Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 514 от 29.05.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3742/2024
Вид
Решение № 514
Подписан
29.05.2025
В сила
29.05.2026
Състав
Велина Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.58 · Закон за кредитните институции
  • чл.48 · Закон за наследството
  • чл. 49 · Закон за наследството
  • чл.49, ал.1 и ал.2 · Закон за наследството
  • чл.49, ал.1 и ал.2 · Закон за наследството
  • чл.51 · Закон за наследството
  • чл.51 ал. 1 · Закон за наследството
  • чл.60 · Закон за наследството
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Стара Загора, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. В. като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20245530103742 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД гр. София, твърди в исковата си молба, че на ***г. между ищцовото дружество в качеството му на кредитор и ответника, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно договора за кредит за текущо потребление от ***г., ищецът отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 10 000лв за текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита се усвоявал еднократно чрез разплащателна сметка № *** и погасявал чрез същата с месечни вноски, дължими на всяко 7-мо число от месеца съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит - „Приложение № 1“ към Договора. Допълнителните условия по ползване на лихвени преференции по програма „ДСК Партньори плюс“ се изпълнявали по разплащателна сметка, открита в Банка ДСК с титуляр кредитополучателят. Предоставеният кредит се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил в размер на 6,50 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220 %, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,280 % , при изпълнение на Условията по програма ДСК Практика, подробно описана в „Приложение № 2“ към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губел преференциите изцяло или частично и приложимият 1 лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.

Максималният размер, който можел да достигне лихвеният процент при нарушение на условията, бил променливият лихвен процент, приложим при стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,23 %. Неразделна част от договора били и общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят получил и приел с подписването на договора. Кредитополучателят починал на ***г., видно от представените към настоящата искова молба Препис - извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници изх. № 0136/16.10.2018г., издадени от Община Стара Загора. Наследници на починалото лице по закон били: Т. В. М., ЕГН:

********** /син/ и К. В. М., ЕГН: ********** /син/. Наследникът Т. В. М., ЕГН: ********** депозирал отказ от наследството на своя наследодател, вписан в специалния регистър под № 177/18.09.2019г. по ЧГД № 4751/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора. От страна на наследника К. В. М., ЕГН: **********, лично било подадено Заявление за приемане на наследството на В. М. М., ЕГН: ********** до „Банка ДСК“ АД, след което започнал да внася суми за погасяване на процесното задължение. Внесени били следните суми на следните дати: 27.03.2019г. - 120,00 лева с основание вноска от наследник; 12.04.2019г. 115,00 лева с основание вноска от наследник; 15.05.2019г. - 113,55 лева с основание вноска от наследник; 27.06.2019г. - 115,00 лева с основание вноска от наследник; 17.07.2019г. 115,00 лева с основание вноска от наследник. С оглед гореизложеното и направените плащания по кредита, счита че наследникът К. В. М.. ЕГН: ********** е приел наследството на починалия кредитополучател В. М. М.. ЕГН; ********** мълчаливо.

Съгласно разпоредбите на Закона за наследството с настъпване на смъртта на наследодателя възникват права за неговите наследници да приемат, или да се откажат от откритото наследство. Наследниците са призовани да встъпят както в правата на починалия, така и в неговите задължения, съобразно наследствения си дял. Поради факта, че наследствената маса включвала не само права, но и задължения, законът давал право на всеки призован да наследи, да изрази волята си да приеме, съответно да се откаже от откритото наследство по предвидения за това ред в чл. 49 ЗН. Придобиването на наследството ставало с приемането му, като законодателят придал обратно действие на приемането - наследникът се считало да е приел наследството от момента на смъртта на наследодателя. В настоящия случай ответникът не изразил изрично приемане на наследството на починалия, а извършил приемането му чрез конклудентни действия. Съгласно трайната съдебна практика мълчаливото приемане на наследството се реализирало чрез извършване на фактически или правни действия от наследника, които действия несъмнено водели до извода, че той действа в качеството си на лице - правоприемник на починалия - Решение № 429/22.04.1991г. по ГД № 227/1991г., I г.о. на ВС, Решение № 80/29.01.1992г. по ГД № 1206/1991г., г.о. на ВС.

Поради преустановяване /пълно/частично/ на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от ***г., считано от месечна вноска с падеж 07.05.2019г. по погасителен план, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложил санкциите, предвидени в т. 18 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит, а именно:

2

„при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. От датата на изискуемост на кредита - на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от кредита се олихвявал със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД до окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен ред“ и с Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 0060-2001553/02.06.2020г., връчена на 20.07.2020г. чрез ЧСИ Гергана Илчева, peг. № 765, район на действие ОС Стара Загора, обявил на наследника предсрочната изискуемост на вземането.

На 13.05.2024г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на длъжника и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе покана, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу К. В. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***. Образувано било ч.гр.д. № 2087/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за следните суми: 9 475,61 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от ***г., отчитан по сметка № ***, ведно със законната лихва от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 775,54 лева - договорна лихва за периода от 07.04.2019г. до 19.07.2020г.; 55,71 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.05.2019г. до 19.07.2020г.; 4003,44лева - обезщетение за забава за периода от 20.07.2020 г. до 08.05.2024г.; 434,96 лева - разноски по делото. На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2087/2024г. по описа на Районен съд Стара Загора, срещу К. В. М. било образувано изпълнително дело № 20248710400175 по описа на ЧСИ Яна Г., peг. № 871 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Стара Загора. Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на ответника чрез работодател.

В случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната от ищеца дата и на основание представената покана-уведомление, получена от К.

В. М., ЕГН: ********** на 20.07.2020г., поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на длъжника заявява, че с предявяването на настоящата искова молба „Банка ДСК“ АД обявява предсрочната изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от ***г. на ответника, в размер на пълния му неизплатен остатък.

Искането до съда е да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 1309 от 10.06.2024г. и Изпълнителен лист от 10.06.2024г. по ч.гр.д. № 2087/2024г. по описа на Районен съд Стара Загора, произтичащи от Договора за кредит за текущо потребление от ***г., включващи: 9 475,61лв - главница по Договор за кредит за текущо потребление от ***г., отчитан по сметка № ***, ведно със законната лихва от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 775,54лв договорна лихва за периода от 07.04.2019г. до 19.07.2020г.; 55,71лв - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.05.2019г. до 19.07.2020г. и 4003,44лв 3 обезщетение за забава за периода от 20.07.2020г. до 08.05.2024г. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

С допълнителна молба от 13.09.2024г. прави уточнение по отношение на посочената в титулната част на исковата молба обща цена на иска, като заявява, че същата е в размер на 14 310,30лева.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът К. В. М. е представил писмен отговор. Твърди се, че искът е предявен пред надлежния съд. Тъй като предявените искови претенции били с правно основание чл.422 ГПК, то за да е налице допустимост на иска, същият следвало да е предявен в срока, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК, а именно едномесечен срок от получаване на съобщението за подадено възражение по ЧГД, по което е издадена заповед за изпълнение. С оглед изложеното по отношение допустимостта на исковата молба, счита, че следва да бъде уточнено дали е спазен посочения по-горе срок предвид обстоятелството, че ищецът твърдял, че е получил съобщение на 02.08.2023г. С оглед изявлението на ищеца за датата на получаване на съобщението, то искът се явявал недопустим, като просрочен. Счита, че по съществото си исковете са изцяло неоснователни както по основание, така и по размер. На първо място следвало да се посочи, че исковата молба била неясна и създавала объркване както по отношение на договора, чието неизпълнение се претендира като основание на исковите претенции, така и по отношение връзката му с ответника. От една страна в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което било образувано ЧГД 2087/2024г. на PC Стара Загора, било посочено като основание за претендираните суми неизпълнение на задължение по Договор за кредит за текущо потребление от ***г., а в исковата молба се твърдяло основание - Договор за кредит за текущо потребление от ***г. Следователно ставало въпрос за два различни договора, още повече, че същите нямали съответни номера, които биха могли да индивидуализират всеки един от тях. От изложеното ставало ясно, че липсва идентичност на исковата претенция със заявеното в производството по чл.417 ГПК, което отново водело до основания за прекратяване на настоящото производство, поради недопустимост на исковата молба. На второ място в исковата молба се твърдяло, че ответникът е страна по договора, твърдяло се и, че е встъпил в дълга посредством нарочно заявление, отправено до банката - ищец, а от друга страна, че е приел наследственото задължение чрез конклудентни действия, като не се сочели доказателства за това. На следващо място счита, че липсва уведомление за предсрочна изискуемост на кредит, тъй като приложеното уведомление, връчено чрез ЧСИ Гергана Илчева с рег.№765 на КЧСИ касаело договор, различен от този, посочен в исковата молба, тъй като в него е вписано „за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит, отпуснат в размер на 10000 лева, съгласно Договор за банков кредит от ***г., сключен между Вас-К. В. М. и „Банка ДСК“ АД“. Видно било, че посочената покана не касаела описания в исковата молба Договор за кредит за текущо потребление, сключен между В. М. М. и Банка ДСК АД на ***г. Оспорва изцяло твърдението, че ответникът К. В.