Решение № 141 от 11.03.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Разград, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101751 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от „Топлофикация – Разград“ АД против И. А. Г. за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата 355,56 евро, равностойност на 695,42 лв. – главница за доставена (потребена) топлинна енергия и свързаните такси за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 13.10.2025 г. до окончателно изплащане и сумата 25,27 евро, равностойност на 49,42 лв. – обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.12.2024 г. до 12.10.2025 г. Претендира разноски.

Твърди, че ищцовото дружество продавало (доставяло) на ответника топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия (ОУ), одобрени от КЕВР, при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и по цени, определени от Комисията, за жилище в сграда-етажна собственост с централно топлоснабдяване.

Ответникът не изпълнил задължението си за плащане на доставената топлинна енергия и такси за дялово разпределение за имот с адрес

**************************************. За периода 01.11.2024 г. – 31.03.2025 г. размерът на задължението възлизал на 695,42 лв., за което прилага данъчни документи и справки.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и в съответствие със задължителната практика на ВКС, с даване на съгласието за топлофициране на имотите им, собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сгради-етажна собственост, по подразбиране били клиенти на топлинна енергия. Ответникът с нарочно заявление манифестирал воля да придобие титулярство на партида в горния имот, затова между него и ищцовото дружество съществувало облигационно правоотношение с предмет „продажба на топлинна енергия“ при Общи условия, с чиито клаузи, според правилото на чл. 150 от ЗЕ, били обвързани клиентите, без да е необходимо изричното им приемане.

Ищецът изпълнил точно и качествено основното си задължение за доставка на топлинна енергия, но ответникът не престирал дължимата сума, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка, изготвена по реда за дялово разпределение от топлинния счетоводител „Далсия“ ООД.

За отчетен период м. ноември 2024 г. – м. март 2025 г. по партидата на И. Г. с 1 абонатен № 201401 била начислена 5,83567 МВтч прогнозна топлинна енергия на стойност 764,94 лв. при цена на топлинната енергия 131,080 лв./МВтч, без ДДС, определена от КЕВР.

С такса партида и такса разпределители към топлинния счетоводител се получавала крайната начислена прогнозна сума 940,33 лв. с ДДС. След извършен отчет на уредите за дялово разпределение от топлинния счетоводител било установено, че реално потребената топлоенергия за посочения период е по-малка – 4,06767 МВтч или 533,19 лв. без ДДС. С окончателните такси за дялово разпределение – за партида, разпределители и смяна на ампула в общ размер 27,80 лв., се получавала сума за реално доставената топлоенергия и такси в размер на 560,99 лв. без ДДС, или 673,19 лв. с ДДС. За да се получи действително дължимата сума за плащане с оглед реално доставената топлинна енергия спрямо прогнозно начислената, било издадено кредитно известие на стойност 267,14 лв. с ДДС.

Ответникът не платил нито едно от прогнозните си задължения, затова стойността на кредитното известие била приспадната от прогнозно дължимите суми, ведно с лихвите, което се установявало с приложеното съобщение за извършено прихващане, както следва: лихвен лист № ЛЛ10130064/08.07.2025 г – 22,25 лв. съразмерна част към фактурите; фактура № 3000597664/30.11.2024 г. – 163,15 лв. от общо 163,15 лв. и фактура № 3000602625/31.12.2024 г. – 81,74 лв. от общо 195,59 лв. По този начин била формирана исковата сума от 695,42 лв., представляваща стойността на действително доставената топлинна енергия, ведно с таксите за дялово разпределение.

С оглед на това, че задължението не било изпълнено, на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ и чл. 86 от ЗЗД, ответникът дължал и обезщетение в размер на законната лихва (ОЛП+10 %) за всеки ден забава, след изтичане на 30-дневен гратисен период, считано от издаване на фактурата, до окончателното плащане. За периода 31.12.2024 г. – 12.10.2025 г. обезщетението за забава върху претендираната главница било в размер на 49,42 лв.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който чрез назначения особен представител в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор, в който изразява становище за допустимост, но по същество за неоснователност на исковите претенции с искане за отхвърлянето им изцяло.

Оспорва ответникът да е собственик на топлоснабдения имот, за да отговаря за задълженията за потребена топлоенергия. Оспорва и размера на обезщетението за забава – 49,42 лв. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 6 било посочено, че при неизпълнение в срок на задълженията, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до плащането. Следователно, макар дължимите суми да били изискуеми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли, длъжникът изпадал в забава само при неизпълнение на задължението да заплати цената на топлинната енергия в 30-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяла общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Обезщетението за забава следвало да се начисли само върху вземането по общата фактура.

Твърди, че към исковата молба не са представени доказателства за доставена и реално потребена топлинна енергия в имота на ответника, както и стойностите на начислените суми, включително за услугата дялово разпределение за процесния период. ЛипсвА. документи, удостоверяващи отчети на показателите на съответните измервателни устройства, т. е. доказване на реална консумация.

ЛипсвА. доказателства ответникът да е ползвал имота през процесния период. За да бъде потребител на топлинна енергия, физическото лице трябвало да отговаря на две кумулативно изискуеми условия: да притежава вещно право на собственост върху имота, съответно – право на ползване върху същия, както и реално да ползва имота. В тази връзка не били представени доказателства ответникът да е собственик или да ползва имота.

Доказателство за това било и начисленото ниско потребление през отчетния период. Тъй като не бил нито собственик, нито потребител на топлинна енергия през процесния период в имота, за ответника не възниквало задължение да заплати цената на доставената в него топлоенергия.

Сочи, че към исковата молба не е представен лихвен лист № ЛЛ10130064/08.07.2025 2 г., с който ищецът да докаже вземането си, начина на изчисляване на задължението и на какво основание го претендира. След прихващане на насрещните задължения, остатъчното задължение на ответника било в размер на 532,74 лв. с ДДС, което не отговаряло на исковата претенция от 695,42 лв. с ДДС. Дори и при включване на таксите партида, разпределители и смяна на ампула към остатъчното задължение, съгласно съобщението за прихващане, общият сбор отново не отговарял на претендираната от ищеца сума.

Съдът след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“ ЕАД гр. Разград на потребители за битови нужди и решение № ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Тези общи условия са публикувани във в-к „Екип 7“ на 09.11.2005 г. Според чл. 3, ал. 1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл. 13 са посочени задълженията на купувача, между които е заплащането на дължимите суми за топлинна енергия в срок, който е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, видно от чл. 32, ал. 1 и при неизпълнение в срок, заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия - чл. 32, ал. 6. Според чл. 11, ал. 5 от общите условия купувачите в сграда-етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Общите условия предвиждат специални разпоредби за отчитане на потребената топлинна енергия. Така в чл. 50 е предвидено задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл. 38, ал. 2 и чл. 39, ал. 1 е посочен начинът, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота - като инстА.раната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

За имота с адрес ************************************** е депозирано заявление от ответника за промяна на партидата за доставка на топлоенергия при ищеца, като бъде прехвърлена от А. И. Г. на И. А. Г.. В това заявление, подписано от ответника е посочено, че същият се е легитимирал като собственик с удостоверение за наследници.

От представената от Служба по вписванията Разград справка се установява, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от процесния топлофициран имот.

За процесния имот е извършен отчет за отоплителен сезон 2024/2025 г., видно от приложения формуляр за отчет на клиента И. А. Г., неоспорен от ответника, от който се установява, че до обекта е доставена топлоенергия за отопление. За отчетен период м. ноември 2024 г. – м. март 2025 г. по партидата на ищеца е начислена 5,83567 МВтч прогнозна топлинна енергия на стойност 764,94 лв. при цена на топлинната енергия 131,080 лв./МВтч, без ДДС, определена от КЕВР. С такса партида и такса разпределители към топлинния счетоводител, крайната начислена прогнозна сума е 940,33 лв. с ДДС. След извършен отчет на уредите за дялово разпределение от топлинния счетоводител е установено, че реално потребената топлоенергия за посочения период е по-малка – 4,06767 МВтч или 533,19 лв. без ДДС. С окончателните такси за дялово разпределение – за партида, разпределители и смяна на ампула в общ размер 27,80 лв., се получава сума за реално доставената топлоенергия и такси в размер на 560,99 лв. без ДДС, или 673,19 лв. с ДДС. За да се получи действително дължимата сума за плащане с оглед реално доставената топлинна енергия спрямо прогнозно начислената, е издадено кредитно известие на стойност 267,14 лв. с ДДС.

По делото не са представени доказателства за плащане на исковата сума.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Предявените осъдителни искове са допустими, а разгледани по същество същите се явяват основателни. Съгласно § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката, потребител на 3 енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява нА.чието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество, но в случая ответникът е заявил лично желанието си да бъде потребител за процесния имот, посредством подаденото от него заявление за промяна на партида от 12.06.2019 г. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител“ е равнозначно на купувач и в настоящия случай ищецът има качеството на купувач на топлинната енергия, доставяна от ищеца до процесния имот. По силата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от КЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е нА.це сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, нА.це е облигационно правоотношение с ищеца при действието на актуалните общи условия, като по делото не са нА.це доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца. Видно е от приложените писмени доказателства, че в имота на ответника, е извършено отчитане на показанията на уредите за дялово разпределение. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответникът да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.

Разпечатката съдържа 32 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5bba676-1c3e-4b12-bcb8-597aec6e82af