Решение № 24 от 21.02.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500498 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Л. Е. Л. против решение № 965/19.07.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 930/2021г., с което са отхвърлени предявените от него против Р. И. П. евентуално съединени искове с правно основание чл.29 ЗЗД, чл.28 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.

С подадената лично от въззивника въззивна жалба, вх. № 18720/08.08.2022г., е наведено бланкетно оплакване за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, без изложени конкретни доводи по направените от съда фактически и правни изводи.

Въззивна жалба с вх. № 18792/08.08.2022г. е подадена чрез назначения от НБПП по реда на ЗПрП процесуален представител адв.Д. Х.. В тази жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират на установеното от събраните по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, показанията на 1 ангажираните от въззивника свидетели са неправилно интерпретирани, а по отношение на показанията на свидетеля Я. - не е отчетена нейната заинтересованост и същите не са обсъдени в контекста на останалия доказателствен материал. Оспорват се направените от съда извода относно способността на въззивника да чува, въпреки кредитираното заключение на СМЕ, както и за недоказаност на твърденията относно действителните уговорки между страните и намерения на въззивника за извършеното разпореждане с имотите и заплащането на сумата от 19 500 лева. Твърди се също така, че в нарушение на процесуалните правила, без да укаже и даде възможност да се уточни какви обстоятелства ще доказва, съдът е оставил без уважение направеното с исковата молба искане за задължаване на ответника да представи сключения от него брачен договор. Изложени са доводи по съществото на спора, считайки, че предявените искове са доказани и основателни. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции съобразно заявената поредност на предявяването им.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – въззиваемия Р. И. П., в който се излага становище за неоснователност на наведените в жалбата на особения представител оплаквания.

В с.з., чрез процесуалните представители въззивните жалби, съответно отговорът по тях се поддържат.

За да се произнесе по спора настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от въззивника Л. Л. против Р. И. П., в условията на евентуално обективно съединяване, искове с правно основание чл.29 ЗЗД, чл.28 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.

В исковата си молба въззивникът е изложил твърдения, че след прекратен през 2019г. брак и закупуване на притежаваните от бившата му съпруга идеални части е станал едноличен собственик на: 1/. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, на ***, съставляващ ПИ с идентификатор № *** по КК на град Варна, с площ от 455 кв.м. по скица и 408 кв.м. по документ за собственост, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 147.00 кв.м., гараж с идентификатор № ***, със застроена площ 28.00 кв.м. и складово помещение с идентификатор № 2

***, със застроена площ 9.00 кв.м. и 2/. Поземлен имот – земеделска земя, с идентификатор № *** по кадастрална карта, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в землището на гр.Аксаково, общ.Аксаково, местност „Топръклък“. Поради обстоятелството, че след развода живее сам, не е в добри отношения с децата и внуците си, с влошено здравословно състояние, сочейки проблеми със слуха, е решил да прехвърли имотите си на въззиваемия Р. П., който му е племенник и е чувствал близък. Твърди, че желанието му и постигнатите уговорки са били прехвърлянето на описания в пункт 1 недвижим имот да бъде срещу задължение приобретателят да го гледа и издържа, а по отношение на земеделския имот, който ответникът изявил желание да придобие, се съгласил да му го продаде на сумата от 20 000 лева. Сочи, че съгласието си за тази цена е дал предвид близките родствени отношения и даденото обещание за издръжка и гледане. С оглед на това на 05.11.2019г. Р. П. му превел по банкова сметка сумата от 19 500 лева, която е била „за купуване на терена в гр.Аксаково“. На същия ден се явили пред нотариус, за да оформят двете сделки, обективирайки ги в нотариални актове. Твърди, че след като нотариусът зачел нотариалния акт въззиваемият възразил срещу посоченото в него задължение за издръжка и гледане, а въззивникът от своя страна настоявал да се оформи така понеже това е уговорката им и заради нея се е съгласил да продаде и нивата. Впоследствие нотариусът им прочел нотариалните актове, но поради проблемите му със слуха не успял да чуе какво точно пише в тях, същите не са му били представени да ги прочете, а набързо да ги подпише. На следващия дан, след като се запознал с предоставените му екземпляри установил, че и двете сделки били оформени като продажби, вместо продажбата на имота в гр.Варна да бъде срещу уговореното задължение за издръжка и гледане, както и че уговорената продажна цена за нивата била вписана като получена продажна цена за този имот, а за нивата – посочена цена по данъчна оценка.

Твърди, че това не кореспондира на уговорките между страните преди сделките, както и на волята му – да си осигури издръжка и гледане до живот, след което да продаде само терена в Аксаково за 20 000 лева. Изложени са и твърдения, че след сключване на процесните договори въззиваемият го е убедил да му върне сумата от 19 500 лева, за да не наследят тези пари дъщерите му, като го уверил, че ще го снабди с пълномощно, за да има достъп до тях. Впоследствие отношенията им се влошили, въззиваемият и 3 съпругата му отказали да се грижат за него.

С оглед на гореизложеното твърди, че е бил измамен от страна на племенника си, евентуално е подписал нотариалните актове при грешка, считайки, че сключва договор за прехвърляне на имота в гр.Варна срещу задължение за издръжка и гледане и за продажба на земеделския имот, но за сумата от 20 000 лева. В евентуалност, счита, че са налице предпоставките за разваляне на двата процесни договора, поради неизпълнение от страна на ответника по тях, изразяващо се в неплащане на уговорените продажни цени, за което бил поканен и с покана за доброволно изпълнение.

С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззиваемият Р.

П. е оспорил така предявените искови претенции като неоснователни, считайки, че оспорените сделки не страдат от твърдените от въззивника пороци. Оспорва твърденията, че страните са водили преговори прехвърлянето да бъде чрез договор за издръжка и гледане. Сочи, че волята на въззивника е била единствено да продаде имотите си, тъй като не се е разбирал с близките си и не желаел да остане наследство за тях. Навежда твърдения, че обективираното в нотариалните актове относно вида на сделките и цената на имотите изцяло кореспондира на уговореното между тях, че проектите за нотариалните актове са били изготвени от адвокат на въззивника и не е имало пререкания при изповядването на сделките пред нотариуса. Твърди, че в деня на сключване на сделките е заплатил по банков път сумата от 19 500 лева за покупко-продажбата на имота в гр.Варна, а цената за имота в гр.Аксаково е заплатена в брой, така както е записано в самия нотариален акт, който се ползва с официална материална удостоверителна сила. Относно връщането на сумата от 20 000 лева твърди, че това е станало отново по изричната вола на въззивника по съображения да няма каквото и да било имущество на негово име. Оспорва твърденията, че е отказал да полага грижи, за което свое нравствено задължение и за успокоение на въззивника е подписал изрична декларация.

При така очертания предмет на спора, наведените във въззивните жалби оплаквания и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а това се установява и от ангажираните по 4 делото писмени доказателства – нот.акт № 199, том ІІІ, д.№ 541/2019г. и нот. акт № 200, том ІІІ, д.№ 542/2019г., че след прекратяването на СИО относно описаните в исковата имоти въззивникът е станал едноличен собственик на същите. Впоследствие, на 05.11.2019г., същият се е разпоредил с тях в полза на въззиваемия, явяващ се негов близък родственик /племенник/ с оспорваните в настоящия процес сделки, обективирани в нот. акт № 10, том IV, д.№ 550/2019г. и нот. акт № 11, том IV, д.№ 551/2019г. Съгласно удостоверените в тях волеизявления на страните ПИ в гр.Варна, ведно с построените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка са продадени за сумата от 19 500 лева, заплатена и получена от продавача по банков път преди подписване на договора, при данъчна оценка 96 141.70 лева, а земеделският имот в землището на гр.Аскаково е продаден за сумата от 348.50 лева, съответна на данъчната му оценка, която сума е получена от продавача напълно и в брой преди подписване на договора.

Обстоятелството, че сумата от 19 500 лева е била преведена от въззиваемия Р. П. по банкова сметка на въззивника се установява и от приетото като доказателство извлечение от банковата сметка на последния с IBAN BG89BPBI79454071138001.

Не е спорно и обстоятелството, че на 17.03.2020г. Л. Л. е превел на Р. П. сумата от 20 000 лева, с посочено основание в платежното нареждане „връщане“ /л.17/.

С покана за доброволно изпълнение, получена от въззиваемия на 04.03.2021г. въззивникът е отправил искане за прехвърляне обратно на процесните недвижими имоти по изложени в поканата съображения за въвеждането му в заблуждение и несъответствие на постигнатите предварителни договорки със сключените сделки.

За установяване на твърденията на страните относно обстоятелствата по сключването на процесните две сделки в контекста на доводите за формирана невярна представа у въззивника относно съдържанието на насрещната престация по делото са събрани гласни доказателства, приети са писмени доказателства за здравословното състояние на въззивника и заключение на СМЕ.

От съвкупния анализ на същите съдът приема за доказано, че към датата на сключване на двата договора Л. Е. е страдал от редица хронични 5 заболявания – хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, диабет – тип 2, заболяване на бъбреците, увреждане на междупрешленни дискове в шийния отдел, нарушения в слуха с прогресивен ход. Съгласно решение на ТЕЛК № 04397/179/07.11.2017г. същият е с призната пожизнена инвалидизация, със степен на увреждане 52 %.

От неоспореното заключение на СМЕ относно проблемите със слуха се установява, че се касае за двустранна невросензорна загуба на слуха, което състояние се дължи на увреда на нервните клетки, отговорни за слуховото възприятие. Най-често, както е и в настоящия случай, това състояние възниква с процеса на стареене, има прогресиращ и необратим характер, основните симптоми са прогресиращо намаление на слуха, неясно разбиране на речта, невъзможност за възприемане на ясни звуци, невъзможност за възприемане и интерпретация на речта при фонов шум. В представената на експерта медицинска документация не се съдържат данни относно началната дата на диагностицирането му, но в анамнезата по амбулаторен лист от 11.05.2020г. е вписано, че намалението на слуха е от години, а при извършено изследване към м.12.06.2020г. е определена загуба на слуха за дясно ухо – 75 dB, а за ляво – 67.5 dB, което е в диапазона на т.нар. практическа глухота /60 dB – 90 dB/. При тази степен на намаление за слуха според в.л. човешката реч не може да бъде чута в нормални условия, т.е. пациентът не би могъл да възприема адекватно нормален разговор от разстояние 2-3 метра. В с.з. в.л. пояснява, че шумове от различни странични източници влошават многократно възприятието, докато при тиха среда и силно говорене само от един човек въззивникът може правилно да възприеме казаното му, при разстояние до 1.5 метра. Няма данни /изследвания/ в каква степен е бил нарушен слуха към датата на сключване на процесните договори, но според експерта тези проблеми са били налице и към този момент, тъй като липсват индиции за настъпило нещо внезапно в периода от м.11.2019г. до м.06.2020г., а по правило това заболяване се развива с години. В обясненията си в.л. сочи също така, че при въззивника са развити компесаторни механизми като следене на устните на събеседника, навеждане напред към говорещия, повтаряне, които спомагат за възприемане на казаното му.