Решение № 119 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20258002101977 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 4984 от 3.11.2025г. по касационната жалба на А. Й. Ч., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1175 от 19.11.2024г. по в.гр.д. № 2212/2024г. на Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 2788 от 13.05.2024г. по гр.д.№ 6850/2023г. на Софийски градски съд за разликата над 15 000лв.до 60 000лв. като вместо това е постановено друго, с което допълнително е присъдена сумата от 45 000лв. или е осъдена Прокуратурата на РБ да й заплати общо сумата от 60 000лв., на основание чл.2б ЗОДОВ, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по ДП № 285/2006г. на НСлС и н.о.х.д.№ 2065/2016г.на СГС, ведно със законната лихва, считано от 7.05.2021г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

В проведеното открито съдебно заседание, страните се представляват. Процесуалният представител на касаторката адвокат П. поддържа касационната жалба и желае да бъде 1 уважена. Счита, че определеното от въззивният съд обезщетение не отговаря на интензитета и тежестта на причинените вреди, които далеч надхвърлят обичайните. Желае съдът да определи дължимо възнаграждение пред вид осъщественото процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА.

Изразеното от представителя на Върховна касационна прокуратура становище е за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:

Всяко лице, при решаването на спор относно неговите граждански права има право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 ЕКЗПЧ. Целта е – да се гарантира общественото доверие в правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните от прекомерно и неоправдано забавяне. При допуснато от страна на държавата нарушение на това право, същата следва да обезщети причинените на лицето вреди, при предпоставките и критериите, посочени в чл.2б ЗОДОВ. Съгласно посочената норма, съдът следва да съобрази: 1.общата продължителност и 2.предмета на производството, 3.неговата фактическа и правна сложност, 4.поведението на страните и 5.на техните процесуални или законни представители, 6.поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и 7.други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценяват от съда с оглед на конкретния спор. Следва да се има пред вид, че при съобразяване на поведението на властите, се отчита че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл.6 ЕКЗПЧ, включително и за обективно и пълно разследване на фактите и обстоятелствата по случая, за разкриване на истината и за приключване на воденото производство в разумен срок. Общата продължителност на производството се изчислява като се съобрази – началната дата /която за наказателните дела е датата, от която лицето е научило за сезирането на компетентните органи / и крайната /на влизане в сила на окончателния акт, с който спорът е разрешен/ и се пресметне съответния период. Доколкото са приложими постановките, развити от ЕСПЧ в неговата практика по приложението на чл.6, § 1 ЕКЗПЧ, дългите периоди на необяснимо бездействие не могат да се приемат за „разумни“ /вж.напр.§17 Adiletta v. Italy/. При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост, съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Вредите над обичайните подлежат на установяване.

В случая не е имало спор по фактите:

Ищцата е майка на Д. Ч., чиято смърт е настъпила на 19.09.2006г., около 18.15ч., при преминаването й с автомобил, в [населено място], [улица],когато е била затисната при 2 рухването на падналата в този момент сграда. Починала е и нейната спътничка и приятелка П. Х.. По случая е било образувано на същата дата /19.09.2006г./ наказателно производство по ДП № 285/2006г. на НСлС, по което са привлечени като обвиняеми четири лица. Неговата продължителност е 14 години, 7 месеца и 18 дни /общо 5 234дни/, като е постановена оправдателна присъда за всяко едно от тях, която е влязла в сила на 7.05.2021г. Установената с нея фактическа обстановка, която не се оспорва от никоя от страните по настоящето дело, е следната:

Сградата на [улица] построена през 1914г. като пет етажна постройка с междуетажни подови конструкции от типа „пруски свод“на метални 2Т греди. По време на бомбардировките над [населено място] през Втората световна война /1943-1944г./ покривът на сградата и мансардният пети етаж са били разрушени. Този етаж не е бил възстановен /сградата останала четириетажна/, а на мястото на разрушения скатен покрив е изградена нова покривна конструкция, покрита с битумна замазка, с незначителен наклон за оттичане на вода, което водило до множество течове. През 1990г. била поставена допълнителна временна ламаринена конструкция. През 1948г.сградата била национализирана, а през 1978г.обявена за паметник на културата от местно значение. През 2003г. реституираните собственици на сградата получили владението върху първия и втория жилищни етажи. До 2004г. жилищните етажи над партера били отдавани под наем на физически лица от СО Район „С.“, като след получаване на владението от наследниците на фамилията К., наемателите - с изключение на отказалата да напусне третия етаж наемателка – са напуснали сградата. Цялата четириетажна сграда и дворното място са отписани от актовите книги за държавни недвижими имоти през 2004г. Разпитани наемателите са свидетелствали за непрекъснати проблеми с влагата в сградата, за течове през покрива по стените, запушване на водосточни тръби през зимата и навлизане на вода в сградата при топене на снега, за отворени фуги, за наличие на големи пукнатини в резултат на наводнения, за стара канализация, във връзка с което са били подавали многобройни сигнали до компетентните органи. През 2003г. е извършен оглед от НИПК, констатирано е, че се налага предприемане на спешни мерки за отстраняване на течовете и е необходим цялостен оглед за изготвяне на конструктивна експертиза за състоянието на сградата, за да се прецени необходимостта от конструктивно укрепване, за което е изпратено писмо до кмета на СО Район „С.“ и до ДНСК. Кметът на СО Район „С.“е назначил комисия за установяване състоянието на сградата и е дал указания на собствениците за осигуряване на достъп. Независимо, че не й е бил осигурен пълен достъп, комисията е направила заключение, че сградата се нуждае от ремонт, заздравяване и хигиенизиране. В този смисъл е издадена и заповед на кмета. В това състояние дружеството „Хрисома“ООД е закупило сградата през м.06.2004г. Собственикът на дружеството се е свързал с архитект за изготвяне на проект за реконструкция и модернизация на сградата, както и с геодезист за извършване на архитектурното й заснемане. Тези действия били затруднени поради наличието на различни висящи съдебни спорове. Окончателното въвеждане във владение на цялата сграда на „Хрисома“ ООД е станало на 5.08.2006г. Собственикът сключил договор с охранителна фирма за наблюдение и контрол при изнасянето на вещи и при извършването на монтажни и демонтажни работи в 3 сградата. Била подновена дейността по заснемане на сградата, но за тази цел сградата следвало да бъде изпразнена от боклуци. В тази връзка били наети от собственикът на „Хрисома“ООД дружество „А-три архитектура и изпълнение“ООД, но тъй като то не разполагало с работници наели ЕТ „Медия- Манчо Антонов“, за да ги осигури. На 15.08.2006г.с тях бил сключен договор за ремонт, с предмет: сваляне на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени, демонтаж на дограми, демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка ОВ и ВиК, демонтаж на ел.инсталации,и др. Бил сключен и консултански договор на 25.08.2006г. с П. П., който е инженер-конструктор с предмет : „да наблюдава, контролира и докладва за извършване на работите“, обект на договора от 15.08.2006г. относно процесната сграда. Дейността е започната на 7.09.2006г., като е извършвана основно с механични инструменти – чук, тесла, длето, шило, кози крак, лостове. Никъде не са били поставени указателни табели за извършваната дейност, нито предпазни мрежи или парапети. Районът около сградата не е обезопасяван, потокът от хора и превозни средства не е отклоняван. Изнасяният от сградата боклук – дюшемета, мазилка, вътрешна дограма, скари, врати – бил изнасян с камион и само тогава била поставяна червена лента. Такава дейност е извършвана и на 19.09.2006г., като работниците приключили дейността си около 16.30ч. Валяло дъжд. След работниците влизали и други лица, но към 18.00ч. тя вече била празна. Около 18.15ч.транспортният трафик по [улица]бил силно натоварен и имало задръстване. По това време пострадалите Д.

Ч. и П. Х. пътували с л.а.“Пежо“ 306 с посока от [улица]към Съдебната палата на [улица].

Автомобилът бил спрял на пътното платно на [улица] задръстването когато внезапно рухнала челната южна фасадна стена на сградата. При падането парчета от тухли, хоросан, бетон и стъкло затрупали автомобила. Веднага били извикани и пристигнали екипи на „Бърза помощ“, на БЧК „Планинска спасителна служба“, полицейски служители, пожарникари, които искали да извадят пострадалите. Намерили ги починали. Около 22.00ч.спасителните работи били преустановени. За времето от 20.35ч.до 22.00ч.е извършен само външен оглед на местопроизшествието.

На следващият ден – 20.09.2006г., със заповед № РД-09-899 заместник-кметът на Столична община, изпълняващ длъжността кмет по заместване, разпоредил на изпълнителния директор на „Главболгарстрой“ АД да извърши действия по разчистване като бъдат:

„премахнати освидетелстваната северна и западна фасадни стени,вкл. останки от конструкцията на сградата, опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, пред вид пълната невъзможност да се поправят или заздравят, както и да се разчисти терена и прилежащите публични площи от строителни отпадъци“. Със същата заповед било допуснато и предварително изпълнение, като се ограничавал достъпа до сградата и се забранило движението на превозни средства по [улица]. На същият ден /20.09.2006г./ започнало разчистването – без разрешение на прокурор и без заснемане какво е състоянието преди разчистването, без извършване на оглед и без присъствие на специалисти. Разчистването станало с багер. Сградата била напълно съборена, а останалите елементи – отрязани с оксижен, натоварени и извозени с камиони.

На същия ден, със заповед на началник сектор „Строителен контрол“ при Столична РДНСК 4 била назначена комисия със задача да проучи, документира и извърши техническо обследване на аварията на падналата сграда, която излязла със заключение, че състоянието на сградата, непосредствено преди инцидента би могло да се определи като аварийно.