Решение № 337 от 06.12.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Провадия, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.А В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100411 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени о т „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 5254 срещу С. С. С., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ******* искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 4913,41лева- дължима главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 28.11.2023г. до изплащане на вземането;

1062,13лева- възнаградителната лихва за периода от 25.04.2023г. до 09.10.2023г.; 87,38леваобезщетение за забава в размер на за периода от 25.04.2023г. до 15.11.2023г., които вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит № 7053423855/20.03.2023г., и за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 780/01.12.2023г. по ч.гр.д. № 1351/2023г. по описа на ПРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 20.03.2023г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит № 7053423855/20.03.2023г. По силата на договора на ответника е предоставен кредит от 3000лева.

При сключване на договора се сочи, че ответникът е пожелал сключване на застраховка „BANK пакет 3 кредит+сметка“, по която дължимата премия е 1313,99лева и застраховка „BANK пакет 3 сметка“, по която дължимата премия е 599,42лева. Сумата по така сключените застрахователни договори се сочи е отпусната под формата на кредит и включена в дължимия размер на главницата като отпуснат кредит. На основание чл. 7.2 от договора, така отпуснатата в заем сума дължима по договорите за застраховки по изрично искане и съгласие на ответника е била преведена на застрахователя от ищеца. Съгласно чл.

19 от договора, сключването на тези застраховки не е задължително условие за сключването на договора за кредит, поради което и нямало основание на застрахователната премия да й се придаде характер на компонент при формиране на ГПР по договора за кредит.

В случая, кредиторът се сочи да е финансирал покриване задължението на 1 кредитополучателя за плащане на дължима застрахователна премия и затова тя е част от главницата, посочена в чл. 7, а по изрично негово нареждане задължението е наредено за плащане от ищеца /чл.7.2.2/. Така, общият размер на отпуснатата в заем сума бил 4913,41лева, посочен в чл. 7, ал. 1 от договора.

На основание чл.7, ал.2, усвояването на отпуснатата в заем сума от 3000лева е извършено по банкова сметка на кредитополучателя.

Съгласно чл.10 общият размер на задължението е 11649,52лева, погасяването на което следва да се извърши на 60месечни анюитетни вноски с падеж 25-о число по погасителен план, от който 59 в размер по 194,16лева и последна изравнителна от 194,18лева, всяка включваща главница и възнаградителна лихва в различно съотношение.

Уговореният в чл. 9, ал. 1 лихвен процент бил 41,15%.

Твърди, че ответникът е преустановил плащанията считано от 25.04.2023г. и на основание чл.16, ал.2, кредиторът е ползвал правото си да направи цялото вземане предсрочно изискуемо, за което ответникът е уведомен лично по постоянен адрес посочен в договора, съгласно уговореното в чл. 25.8-11.

На основание чл. 9.4 и чл. 15.1, поради допусната забава в плащанията се сочи ответникът да дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху размера на просрочената сума и за периода на просрочието.

Твърди се, че допуснатата забава в плащанията по анюитетните вноски води до начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чийто размер не е бил изчислен в погасителната вноска по погасителен план, както и до начисляване на обезщетение за забава върху размера на погасителната вноска.

Предвид липсата на плащане на задължението, за събиране на вземането си ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът възразил, с което обосновава интереса си от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор. Исковете се оспорват като неоснователни.

Не оспорва сключването на сочения договор между страните с твърдяните параметри.

Твърди обаче договорът, като попадащ в приложното поле на ЗПК, да страда от пороци обосноваващи неговата нищожност.

В тази връзка сочи следното: Нарушение на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК разписваща задължение договорът да съдържа погасителен план с размер, брой, периодичност и падеж на погасителните вноски, последователност на разпределението на вноските между различните неплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая погасителният план съдържал само брой, размер и падеж на вноските, без посочване каква част е за главница, застраховки и лихва. Размерът на ГПР бил посочен бланкетно, без посочване на компонентите включени в ГПР и ясно разписана методика на формирането, т.е всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането му, с което се нарушавал чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди и че размерът му бил твърде висок спрямо средният по потребителските кредити съобразно статистиката на БНБ- 16,34%.

После, твърди че предоставянето под формата на допълнителни услуги финансиране и разсрочване на застрахователни премии по двата договора за застраховка и включването им в размера на главницата съгласно чл. 7, е договoрка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на потребителя и търговеца/доставчика, 2 предвид и размера на вноската по кредита. Сочи и че предвид свързаността й с договора за кредит, с договарянето дължимите премии да се разсрочват и плащат едновременно с погасителната вноска по заема, реално се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл, предвиденото разсрочване на вноските по премиите, не легитимирало банката като титуляр на това вземане, защото кредитор бил застрахователната компания, а ищецът само правоимащ при настъпване на застрахователно събитие. Твърди, че не е бил информиран за правата си при сключване на договорите за застраховки, в кои случаи може да се възползва от тях и каква е общо дължимата премия. А клаузата за заплащане на застрахователни премии счита за неравноправна по чл. 143 ЗЗП.

Настоява още, че застрахователните премии като допълнителни услуги, следва да се включат при формиране на ГПР, доколкото представляват разход по кредита, без значение дали се плащат пряко от потребителя или е уговорено стойността им да се кредитира от търговеца, защото и в двата случая водели до оскъпяване на кредита в допълнение към чистата стойност на заетата сума. В случая това очевидно не е сторено, защото те са били включени към главницата, а тя не била част от общия разход по кредита по смисъла на пар.1, т.1 ДР на ЗПК. В този смисъл счита, че на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, недопустимо било под формата на застраховки, кредиторът да начислява други суми различни от лихвата.

Твърди и че сключените договори за застраховки противоречат за закона- чл. 115, т.1 и чл. 116 КЗ, а уговорката за възникване задължение за плащане на премии да е нищожна.

Така съобразявайки размера на кредита, дължимата премия и ГЛП от 41,15%, размерът на ГПР надвишавал значително договорения от 49,24%.

Нямало и яснота за лихвения процент на ден и ГЛП, нито как те се отнасят към ГПР.

Затова уговорката за лихвения процент твърди да е нищожна на основание чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК

Сочените пороци счита да обосновават нищожност на целия договор.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответникът с писмено становище поддържа отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми представляващи непогасени от ответника задължения по договор за потребителски паричен кредит № 7053423855/20.03.2023г.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1351/2023г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срок. Вземането по заповедта е съответно на това заявено с иска по чл. 422 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валидна облигационна връзка по договор за потребителски кредит № 7053423855/20.03.2023г., по който е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпил падеж на задължението в цялост, предвид упражнено право и обявяване вземането за предсрочно изискуемо считано от 09.10.2023г.; дължимост на възнаградителна лихва и обезщетение за забава и техния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно съдържанието на договора, правилно 3 изчисление на ГПР, предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 20.03.2023г. ответникът е подписал заявление- декларация за установяване на договорни отношения с ищеца. В него наред с даденото съгласие по повод обработката на лични данни, същият е декларирал желание да сключи застраховки предлагани от ищеца, като застрахователен агент на „Кардиф животозастраховане клон България“ и „Кардиф общо застраховане клон България“. На същата дата между страните е бил сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставен кредит в размер на 4913,41лева, от която 3000лева за потребителски цели и 1913,41лева за застрахователни премии по договори за застраховки- „BANK пакет 3 кредит+сметка“ и „BANK пакет 3 сметка“. Изрично в чл. 19 е разписано, че при сключването му потребителят не е длъжен да сключи и договор за застраховка, и може да стори това по свое усмотрение и желание или да се присъедини към някоя от застрахователните програми предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора.

Усвояването на сумата е посочено, че се извършва по банков път, като в чл.7.2 е посочена и банковата сметка, по която да се извърши превода. Когато потребителят е пожелал сключване и на някоя от застраховките или присъединяване към застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, дължима за конкретните застраховки се превежда на застрахователя от кредитора за сметка на потребителя, за което той дава изрично съгласие при подписване на договора. В чл. 9 е посочен ГЛП от 41,15%, с уговорката, че лихвата се начислява ежемесечно върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30дни в месеца и 360дни в годината, а лихвеният процент на ден се изчислява като 1/360-та част от лихвения процент уговорен по договора/чл.9.3/. В чл. 9.4 е уговорена дължимост на лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл. 10 са посочени ГПР от 49,24% и допусканията, при който е изчислен. Общо дължимата сума по кредита е 11649,42лева, платима на 60 месечни вноски с краен срок на погасяване 25.03.2028г. В чл.