Определение № 26467 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26467 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110120655 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.

С.“ ЕАД срещу „Д.-К.“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 990/2025 г. по описа на Районен съд Д..

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, ГПК, настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена, респ. изпълнени ли са изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 1-3 ГПК, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят е събрал данни, че на адреса на длъжника, вписан в ТРРЮЛНЦ, няма офис на дружеството, няма канцелария, служители или лице, което да е съгласно да получи съобщението. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 50 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – едномесечен срок, считано от изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК, не е 1 постъпило възражение от длъжника. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, съгласно чл. 416, предл. 1 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на вземането.

Неправилно заповедният съд е приложил разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото същата е приложима само по отношение на длъжниците – физически лица.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Д., за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 416 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 20655/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 990/2025 г. по описа на Районен съд Д., за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2