Решение № 336 от 31.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Варна, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110109504 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от „****" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул."****" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против М. С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, №46 иск с правно основание чл.422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на М. С. И., че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: сумата от 11746.38 лв. (единадесет хиляди и седемстотин четиридесет и шест лева и 38 стотинки) - главница за периода от 01.04.2023 г. до 01.11.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 12.01.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от 3131.00 лв. (три хиляди сто тридесет и един лева) - договорна лихва за периода от 01.04.2023 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.01.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от 1295.97 лв. (хиляда и двеста деветдесет и пет лева и 97 стотинки) - обезщетение за забава считано от 02.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2024г., като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, ведно 1 със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд – 26.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1037/28.02.2024г., по частно гражданско дело №2268/2024 г. на Районен съд - Варна.

В условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове против ответника за същите суми.

В исковата молба се твърди, че на 10.10.2022 г. между „****., клон България, като Кредитор и М. С. И. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ****, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 12000 лв.

Застрахователната премия е в размер на 2229.12 лв. Твърди се, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 18861.12 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 4632 лв.

Твърди се, че въз основа на сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.11.2026 г., на 48 броя равни месечна погасителни вноски, всяка от които по 392.94 лв., при първа погасителна вноска 01.12.2022 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит» в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.11.2026 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок 2 задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. От страна на „****" ЕАД до кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/****, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 12,01.2024 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Петя Любомирова И.а, per. № 883, на когото „****" ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 12.01.2024 г.

Твърди се, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1295.97 лева, като за периода 13.03.2020 г -14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Твърди се, че на 29.06.2023 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между ****., клон На 10.02.2023 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „****., клон България" ЕИК **** и „****" ЕАД, ЕИК ****, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит Хо **** от дата 10.10.2022 г. между „****.,клон България и М. С. И. е прехвърлено в полза на „****" ЕАД, ЕИК **** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, 3 включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на ****., клон България с Уведомително писмо.

Исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изразил становище по нея.

В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител прави изрично писмено искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените искове.

Ответникът редовно призован не се явява и представлява в о.с.з.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника, чрез неговата майка препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание – получена лично от него, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 423,46 лева, от които 323,46 лева за доплатена държавна такса и 100 лева за юр.к. възнаграждение.

Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, за които ответникът не е направил възражение в общ размер на 373,47 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М. С. И., с ЕГН 4

**********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, №46 ДЪЛЖИ на „****" ЕАД, ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул."****" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 следните суми: сумата от 11746.38 лв.

(единадесет хиляди и седемстотин четиридесет и шест лева и 38 стотинки) - главница за периода от 01.04.2023 г. до 01.11.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 12.01.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от 3131.00 лв. (три хиляди сто тридесет и един лева) - договорна лихва за периода от 01.04.2023 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.01.2024 г. датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от 1295.97 лв. (хиляда и двеста деветдесет и пет лева и 97 стотинки) обезщетение за забава считано от 02.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2024г., като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд – 26.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1037/28.02.2024г., по частно гражданско дело №2268/2024 г. на Районен съд - Варна, на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М. С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, №46, ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”****” 25, ет. 2, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, СУМАТА о т 423,46 лева, сторени разноски по исковото производство, както и сторените разноски в заповедното производство в общ размер от 373,47 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5