Решение № 23823 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23823 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ное.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110118097 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от . АД срещу . с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 9210.74 лева, представляваща регресно вземане за платено вместо ответника в полза на Н.. (.) застрахователно обезщетение по щета № . за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 12.02.2022 г. на територията на ., вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил . с рег. № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 562.42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.10.2023г. до 29.03.2024г.

С определение от 25.04.2025г. е конституирано трето лице-помагач Т. И. и е приет за съвместно разглеждане и обратен иск по чл. 558, ал.7 КЗ на . срещу Т. Н. И. за сумата от 9210.74 лева.

Ищецът . АД твърди, че в с писмо с изх. № . г. Н.. (.) е предявил пред него претенция за възстановяване на платено от страна на бюрото застрахователно обезщетение в размер на 9210.74 лв. за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 12.02.2022 г. на територията на ., вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на МПС . с рег. № ., чийто застраховател по застраховка „.“ се твърди да е ищецът съгласно застрахователна полица № ., с посочено в нея застраховано лице – ., но с анекс № 1 към нея от 30.07.2021г. поради промяна на собственика като застраховано лице е посочен Т. Н. И.. Сочи, че съгласно справка в системата на . към момента на настъпване на процесното ПТП от 12.02.2022 г. в 10.30 часа не е налице активна застраховка „.“ при него, поради което оспорва да е обезпечавал деликтната отговорност на водача на лек автомобил . с рег. № .. В тази връзка посочва, че застрахователна полица № . е с период на валидност от 11:09 часа на 29.04.2021 г. до 23:59 часа на 28.04.2022г., а дължимата застрахователна премия е разсрочена на четири 1 вноски, а именно: 56.08 лв. с падеж: 29.04.2021 г., 56.07 лв. с падеж: 28.07.2021 г., 56.07 лв. с падеж: 28.10.2021 г. и 56.07 лв. с падеж: 28.01.2022 г., без да е платена последната вноска по нея, поради което същата е прекратила действието си считано от 00.00 часа на 12.02.2022г., който факт ответникът . е отразил в системата си. Заявява, че е изпълнил задължението си по чл. 490, ал. 2 КЗ за вписване на прекратяването на договора в регистъра му, като считано от този момента се поражда оборимата презумция за липса на застрахователно правоотношение. Допълва, че дори да не беше изпълнил задължението си за уведомяване на ответника за това обстоятелство, прекратяването на действието на застрахователния договор настъпва автоматично 15 дни след падежа на неплатената вноска. Счита за ирелевантно издаването на сертификат „.“, чийто срок на валидност съвпада със срока на валидност на застрахователната полица, тъй като от значение е наличието на валидно сключен застрахователен договор, от какъвто оспорва да е бил обвързан към момента на настъпване на застрахователното събитие – 12.02.2022 г., респ. да следва да отговаря за причинените вследствие на водача на МПС с марка . с рег. № . вреди. С цел да избегне издаването на искане за гаранция при неплащане от страна на ищеца, което е предпоставка застрахователят да бъде поставен под мониторинг съгласно Устава на ., спазвайки условията, уредени с Вътрешните правила на съвета на бюрата, на 19.10.2023 г. е извършил плащане в полза на Н.. (.) на сума по щета № . в размер на 9210.74 лв., поради което претендира възстановяването на същата от ответника ., позовавайки се на чл. 499, ал. 5, изр. 2, вр. чл.

519, ал. 1 КЗ. Твърди, че с уведомление с рег. № . г., получено на 05.01.2024 г., ответникът е поканен да възстанови същата, но в предоставения срок той не е сторил това, поради която я претендира. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът . е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че застрахователят неправилно е подал данни за прекратяване на процесната полица без да е съобразил разпоредбата на чл. 368, ал.

4, изр. 3 от ЗК и чл. 72, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Изтъква, че застрахователната полица е била сключена при условия на разсрочено плащане с падеж на последната вноска 28.01.2022г, а данните за прекратяване на полицата били подадени на 11.02.2022г в 22.48 часа с начален момент на прекратяване 00.00 часа на 12.02.2022г., която дата била 14тия ден от датата на падежа. Сочи се,че при прилагане на правилата на чл. 72 ЗЗД относно начина на броене на срока 15тия ден след падежа на четвъртата вноска по застрахователния договор е 00.00 часа на 13.02.2022г. Подчертава, че разпоредбата прекратяването на действието на застрахователния договор от 12.02.2022г в 00.00 часа е в нарушение на чл. 368, ал. 4, изр. 3 КЗ. Ето защо изтъква, че по застрахователния договор били заплатени първата, втората и третата вноска от премията, а ПТП е настъпило на 14тия ден след падежа на последната вноска, т.е застрахователят е нямал право да прекрати договора. Позовава се и на разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/2014г от 23.12.2015г но ОСТК на ВКС.

Оспорва се и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и че е станало по изключителната вина на водача на МПС с марка . с рег. № .. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

2

Предявен е и обратен иск от . срещу Т. И., с твърденията, че в случай , че се установи основателност на предявените искове, то . на основание чл. 558, ал. 7 КЗ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихвите, както и разходите за определянето и изплащането му.

Постъпило е и становище от привлеченото като трето лице-помагач Т. И., който оспорва претенциите. Подчертава, че на 11.02.2022г. в 22.25 часа е причинил вреди на друг автомобил, като е оставил бележка на увреденото МПС с името и номера си. Изтъква, че към 11.02.2022г е имал валидна застраховка „.“, както и че на 12.02.2022г е заплатил 4тата вноска по полицата. Моли искът да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание от страна на ищеца за първи път се застъпва становището, че всъщност застрахователния договор е бил прекратен поради незаплащане своевременно още на втората вноска – до 12.08.2021г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 5 КЗ, в редакция към датата на процесното събитие, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на ., ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между . по чл. 518 КЗ и застрахователя, сключил задължителна застраховка „.“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 КЗ е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми, а ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на ., той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. С оглед на това, основателността на предявения иск се предпоставя от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки: 1. настъпване на твърдяното застрахователно събитие; 2. платено от него в полза на . обезщетение за претърпените от пострадалото лице вреди, вследствие на настъпило ПТП с участието на застрахования извън територията на страната, но в рамките на ., водач на автомобил с марка „.“ с рег. № .; 3. твърдяния размер на вредите. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на валидно сключен застрахователен договор по застраховка „.“ с ищеца, който да е породил своето действие, в т. ч. и наличието на валиден сертификат „.“.

При съобразяване на твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира, че в настоящото производство е безспорно установено настъпването на процесното застрахователно събитие в ., ., в следствие на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка „.“ с рег. № . - Т. И., както и заплащането от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение в полза на . в размер на 9210.74 лв. по преписка по щета на ищеца № .. С доклада по делото, обявен за окончателен, за безспорно между страните на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК е прието и обстоятелството, че по застрахователна полица с № . са били заплатени първите 3 три вноски от застрахователната премия, като едва в първото по делото съдебно заседание от страна на ищеца са наведени твърдения, че още втората застрахователна премия е заплатена след изтичане на 15 дневния срок от падежа на вноска.

С оглед така посоченото настоящият състав намира, че основният спор между страните е концентриран върху въпроса досежно точната дата на настъпване на застрахователното събитие и относно наличието към датата на процесното ПТП на валидно облигационно отношение по договор по застраховка „.“ по застрахователна полица . с „.. за лек автомобил с марка „.“ с рег. № ..

По отношение на датата на настъпване на процесното застрахователно събитие съдът намира, че следва да се съобрази представения по делото в превод на български език на л.3133 документ „Показание за пътнотранспортно произшествие“. Същият е съставен на 12.02.2022г от служител на полицията на ., ., като в него е посочено, че ПТП е настъпило в периода от 11.02.2022г, 22.00 часа до 12.02.2022г 10.30 часа. Описано е, че местопроизшествието е заснето и това е паркинг, като виновният водач засяга увреденото МПС, когато излиза от мястото на паркиране, след което напуска произшествието, оставяйки бележка на предното стъкло на увредения автомобил с име и телефонен номер. В „Показание за пътнотранспортно произшествие“ като участник, причинил ПТП, е посочен именно автомобил с марка „.“ с рег. № .. Направено е и отбелязване. Съдът намира, че така приетият по делото документ „Показание за пътнотранспортно произшествие“ по своята същност има характер на констативен протокол за ПТП, доколкото е изготвен от представител на полицията на . и в него е описано какво точно е установено на място на произшествието. Ето защо на същия следва да се придаде същата доказателствена стойност каквато и на констативните протоколи, изготвяни от органите на ., посетили местопроизшествието в ., а именно като официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК. Следователно въз основа на така представения документ може да се приеме, че по безспорен начин се установява, че е настъпило процесното ПТП, на посоченото в място и че са констатирани щети. По отношение на датата на настъпване на ПТП обаче така представения документ няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй като ПТП не е било пряко възприето от съставителя на „Показание за пътнотранспортно произшествие“. Въз основа на него може да се установи единствено, че ПТП е настъпило в периода между 22.00 часа на 11.02.2022г /вероятно когато увреденият автомобил е бил паркиран на мястото/ и 10.30 часа на 12.02.2022г, като самите щети са били констатирани на 12.02.2022г. В тази връзка така представения документ „Показание за пътнотранспортно произшествие“ следва да се цени в съвкупност с приетите по делото обяснения на водача на увредения автомобил 4