Решение № 3073 от 13.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3073 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110200498 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. М. К., с ЕГН: **********, подадена срещу наказателно постановление № ******* г., издадено от началник група при ОПП – СДВР, с което:

1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;

2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложен административни наказания глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„в“ от ЗДвП.

С жалбата се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено или изменено, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на правилата на ЗАНН. В тази насока се твърди, че административнонаказващият орган (АНО) неправилно, едностранно и тенденциозно е преценил фактическата обстановка и поради това е достигнал до грешни изводи, а оттам и до издаване на НП. Сочи се, че не става ясно как АНО е достигнал до извода, че жалбоподателят е извършил процесните нарушения, което е довело до нарушаване на правото му н защита. В заключение се посочва, че АНО е приложил закона неправилно, като е определил неправилна правна квалификация. Претендират се разноски.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от 1 упълномощен защитник – адвокат В. В., в което се излагат съображения за отмяна на обжалваното наказателно постановление, свързани с приложението на материалния закон. Отново се претендират разноски.

Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от юрк. Владимир Пашунов, упълномощен процесуален представител на АНО, в които са изложени аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Жалбоподателката Й. М. К., с ЕГН: **********, е българка, с българско гражданство, с адрес: ******

На ****** г., около 14:05 часа, в град София, ***** жалбоподателката Й.

К. управлявала лек автомобил марка „*******, модел „******. На паркинг пред бл. 743 същата извършила маневра движение на заден ход и реализирала пътно транспортно произшествие с паркиран лек автомобил марка *******, с рег. № *****, нанасяйки материални щети на предната лява част на същия.

ПТП е настъпило, като жалбоподателката е ударила с предната лява част на управляваното от нея МПС – предната лява част на удареното МПС. След настъпване на ПТП, Й. К. напуснала мястото без да уведоми службата за контрол на МВР.

Свидетел-очевидец на горното станала св. С. С.. Същата уведомила живущите в блока, пред който се случило ПТП-то, които от своя страна са уведомили св. К. С., ползвател на ударения автомобил. След като разбрал за настъпилото ПТП, той звъннал на тел. 112 и подал оплакване за случилото се.

На място са пристигнали органите на ОПП – СДВР, сред които св. М. В., като са били съставени протокол и скица за ПТП.

Органите на ОПП – СДВР приели, че с поведението си на пътя Й. К. е извършила две административни нарушения – по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Поради това на 15.05.2024 г. св. С. Д., мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, издал акт за установяване на административно нарушение бл. № ******* г. Същият бил съставен в сградата на ОПП – СДВР в присъствието на двама свидетел Й. К., служител в ОПП – СДВР, а св. С. С. била посочена като свидетел-очевидец на нарушението без да полага подпис, като било отбелязано, че същата е дала сведение. При предявяване на АУАН, Й. К. посочила като възражение, че няма спомен в деня и мястото на нарушението да е минавала с автомобила си и да е удряла кола. Същата е отказала да подпише акта на обособеното за това място и е отказала да получи препис от него. Това обстоятелство е било удостоверено с подпис на свидетел – П. К. С., служител в ОПП – СДВР.

2

Въз основа на издадения АУАН, на ******* г. Г. Борисова, началник група в ОПП – СДВР издала обжалваното НП. Препис от него бил връчен на жалбоподателката на 1****** г., а на 27.12.2024 г. била подадена жалба срещу него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите М. В., С. С., Г. С., К. С., С. Д., писмени доказателства и доказателствени средства: писмо от директора на Дирекция „Национална система 112“ при МВР с вх. ******* г., протокол за ПТП № 1830652/****** г. и скица на ПТП към него, справка картон на водач, заповед № ***** г. на директора на СДВР, заповед № ***** г. на министъра на вътрешните работи, заедно с акт за встъпване от 29.10.2019 г., заповед № ****** г. на министъра на вътрешните работи, веществени доказатествени средства: видеозаписи, качени на флаш памет ********, звукозаписи и фотоснимки, качени на CD-R диск, ******.

Съдът установи времето, мястото, начина на извършване на деянията, като се довери изцяло на показанията на св. С. С., както и на записите от видеокамерите, които са заснели нарушенията. Посочените доказателствени източници са от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, доколкото възпроизвеждат преки доказателства във връзка с настъпилото ПТП. В тази връзка:

Св. С. е очевидец на настъпилото ПТП – тя лично е възприела, че на посочените в НП време и място автомобил с рег. № ******, управляван от момиче, извършвайки маневра на заден ход, е ударил друг такъв – марка „******, след което е напуснала местопроизшествието. Съдът отчита ролята на св. С. за установяването на нарушението и самоличността на нарушителя, в частност съдействието, което тя е оказала на органите на СДВР, които са пристигнали на местонарушението. От това поведение, както и предвид това, че същата не се познава с пострадалото лице, съдът намира, че показанията на св. С. са дадени безпристрастно пред съда. Същите са логични и се подкрепят напълно от представените видеозаписи, които бяха изгледани в открито съдебно заседание непосредствено от съда, поради което съдът ги намира за достоверно гласно доказателствено средство и ги кредитира изцяло.

На флаш памет ******** са прикачени 3 бр. видеозаписи с идентично съдържание. Записите заснемат периода ****** г. от 13:56:36 ч. до 13:59:59 ч.

От същите се установява, в посочения времеви период лек автомобил марка „****** с рег. № ***** е в паркирано състояние. В 14:58 часа покрай него минава лек автомобил, тъмен на цвят, марка „*******. Лицето, което го управлява, извършва маневра на заден ход, при която с предната лява част на автомобила си удря предната лява част на паркирания лек автомобил марка „****** с рег. № *****. След удара лицето не спира и потегля. От посочените видеозаписи в достатъчна степен се установяват механизмът на настъпване на ПТП и последващото поведение на жалбоподателя. От тях по безспорен начин се доказват обстоятелства от състава на процесните нарушения на ЗДвП.

3

Записите обхващат период от почти четири минути, без прекъсване, изрязване или накъсване на видеоматериала. Картината, която е заснета, е достатъчно ясна, за да се види движението на МПС, управлявано от жалбоподателката, и да се индивидуализира удареното от нея МПС. Поради това съдът намира, че представените записи не са манипулирани от трети лица, следователно не са налице основания за съмнение в истинността на обстоятелствата, които отразяват. Ето защо, съдът се доверява изцяло на представените като веществени доказателствени средства видеозаписи, и не намери основания да назначава съдебно-техническа експертиза.

Времето, мястото на извършване на нарушенията, настъпилите вредни последици от тях, се потвърждават и от показанията на св. М. В., служител в ОПП – СДВР, който е отишъл на местонарушението след като е бил подаден сигнал по тел. 112, от показанията на св. Г. С., собственик на удареното МПС, от показанията на св. К. С., както и от изготвените протокол и скица от ПТП.

Съдът им се доверява при формирането на изводите си по отношение на фактическата обстановка по делото, тъй като всички те, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, допълващи се, относими са към предмета на доказване и водят до единен извод за описаните по-горе обстоятелства.

Съдът кредитира показанията на св. С. Д., актосъставител, касаещи процедурата по съставяне и връчване на АУАН, като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана Неделина Недева, приятелка на жалбоподателката. От показанията не се разкриват обстоятелства от предмета на доказване. Същата предоставя информация, че през пролетта на 2024г. е била със жалбоподателката до КАТ, разбрала е от нея, че й е съставен акт за ПТП, като твърди, че на конкретни ден тя е била със жалбоподателката и не са били на това място. Тези сведения дадени от св.

Недева са изключително оскъдни като информация, не съдържат конкретика както за времето, датата, обстоятелствата, дадени са изключително бланкетно, поради и което съдът не ги цени при постановяване на решението си с доверие.

От представените 3 бр. заповеди и 1 бр. акт за встъпване съдът достигна до извод за компетентността на органите, издали АУАН и НП. Същите са издадени от длъжностни лица (министъра на вътрешните работи и директора на СДВР), в това им качество, в предвидените от закона ред, форма и съдържание. Поради това съдът не се съмнява в тяхната автентичност и ги кредитира в цялост като достоверни писмени доказателствени средства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, № ******* г., издадено от началник група при ОПП – СДВР. Подадена е в предвидения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок от връчването на препис от НП и от правнолегитимирана страна – адресат на НП и санкционирано лице. Поради това съдът намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

4

Видно от представените по делото три броя заповеди и един брой акт за встъпване, АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН.

В АУАН и НП нарушенията са описано достатъчно ясно, конкретно и непротиворечиво както от фактическа, така и от правна страна, така че санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. АНО правилно е квалифицирал деянията и е приложил съответната санкционна разпоредба.

Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.