Решение № 992 от 19.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Казанлък, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20255510101470 по описа за 2025 година

Предявен е иск за прекратяване на нотариално учредено вещно право на ползване на недвижим имот с пр. осн. чл.61 от Закона за собствеността.

Ищецът „Г. Ц.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от управителя Г.М.Ц., моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 61 от ЗС, да прекрати учреденото с нотариален акт № ***** г. на П.К. - Нотариус с район на действие PCКазанлък, peг. № 100 на НК, в полза на ответницата С. И. Ц., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ******, от ищцовото дружество „Г. Ц.“ ЕООД, ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от управителя Г.М.Ц., безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване до края на живота й върху следните собствени на ищцовото дружество недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор *****, целият с площ 2590 кв. м., находящ се в с. ******, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-1838/28.06.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор *****.1 със застроена площ 392 кв. м. с 1 предназначение: ХОТЕЛ, брой на етажи: 3 /три/, брой самостоятелни обекта в стадата: 5 (пет), при граници и съседи на поземления имот: ******; ******;

******; ******; ******.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърди, че с нотариален акт № ***** г. на П.К., Г. Ц.“ ЕООД е ЕИК: ****** учредило на С.

И. Ц., ЕГН: **********, заедно и поотделно с още три физически лица, безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване до края на живота им, върху следния собствен на дружеството недвижим имот: поземлен имот е идентификатор *****, целият с площ 2590 кв. м., находящ се в с. ******, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-38/28.06.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, заедно е построената в имота СГРАДА с идентификатор *****.1, със застроена площ 392 кв. м. с предназначение: ХОТЕЛ, брой на етажи: 3 /три/, брой самостоятелни обекта в сградата: 5 (пет), при граници и съседи на поземления имот: ******; ******; ******; ******; ******.

От момента на учредяване на вещното право на ползване ответницата С.

И. Ц. си е служила с имота само и единствено по начин, който застрашава същия с разрушаване и със значително повреждане.

Ответницата не полагала никаква грижа за имота, поради което същият се наложило да бъде обстойно ремонтиран, за да бъде запазен, за което ищцовото дружество направило значителни разходи.

Отделно от това, с поведението си през м. март 2025 г. в изблик на гняв и агресия ответницата застрашила с разрушаване имота.

Ответницата нарушавала и своите съществени задължения като вещно правен ползвател на имота: не заплащала дължимия се общински данък като ползвател, не плащала разноските, свързани с ползването на имота, не поддържала имота в доброто състояние, в което го приела, не застраховала имота в полза на собственика, не плащала премиите за застраховката, не съобщавала на собственика за всяко посегателство върху собствеността.

Въпреки, че многократно била предупреждавана относно всичко гореизложено, ответницата не променила по никакъв начин отношението си към процесния имот като и до настоящия момент ответницата продължава с бездействието си да застрашава същия с разрушаване и със значително 2 повреждане и не изпълнила нито едно от гореописаните съществени нейни задължения като вещноправен ползвател на имота.

Ответницата С. И. Ц., ЕГН ********** оспорва изцяло предявения иск.

Моли съда да отхвърли искът да бъде прекратено учреденото с нотариален акт № ****** г. на нотариус П.К., peг. № 100 в НК в полза на С. И. Ц., ЕГН **********, безсрочното и безвъзмездно право на ползване като неоснователен и недоказан.

Заявява, че ищовото дружество „Г. Ц.“ ЕООД, ЕИК ******, е учредено от едноличния собственик на капитала и управител на същото Г.М.Ц., ЕГН **********, който е неин съпруг и с когото са във фактическа раздяла. От брака си с Г.М.Ц. имат две деца - Г. Г. Ц., родена на 10.03.2016 г. и С. Г. Ц., родена на 17.06.2020 г. С Г.М.Ц. имат съдебни спорове - за прекратяване на граждански брак и за защита срещу извършено домашно насилие.

Фирмата „Г. Ц.“ ЕООД е създадена на 30.06.2016 г. и носи името на детето Г. Ц..

През 2021 г. с нотариален акт № 174 от 16.12.2021 г., том IV, рег. № 5975, дело 644 от 2021 г. на нотариус П.К., рег. № 100 в НК й е учредено безвъзмездно право на ползване. Със същия нот. акт е учредено право на ползване в полза и на останалите членове на семейството: Г.М.Ц. ( управител на „Г. Ц.“ ЕООД), Г. Г. Ц. (дъщеря на Г.Ц. и С. Ц.), С. Г. Ц., (дъщеря на Г.Ц. и С. Ц.).

Твърди, че поземлен имот с идентификатор ***** и сграда с идентификатор *****.1, с адрес с. *****, е хотел на три етажа. Имотът от 2024 г. се стопанисва от „П.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от П. Г. Ж., ЕГН **********, като наемател. Хотелът оперира под наименованието Семеен хотел „Р.к.“ и е вписан в регистъра на местата за настаняване с удостоверение за категория № 72, въз основа на заповед З-83/22.02.2024 г. на кмета на Община Г..

Твърди, че със съпруга си живели в имота в гр. ****** до 2025 г., когато се разделили. Напрежението между тях ескалирало и дало начало на делата образувани помежду им - гр. д. № 1793/2025 г. по описа на РС-Казанлък по искане на С. Ц. за прекратяване на брака и с Г.Ц. и гр. д. № 2531/2025 г. по 3 описа на PC -Стара Загора - по молба на С. Ц. за защита от домашно насилие.

Към настоящия момент имотът, предмет на настоящото производство, не е в нейно владение, а във владение на съпруга й Г.Ц., който го е отдал под наем на „П.“ ЕООД, ЕИК *****. Твърди, че Г.Ц. инициирал настоящото производство с цел оказване на натиск върху нея, като описаните факти и целта на производството нямат нищо общо с действителната цел на управителя Г.Ц. на дружеството - ищец.

Счита, че ищецът няма правен интерес от търсената защита, и делото представлява злоупотреба с право, и моли то да бъде прекратено. Оспорва твърдението, че данъкът за имота не е заплащан.

Оспорва и твърдението, че разноските за ползването на имота не са заплащани от нея.

Видно от самия нотариален акт, тя е един от четирима ползватели на имота и твърди, че поради това тя никога не дължала разноските за цялостната поддръжка на недвижимите имоти.

Твърди, че е „изгонена“ от имота от своя съпруг Г.Ц., не е във владение на същия, ищецът го отдал под наем на „П.“ ЕООД, ЕИК *****, поради което ищцовото дружество е в неизпълнение на договора за учредяване на право на ползване и затова счита, че тя не дължи заплащане на каквито и да е разноски, на основание, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, каквото в случая счита, че е поведението на „Г. Ц.“ ЕООД.

Оспорва твърдението, че имотът не бил поддържан в добро състояние.

Счита за бланкетни и недоказани твърденията за неизпълнение на задължението за съобщаване за посегателства върху имота, както и за заплахата за разрушаването на имота счита.

Твърди, че искът с правно основание чл. 61 ЗС е основателен, когато се установи, че ползвателят не е изпълнил свои съществени задължения, свързани с предоставеното му право на ползване, да му е отправено от собственика на вещта предупреждение да изпълни задълженията си и въпреки това той да не ги изпълни.

Неизпълнение на задължения й като ползвател твърди, че няма в нито една насока, а още по-малко има съществено неизпълнение, поради което 4 искът е изцяло неоснователен.

Позовава се на съдебна практика и твърди, че чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съдът да вземе предвид изпълнението на съществените задължения на ползвателя към собственика на вещта и когато изпълнението е извършено след предявяването на иска по чл. 61 ЗС.

Съществено по смисъла на чл. 61 ЗС е задължението на ползвателя да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго. Те са облигационни, имат за източник закона, а кредитор по тях е собственикът на вещта (чл. 57, ал. 1, 3 и 4 и чл. 58 ЗС).

Предупреждението като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл. 61 ЗС е факт, който може да се е осъществил преди предявяването на иска или да бъде осъществен чрез исковата молба, а съдът е длъжен да прецени дали изпълнението удовлетворява интереса на кредитора.

Чл. 87 ЗЗД изрично урежда възможността длъжникът да изпълни, макар и със забава и така да осуети възможността от развалянето на договора, с която кредиторът разполага, а чл. 61 ЗС - не. В чл. 61 ЗС има празнота, която следва да се попълни чрез аналогия от чл. 87 ЗЗД. Налице са предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, включително поради еднаквата цел на двете разпоредби - да санкционират неправомерното поведение на длъжника, но не и да бъдат предпочетени пред изпълнението. По правилото от чл. 87 ЗЗД двустранният договор се разваля с едностранно изявление от кредитора поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.

Изпълнението следва да удовлетворява интереса на кредитора. Затова с исковата молба по чл. 61 ЗС може да се иска съдът да прекрати всяко право на ползване, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият е недостатъчен.

Ограниченото вещно право върху чуждата вещ съдът е длъжен да 5 прекрати, ако ползвателят не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на подходящия с оглед на обстоятелствата по делото срок. Счита, че в нито един момент не й е отправяно предупреждение от дружеството ищец за изпълнение, на което и да е от задълженията й на ползвател.

Такова предупреждение-покана не се съдържа и в исковата молба. Поради това счита, че изпълнението на част от задълженията в хода на делото обуславя неоснователност на иска - това е сключването на застраховката през месец септември 2025 г. Макар да е безспорно доказано, че тя е застраховала имота, следва да се разясни, че в нотариалния акт за учредяване на правото на ползване не са посочени никакви конкретни задължения за застраховане - нито покрити рискове, нито период, поради което счита, че дори застраховка да липсва, то тя не е била длъжна да застрахова имота. За да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57, ал. 4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на действие – позовава се на Р № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 31/2014 г., II г. о., ГК.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Безспорно в отношенията между страните е, че ответницата С. Ц. и едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество Г.Ц. са сключили граждански брак на 31.05.2011 год. в гр. Стара Загора и са родители на децата Г. Г. Ц., родена на 10.03.2016 г. и С. Г. Ц., родена на 17.06.2020 г. Бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязлото в сила на 05.12.2025 година Решение Рег.№ 928/05.12.2025 постановено по образуваното по молба на С.