Решение № 950 от 20.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 20.05.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2209 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ, чл. 92, ал. 1 ПТЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „Х.г.“ ООД, твърди, че е производител на електрическа енергия и е вписан като координатор на стандартна/комбинирана балансираща група в публичния регистър на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Посочва, че ответникът - „З.“ ООД, също е производител на електрическа енергия. Ищецът твърди, че на 29.02.2016 г. сключил с ответника договор за участие в стандартна балансираща група, по силата на който ответникът, в качеството на участник, е прехвърлил отговорността за балансиране на обектите си, посочени в Приложение № 1 към договора, на ищеца, в качеството на координатор, като последният се е задължил да регистрира участника в стандартната балансираща група, за която отговаря, както и да поеме отговорността за неговите небаланси, считано от 01.03.2016 г. С този договор ответникът е поел насрещно задължение да заплаща месечна цена за участие в стандартната балансираща група в размер на 2 500 лв.без ДДС, която е дължима в срок до последния работен ден на текущия месец на отчетния период, както и задължение да заплаща сумата, начислена за образуваните небаланси в балансиращата група, която се посочва във фактура, която координаторът е длъжен да издаде в срок до 5-ия работен ден на месеца, и която сума се дължи в срок от 10 работни дни от издаване на фактурата. С чл. 24 от договора страните са постигнали съгласие, че при забавяне на плащането на дължимите суми по него, страната, която е забавила плащането, дължи на другата страна законна лихва за забава от деня, следващ последния ден на срока, в който е следвало да плати сумата, до деня на плащането й. Ищецът твърди, че сумата, която ответникът дължи при отчетен небаланс /недостиг/ на балансиращия пазар на електрическа енергия за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. е в размер на 42 728, 57 лв., за което е издадена фактура № 1155/ 30.11.2016 г. Ответникът не е оспорил в уговорения с договора срок констатациите за отчетен небаланс, обективирани в тази фактура. Той е погасил част от така възникналото в негова тежест задължение, като неплатената част от него възлиза на сумата от 22 728, 57 лв.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил тази част от своето задължение нито на падежа, нито към момента. Той е изпаднал в забава и дължи да заплати на ищеца и неустойка за забава в размер на законната лихва, което за периода от 15.12.2016 г. до 12.07.2017 г. възлиза на сумата от 1 353, 72 лв.

Ищецът посочва, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от договора изпратил до ответника предизвестие за неговото прекратяване, което е получено от последния на 14.10.2016 г. Договорът се счита прекратен от 01.12.2016 г. съгласно постигнатата между страните уговорка с чл. 34, ал. 2 от неговото съдържание. Доколкото обаче ответникът не е успял да премине към друг координатор на балансиращата група до датата на прекратяване на сключения договор, приложение намира разпоредбата на чл. 62, ал. 6 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, приети от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в която е предвидено, че в тази хипотеза участникът остава в балансиращата група на координатора по прекратения договор и поема своя дял от финансовата отговорност към него съгласно общите принципи за разпределение на небалансите в балансиращата група на координатора.

Ищецът твърди, че сумата, която ответникът дължи при отчетен небаланс на балансиращия пазар на електрическа енергия за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. е в размер на 61 676, 67 лв., за което е издадена фактура № 1377/ 31.12.2016 г. Ответникът не е оспорил в уговорения с договора срок констатациите за отчетен небаланс, обективирани в тази фактура. Той е погасил част от така възникналото в негова тежест задължение, като неплатената част от него възлиза на сумата от 41 676, 67 лв. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил тази част от своето задължение нито на падежа, нито към момента. Той е изпаднал в забава и дължи да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 17.01.2017 г. до 12.07.2017 г. възлиза на сумата от 2 093, 71 лв.

Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 22 728, 57 лв., представляваща неплатена част от задължението за поемане на разходите при отчетен небаланс на балансиращия пазар на електрическа енергия за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., дължими съгласно фактура № 1155/ 30.11.2016 г., сумата от 41 676, 67 лв., представляваща неплатена част от задължението за поемане на разходите при отчетен небаланс на балансиращия пазар на електрическа енергия за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., дължими съгласно фактура № 1377/ 31.12.2016 г., сумата от 1 353, 72 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по фактура № 1155/ 30.11.2016 г., уговорена в чл. 24 от договора за участие в балансираща група, начислена за периода от 15.12.2016 г. до 12.07.2017 г., както и сумата от 2 093, 71 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по фактура № 1377/ 31.12.2016 г., начислена за периода от 17.01.2017 г. до 12.07.2017 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът

– „З.“ ООД, оспорва предявените искове. Посочва, че е оспорил констатациите за отчетени небаланси за месеците ноември и декември 2016 г., както и сумите, които е изчислено, че той дължи при разпределение на отговорността за небаланси в стандартната балансираща група, на която ищецът е координатор. Счита, че размерът на неговата отговорност е определен, без да е спазена действащата методика за разпределение на небалансите, както и при нарушаване на основните принципи за това, определени в ПТЕЕ. Твърди, че цялата отговорност за недостига на балансираща енергия, допуснат в балансиращата група през месец декември 2016 г., му е възложена на него, а не е разпределена между всички участници в нея.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2015 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно решение № Л-433/ 16.02.2015 г. е издадена на „Х.г.“ ООД лицензия за дейността „търговския с електрическа енергия”, която съдържа права и задължения на „координатор на стандартна балансираща група” и на „координатор на комбинирана балансираща група”.

На 29.02.2016 г. между „Х.г.“ ООД, като координатор на стандартна балансираща група, и „З.“ ООД, като участник в балансиращата група, е сключен договор за участие в стандартна балансираща група. В чл. 1 от договора е предвидено, че с него участникът прехвърля отговорността за балансиране на обектите съгласно Приложение № 1 върху координатора. С чл. 2 от договора страните са се съгласили, че координаторът регистрира участника в стандартна балансираща група, за която отговаря и поема отговорността за неговите небаланси, считано от 01.03.2016 г. В чл. 7, т. 3 от договора е предвидено, че координаторът има право да прекрати едностранно отношенията си с участника, в случай, че последният просрочи плащането на най-малко две фактури за небаланси след изтичане на допълнително предоставен сро от 30 дни. С чл. 18, ал. 1, т. 2 от договора страните са уговорили, че координаторът фактурира дължимите плащания по този договор чрез издаване на отделни фактури, као фактурата за определените небаланси /недостиг/ се издава до 5-тия работен ден на месеца, следващ отчетния период. съгласно чл. 21, т. 2 от договора участникът се задължава да заплаща сумите за недостиг по чл. 18, ал. 1, т. 2 от договора в срок от 10 работни дни след издаване на фактурата за недостиг. В чл. 24 от договора е предвидено, че при забавяне на плащането на дължимите суми страната, която е забавила плащането дължи на другата страна законна лихва за забава от деня, следващ последния ден ан срока, в който е следвало да плати сумата до деня на плащането й. С чл. 34, ал. 1 от договора страните са уговорили, че участието в стандартната балансираща група с координатор „Х.г.“ ООД се прекратява с прекратяване на настоящия договор при изпълнение на следните условия: 1. При отправено писмено предизвестие от една от страните най-малко 45 дни преди датата на влизане в сила на прекратяването; 2. Едностранно – от изправната страна в случай на най-малко две просрочени и неплатени фактури за небаланси след изтичане на допълнително предоставен срок от 30 дни. Съгласно чл. 34, ал.

2 от договора неговото прекратяване влиза в сила в 24:00 часа на последния календарен ден на месеца след изтичане на срока по предходната алинея. В чл.

34, ал. 3 от договора е предвидено, че координаторът не носи отговорност за небалансите на участника след прекратяване на настоящия договор за участие в балансиращата група.

На 13.10.2016 г. от „Х.г.“ ООД е съставено предизвестие, с което това дружество уведомява „З.“ ООД, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от договора отправя 45-дневно писмено предизвестие за прекратяване на договора за участие в стандартна балансираща група, сключен на 29.02.2016 г.

По делото е представена фактура № 1155/ 30.11.2016 г. за балансираща енергия недостиг за периода 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., на стойност 42 728, 57 лв. Като получател на услугата във фактурата е записано дружеството „З.“ ООД, а като издател – „Х.г.“ ООД. Фактурата не носи подпис на представител на ответника „З.“ ООД.

По делото е представена фактура № 1377/ 31.12.2016 г. за балансираща енергия недостиг за периода 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., на стойност 61 676. 67 лв. Като получател на услугата във фактурата е записано дружеството „З.“ ООД, а като издател – „Х.г.“ ООД. Фактурата не носи подпис на представител на ответника „З.“ ООД.

В производството са приети заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, както и заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, като съдът ще посочи какви факти се установяват от тях при формиране на правните изводи за основателност на предявените искове.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ:

От направените от ищеца в исковата молба твърдения е видно, че предявените в процеса главни вземания, които се твърди, че са възникнали в негова полза срещу ответника, са такива за получаване от последния на суми, които представляват възложените в негова тежест разходи от образувани небаланси за произведена от негова централа електрическа енергия за м. 11.2016 г. и за м. 12.2016 г., които разходи се разпределят в рамките на стандартна балансираща група, на която ищецът е координатор.

Дейността по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия е обществено значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, като същевременно нейното упражняване трябва да има за цел и постигането на енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които възникват между отделните правни субекти по повод производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, са законово регулирани с императивни правни норми, с които е ограничена свободата на договаряне между участниците на пазара на електрическа енергия. Такива норми се съдържат в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и в Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени въз основа на него от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ съгласно законовата делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ.