Определение № 2643 от 15.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2643 гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002900238 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представлявано от адв. Н. Л., срещу решение № 111 от 31.05.2024г. по в.гр.д. № 119/2024г. на Апелативен съд Бургас, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1222 от 27.11.2023г. по гр.д. № 217/2023г. на Окръжен съд Бургас, касаторът е осъден да заплати на В. Г. Т. обезщетение за разликата над 8000 лева до 14 500 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания вследствие настъпило на 01.01.2021г. ПТП. Подадена е и насрещна касационна жалба от ищеца В. Г. Т. срещу въззивното решение в частта, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 14 500 лева до 26 500 лева.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Твърди, че определеното от въззивния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишено спрямо действително претърпените вреди и съдебната 1 практика за аналогични случаи, поради което се явява противоречащо на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост. Намира, че въззивният съд не е отчел всички критерии, имащи отношение към определяне на справедливо обезщетение, като не е съобразил изобщо общественоикономическите условия в страната. Поддържа още, че въззивният съд неправилно е приел занижен размер на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като намира, че този размер трябва да е поне 50%, вместо определения в решението 10%. Сочи, че не е отчетен фактът, че пострадалият е получил всички травми от инцидента поради това, че е пътувал без предпазен колан предвид траекторията на движение на тялото му в резултат на удара на автомобила.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправен въпроси:

1. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?

2. Следва ли да се отчете 50% съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото, нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на уведеното лице в качеството му на пътник в лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото на чл.137а, ал.1 ЗДвП поради пътуване в МПС без поставен предпазен колан, въпреки че МПС е оборудвано с такъв, което нарушение пряко и непосредствено е довело до настъпване на вредоносните последици, а именно – телесни увреждания от ПТП, и са били преимуществена причина за настъпване на същите? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 18 от 17.09.2018г. по гр.д. № 60304/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 750 2 от 30.11.2010г. по т.д. № 442/2010г на ВКС.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричинване на вредите от пострадалия, и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236, ал.2 вр. чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК?

Касаторът поддържа, че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по изложените в касационната жалба съображения.

Ответникът по касация В. Г. Т., представляван от адв. П. Д., представя отговор, с който оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност.

В насрещната си касационна жалба ищецът В. Г. Т. поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради противоречие с материалния закон. Намира определеното от въззивния съд обезщетение за занижено и несъответстващо на установените по делото действително търпени от него вреди и съдебната практика. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните процесуалноправен и материалноправен въпроси:

1. Какъв следва да бъде обхватът на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал? Твърди противоречие с въззивното решение с решение № 216 от 04.01.2011г. по т.д. № 87/2010. на ВКС, II т.о., решение № 336 от 05.01.2012г. по гр.д. № 280/2011г. на ВКС, II г.о.

2. Какви критерии следва да се съобразят от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена средна телесна повреда в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип?

Касаторът намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 501 от 29.07.2024г. по гр.д. № 2954/2023г. на ВКС, III г.о.

Касаторът – ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не представя отговор на насрещната касационна жалба.

3

Третото лице – помагач Ж. Д. А. не представя отговор на касационната жалба и на насрещната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че на 01.01.2021г. в землището на с.Димчево по общински път при управление на л.а. „Джийп Гранд Чероки“ Ж.

А. е нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца В. Т. – фрактура на лява лъчева кост на ляв горен крайник, довела до трайно затруднение на движението му, както и смъртта на К. С., като деянието е извършено в пияно състояние. Взел е предвид, че с влязла в сила присъда № 36 от 25.11.2021г. по НОХД № 20132/2021г. по описа на ОС Бургас водачът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.342 ал.4 във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като в мотивите към присъдата е прието, че на ищеца е причинена и травма на главата, мозъчно сътресение, разкъсно–контузна рана фронтално вдясно. Приел е, че след произшествието ищецът е бил откаран в ЦСМП с диагноза политравматизъм, като е диагностицирано от ортопед счупването на кост на лявата ръка, извършена е репозиция и имобилизация и е дадено мнение за оперативно лечение след подобряване на състоянието; проведена е била и консултация с неврохирург по повод контузията на главата, като е посочено, че пострадалият няма спомен от инцидента, бил е в съзнание.

Посочил е, че на ищеца е била предложена хоспитализация, която е отказал.

Въззивният съд е приел за установено от показанията на свидетелката Т.а – съпруга на ищеца, че след произшествието в продължение на няколко дни той е бил в шок, изпитвал е силни болки в кръста, цялото му тяло посиняло, оказало се, че е с изместен таз; не можел да се обслужва сам, имал нарушения на съня; посещавал рехабилитация и провеждал физиотерапия, посещавал е ортопеди в София и Стара Загора. Посочил е, че според показанията на свидетелката ищецът получил и психотравма, питал непрекъснато за приятеля си К.. Взел е предвид показанията на свидетеля Анастасов, който 4 свидетелства, че е помагал на ищеца при обслужването и придвижването, когато се е налагало да се ходи по лекари, както и че ищецът се страхувал при придвижване с автомобил, не можел да спи и да се храни нормално, продължавали силните болки в ръката и в областта на рамото.

Приел е, че фрактурата на лявата лъчева кост на ищеца е довела до трайно затруднение движението на ръката за срок около 10-12 седмици.

Посочил е, че всички травми, описани в приетата съдебномедицинска експертиза, сочат на получени при удар на тялото и главата в твърди тъпи ръбести предмети вътре в автомобила при внезапното му привеждане от движение в покой и съобразно механизма на ПТП, както и че според САТЕ получените травматични увреждания са получени вследствие неизползването на обезопасителен предпазен колан.

Въззивният съд е приел за спорни в производството пред него въпросите относно размера на дължимото обезщетение и относно наличието на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца и неговия размер. Посочил е, че ищецът като пътник в МПС, застраховано при ответният застраховател, е претърпял ПТП, при което е понесъл травми на главата, гръдния кош, лявата ръка, като е причинена фрактура на лъчевата кост на лявата ръка, както и че е пътувал без поставен предпазен колан. Въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът е преживял сериозни болки и страдания в първите дни след катастрофата, изтърпял е оздравителния процес, свързан с обездвижване на ръката, неудобствата от невъзможността да ползва пълноценно ръката си в ежедневното битие. Взел е предвид, че според заключението на СМЕ и дадените в с.з. на 03.11.2023г. пояснения вещото лице не изключва травмата на ръката да се получи и при поставен предпазен колан и сочи, че ако е бил с поставен колан, раната на главата не би следвало да се получи. С оглед на това е приел, че фрактурата на ръката не би била избегната и при поставен колан, поради което е намерил, че определеният от първоинстанционния съд размер на съпричиняването от 30% е завишен. Достигнал е до извод, че следва да се определи 10% съпричиняване от страна на пострадалия, което се обуславя от категоричния извод на вещото лице по СМЕ, че травмата на ръката не се изключва и при поставен предпазен колан.

Въззивният съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 20 000 лева се явява адекватно съобразно събраните 5 по делото доказателства. Посочил е, че според интензивността и продължителността на болките и страданията вследствие фрактурата на лъчевата кост на лявата ръка, установени за понесени, така определеният размер на обезщетението съответства на принципа за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Поради това е намерил, че след приспадане на платената сума от 3 500 лева и съответстващата на 10% съпричиняване сума 2000 лева остава дължима на ищеца сумата 14 500 лева.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираният от касатора първи въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи.

По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика - Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., съгласно която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на размера на справедливото обезщетение е съобразил възприетите от съдебната практика критерии след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото, както и, споделяйки извода на първоинстанционния съд относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, е взел предвид икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на произшествието .