилища се установява, че 29.12.1978 г. К Д. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот – 3

Установява се освен това от приетото удостоверение за наследници на лицето КД., че същият е починал на 18.10.2009 г., като е оставил трима наследници по закон, а именно: ответницата по делото Н. Н. Д. – съпруга, ответника Н. К. Д. – син и лицето Т К. Д. – син.

Процесният имот е придобит при действието на Семеен кодекс обн. Обн. ДВ. бр.

23 от 22.03.1968 г. – отменен, съгласно чл. 13, ал. 1 от който, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Ето защо всеки от двамата съпрузи при прекратяване на имуществената общност е притежавал по ½ част от имота.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Ето защо се налага извод, че след смъртта на К Д. неговите наследници са притежавали съответно: 4/6 ид. части неговата съпруга Н. Н. Д. и по 1/6 ид. част за всеки от двамата му синове Н. К. Д. и Т К. Д..

Приет по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че на 30.10.2019 г. Т К. Д. дарява на брат си Н. К. Д. собствената си 1/6 ид. част от процесния недвижим имот, а именно: ап. находящ се в гр. София, ж.к. „М. С оглед извършеното дарение, ответниците по делото са придобили собствеността му в посочените от ищеца части, а именно: 2/3 ид. части за Н. Н. Д. и 1/3 ид. част за Н. К. Д..

По делото не се установи след придобиването на имота по силата на наследствено правоприемство, същият да е отчужден впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответниците са собственици на имота в процесния период в посочените погоре части, респ. потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намират в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението в обекта, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, не е имало отоплителни тела, а само 2 бр. водомери за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач. Поради факта, че всички отоплителни тела са били демонтирани, топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана през процесния период. Топлата вода била начислявана по реален отчет, като при отчета на показанията бил съставен главен отчет с подпис на абоната/лице, осигурило достъпа. Показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 215 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.