Решение № 110 от 06.08.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Първомай, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100447 по описа за 2023 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) иск с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. и по процесуално пълномощие от адв. В. П. Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. А. Б., ЕГН:

**********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Е. А. З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи сумата от 399, 16 лева (триста деветдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на сключен помежду им Договор за мобилни услуги чрез номер +*** от 22.03.2021 г., за което вземане е издадена Заповед № 77/20.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 136/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги от 22.03.2021 г., изменен с Допълнително споразумение от 28.05.2021 г., и на приложимите към него Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги ищецът се задължил да предоставя на 1 ответника за 24 месеца до 28.05.2023 г. далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер +*** по избрана абонаментна програма „Тотал + 41.99” при стандартна месечна абонаментна такса от 36, 99 лева, а последният се ангажирал да заплаща на доставчика стойността им въз основа на издавана от него на 5-о число на месеца фактура в указания в нея срок, но не покъсно от 18 дни след датата на съставянето й. Съгласно Раздел II, т. 1 от допълнителното споразумение във връзка с абонамента абонатът получил от оператора за ползване и мобилно устройство марка и модел HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual Black срещу цена от 79, 99 лева, която била с отстъпка от 389, 91 лева от стандартната му такава от 469, 90 лева и която заплатил в брой.

На 26.07.2021 г. поради неиздължаване в срок на стойността от 81, 10 лева на мобилните услуги, потребени за периода от 05.05.2021 г. до 04.08.2021 г., на основание т. 75 във вр. с т. 19б, б. „в” от Общите условия на индивидуалната сделка ищецът я прекратил едностранно посредством автоматично прекъсване на достъпа на потребителя до мрежата и начислил в негова тежест предвидената в т. 11 от договора неустойка в размер на 411, 07 лева, формиран от сбора на три стандартни месечни абонаментни такси от 30, 82 лева без ДДС, или общо 112, 40 лева, и сумата от 298, 67 лева, съставляваща разликата между стандартната по ценова листа към момента на договорното обвързване цена на апарата и общата му продажна такава, съответстваща на оставащия договорен срок.

След постъпило частично плащане от страна на ответника кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на остатъка от вземането си за неустойка в размер на 399, 16 лева по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 77/20.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 136/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1279/10.04.2024 г., с който ответникът чрез назначения му особен представител застъпва становище за неоснователност на иска поради некоректно определяне на размера на претендираното вземане.

В открито съдебно заседание страните не се представляват, като ищецът чрез пълномощника си депозира Молба-становище вх. № 2020/11.06.2024 г., с която поддържа претенцията, а ответникът чрез назначения си особен представител моли за отхвърлянето й.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници се установява, че по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги по заявка № 624429046 от 22.03.2021 г. (л. 9 – л. 16), изменен с Допълнително споразумение от 28.05.2021 г. (л. 15 – л.

18), и приложимите към него Общи условия (л. 41 – л. 54) на „Теленор България” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Йеттел България” ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 2 г., 18.06.2013 г., 30.04.2016 г., 30.06.2017 г., 20.09.2018 г. и 12.04.2021 г., 01.07.2022 г., 04.09.2022 г. и 15.08.2022 г., наричани Общите условия), приемането и получаването на подписан от представител на дружеството екземпляр от които ответникът потвърдил с Декларация-съгласие от 22.03.2021 г. (л. 13) и от 28.05.2021 г. (л. 13), ищецът се задължил да му предоставя непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер +*** по план „Тотал + 41.99” за 24 месеца от 28.05.2021 г. до 28.05.2023 г., след изтичането на които правоотношението се трансформира в безсрочно при параметрите на избраната програма.

Клиентът на свой ред трябвало да заплаща на доставчика стандартна месечна абонаментна такса от 36, 99 лева (с включен ДДС) и цените по ценовата му листа в рамките на срока, указан в издаваната от последния на 5-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни от изготвянето й.

В общата клауза на т. 23 цените са класифицирани, както следва: а) за първоначално свързване – възмездяваща разходите по свързване с мрежата и дължима еднократно при сключване на индивидуалния договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите – предназначена за покриване на разноските за мрежова поддръжка и предплащана ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в) месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени такива през дадения месец, г) месечна за ползване на допълнителни или на други услуги и д) за временно спиране по т. 69.

Т. 75 от Общите условия признава на оператора правото при неспазване на което и да е задължение на контрагента си да ограничи незабавно обслужването и да ликвидира едностранно договорната връзка при условията на т. 19б и т. 19в.

В индивидуалното съглашение било уговорено, че абонатът дължи при предсрочното му разваляне по своя вина или инициатива или при неспазване на задълженията си по него или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: 1) неустойка за времето от прекратяването до края на договорния срок, равна на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, плюс – в случай че се били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти – част от разликата между най-ниския и най-високия от тях, съответстваща на оставащия период на действие на договора, и 2) съответстваща на този срок част от разликата между цената без абонамент на евентуално предоставено на потребителя устройство за ползване на услуги по ценовата листа на дружеството към датата на сделката и платената от последния в брой или общата лизингова такава.

Според

Раздел II от допълнителното споразумение при подписването му потребителят е получил мобилно устройство марка Huawei, модел P Smart 2021 128GB Dual Black с цена в брой или обща лизингова цена от 79, 99 лева, формирана след приспадане на отстъпка от 389, 91 лева от стандартната без абонамент от 469, 90 лева.

През процесния период ищецът документирал доставките, както следва:

3 с Фактура № 7320946026/05.06.2021 г. (л. 22) за отчетен период 05.05.2021 г. – 04.06.2021 г. на стойност от 39, 98 лева (с начислен ДДС) за ползвани мобилни услуги, платима до 20.06.2021 г.; с Фактура № **********/05.07.2021 г. (л. 23) за отчетен период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. на стойност от 86, 05 лева (с начислен ДДС), платима до 20.07.2021 г., от която 39, 08 лева за ползвани мобилни услуги с начислен ДДС, 6, 99 лева за застраховки и 39, 98 лева – задължения от предходен период; с Кредитно известие № 7323432961/05.08.2021 г. (л. 24) за отчетен период 05.07.2021 г.

– 04.08.2021 г. на стойност от 81, 10 лева (с начислен ДДС), платима до 20.08.2021 г., от която -11, 94 лева за ползвани мобилни услуги с начислен ДДС, 6, 99 лева за застраховки и 86, 05 лева – задължения от предходен период.

Във Фактура № 7324950193/05.09.2021 г. (л. 25) за отчетен период 05.08.2021 г. – 04.09.2021 г. на стойност 499, 16 лева (с начислен ДДС), платима до 20.09.2021 г., операторът начислил общо натрупания дотогава дълг от 81, 10 лева, 6, 99 лева за застраховки и неустойка от 411, 07 лева за предсрочно прекратяване на договора за услуги.

Впоследствие пристъпил към принудително удовлетворяване на процесното вземане за неустойка от 399, 16 лева с подадено в Районен съд – Димитровград на 15.02.2023 г.

Заявление вх. № 1109/15.02.2023 г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 187/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград), което било уважено изцяло от местнокомпетентния Районен съд – Първомай с издаване на Заповед № 77/20.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 136/2023 г. (л. 3 от ч. гр. дело № 136/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като бил известен на 19.07.2023 г. за връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на 18.08.2023 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглеждания иск с депозирана чрез куриерска пратка Искова молба вх. № 2747/21.08.2023 г.

(л. 2 – л. 4).

При така очертаните фактически положения съдът по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорното право произтича от подписан между страните договор за мобилни услуги, който, бидейки сключен от „Теленор България” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Йеттел България” ЕАД) в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. Следователно се подчинява на съответната уредба на ТЗ, важима според чл. 287 от ТЗ и за ответника нетърговец. При празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД.

Съглашението безсъмнено попада в приложното поле и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в §13а, т. 9 от ЗПК, въвежда Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана Директивата), по съображения че мобилният оператор се явява „търговец” по разума на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята търговска 4 дейност в частния сектор договаря с потребители, а към тази категория субекти §13, т. 1 от ДР на същия закон причислява физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално занимание.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуемо задължение с релевираното в исковата молба съдържание и размер. От ответната страна се очаква да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Оформянето и правните последици на договора се регулират от специалните текстове на ЗЕС в меродавната му за казуса редакция, обнародвана в ДВ, бр. 20 от 09.03.2021 г., по довод че негов предмет са електронни съобщителни услуги, дефинирани в §1, т. 17, изр. 1 от ДР на ЗЕС като обичайно възмездни и предоставяни чрез електронни съобщителни мрежи във вид на: услуга за достъп до интернет; междуличностна съобщителна услуга и услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа машина-машина и за разпръскване.