Решение № 373 от 08.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500770 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на „Гого – Спринт“ ЕООД срещу постановление, с което са определени разноските по изп.дело .................... на ЧСИ С.Л., съдържащо се в съобщение за образуване на изп.дело с Изх. № 6113/ 12.02.2026г., именувано в жалбата като „покана за доброволно изпълнение“.

В жалбата се твърди, че така определеният размер на разноските е необоснован и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят заявява, че във връчената покана (представляваща съобщение за образуване) е посочено задължение в размер на 251,57 евро за такси по ТТРЗЧСИ без уточнение какво се включва в тази сума и какво е основанието за начисляването . Посочва, че съгласно ТТРЗЧСИ дължимите такси по т. 1 са в размер на 20 лв., по т. 2 в размер на 50 лв., по т. 5 в размер на 20 лв., по т. 9 в размер на 15 лв., по т. 12 - 30 лв.

Твърди, че дори и да се приеме, че всички действия, за които е начислена такса, са действително извършени от ЧСИ (макар в действителност да липсват данни за разход по т. 12), то общата стойност на таксите съобразно извършените действия е в размер на 180 лв. без ДДС ( 216 лв. с ДДС) или 110, 44 евро с ДДС, а не начислената от ЧСИ.

Позовава се на т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д.

2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, като изтъква, че не следва да отговаря за разноски, извършени от взискателя, които са свързани с налагане на запори на движимите вещи и банковите сметки, събраната сума от която не води до удовлетворяване на взискателя, тъй като сумата вече е била събрана от 1 предходно наложен запор по друга банкова сметка на длъжника в друга банка.

Също така счита, че таксата по т. 26 следва да бъде калкулирана на основание т. 26 б. „б“ ТТРЗЧСИ, като се приеме, че сумата, подлежаща на принудително изпълнение е в размер на 270, 41 евро, от които 1,98 евро, представляващи законна лихва за просрочие на главница в размер на 444лв. за периода 31.03.2025г. до 22.04.2025г., както и 268,43 евро (525 лв.), представляващи присъдените по делото разноски.

Твърди, че главницата в размер на 227,01 евро (444лв.) е заплатена от длъжника по сметка на взискателя на 22.04.2025г. и не следва да бъде предмет на принудителното изпълнение, за което е подадено искане за прекратяване по чл. 433 ГПК. Следователно изчислена при условията на т. 26 б. „б“ от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на 32,45 евро с ДДС, а общият размер на такси и разноски към съдебния изпълнител не следва да надвишава 142,44 евро с ДДС.

Позовава се и на незаконосъобразно включване на адвокатското възнаграждение в размера на събраната сума по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на жалбата от етажната собственост чрез домоуправителя „Профи Дом – 1“ ЕООД, с който оспорва жалбата.

Потвърждава, че по посочената банкова сметка на дружествотоуправител са преведени суми, които по стойността си съответстват на част от сумите по изпълнителния лист, но длъжникът не е посочил никакво основание или период, за който сумата се дължи, поради което простото числово съвпадение на постъпилите суми по сметка на дружеството и сумите по изпълнителния лист не следва да се тълкува като погасяване на част от вземането, предмет на принудително изпълнение. В тази връзка се позовава и на т. 1 от Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019г. по т.д. 3/ 2017г., ОСГТК на ВКС, като счита, че щом длъжникът не е направил избор кое задължение погасява, погасяването се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или 3 ЗЗД.

Подчертава, че едва с представените по изпълнителното дело документи длъжникът посочва, че плащането на сумата от 444лв. следва да се отнася „по заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК № 247/ 01.04.2025г., издадена по ч.гр.д. 422/ 2025г. на Районен съд – гр. Ихтиман“, а при налични множество задължения и без избор от страна на длъжника кое погасява, единственият избор остава за кредитора.

Взискателят посочва, че заплащането на лихвите и разноските е настъпило в хода на изпълнителното производство след предприети действия от ЧСИ, а длъжникът дължи всички такси, дори когато изпълни в срока за доброволно изпълнение.

На следващо място, взискателят се позовава на съдебна практика, съгласно която материалният интерес, който е основа за определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се образува от сбора от сумата по изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

2

Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е действително дължимо в пълния претендиран размер с оглед на извършение процесуални действия в рамките на изпълнителното производство, които са били необходими, тъй като дългът не е доброволно заплатен от длъжника.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ е представил мотиви, в които излага становище за недопустимост на жалбата поради нейното просрочие. Счита, че същата е неоснователна, като твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като същевременно представя подробен списък на начислените разноски на начислените такси в производството, както следва:

1. Такса по т. 1 ТТРЗЧСИ – 12,28 евро с ДДС – за образуване на изпълнително дело

2. Такса по т. 2 ТТРЗЧСИ – 30,67 евро с ДДС – пълно имуществено проучване

3. Такса по т. 2 ТТРЗЧСИ – 30,67 евро с ДДС –определяне на начина на изпълнение

4. Такса по т. 4 ТТРЗЧСИ – 24,53 евро с ДДС – изпращане по пощата на 4 бр. писма (Банка ОББ, ДСК, КАТ и взискателя)

5. Такса по т. 5 ТТРЗЧСИ – 12,28 евро с ДДС – връчване на ПДИ 6. Такса по т. 9 ТТРЗЧСИ – 27,61 евро с ДДС – налагане на запори в Банка ДСК, ОББ, КАТ

7. Такса по т. 31 ТТРЗЧСИ – 18,41 евро с ДДС – изпращане на 7 бр. съобщения по куриер/ поща – 3 бр. налагане на запор, 3 бр. вдигане на запор, 1 съобщение до взискателя за приключване на производството 8. Такса по т. 31 ТТРЗЧСИ – 4,10 евро – извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове и в регистъра на ППС към КАТ 9. Такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 91,01 евро с ДДС – изчислена на база събраната сума по делото, а именно 820,23евро.

Съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока за обжалване, поради което е процесуално допустима. Съображенията за това са следните:

Съобщението за образуваното изпълнително дело, с което е бил съобщен на длъжника размерът на дължимите разноски, е получен от страната на 24.02.2026г. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок от деня на съобщението, т.е. до 10.03.2026г. вкл. Видно от представената на л.

44 от делото разписка от ЕПЕП жалбата на дружеството – длъжник, подадена чрез адв. В. А., е била изпратена на 10.03.2026г. В този случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ГПК, съгласно която електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в единния портал за електронно правосъдие, поради което забавата при администриране на електронните изявления от страна на ЧСИ не може да обоснове извод за неговото просрочие.

По основателността на жалбата настоящият съдебен състав намира следното:

3

На първо място, по делото е изготвена проформа фактура № 1939/ 12.02.2026г. (л. 12), в която е представен разчет на калкулираните разходи, платими от взискателя, както следва:

1. Такса за образуване на делото (т. 1 от ТТРЗЧСИ) – 10,23 евро без ДДС 2. Такса за цялостно проучване на имуществото (т. 2 ТТРЗЧСИ) – 25,56 евро без ДДС

3. Такса за изготвяне и връчване на покана/ уведомление/ книжа (т. 5 ТТРЗЧСИ) – 10,23 евро без ДДС

4. Такса за налагане на запор (т. 9 ТТРЗЧСИ) – 3* 7,67 евро без ДДС 5. Допълнителни разноски (т. 31 ТТРЗЧСИ) – 15,34 евро без ДДС 6. В изготвената от същата дата сметка е калкулирана и такса по т. 31 – допълнителни разходи в размер на 4,10 евро.

Установява се, че всеки от разходите, описан под т. 1 – т. 4 напълно съответства на предвижданията на ТТРЗЧСИ, като извършването на съответните действия се установява по делото – л. 1, 8, 9, 10, 22, 16, 18, 20.

Установява се също, че законосъобразно е начислена и такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,53 лв. (съгласно мотивите на ЧСИ към депозираната жалба), доколкото по делото се съдържат доказателства за вдигането на запорите и изпращането на съобщение до взискателя за приключване на делото. Не така стои въпросът обаче с разходите по т. 5, а именно допълнителните разноски, които съгласно мотивите на ЧСИ към жалбата включват:

18,41 евро с ДДС, представляващи - разноски по т. 31, буква „к“ ТТРЗЧСИ– изпращане с куриер/ поща на общо 7 броя писма – 3 броя запори, 3 броя вдигане на запори, 1 бр. съобщение до взискателя за приключване на делото.

4,10 евро, представляващи разноски по т. 31, буква „а“ ТТРЗЧСИ – за извършване на справка в регистъра за банковите сметки и сейфовете към БНБ и в регистъра на пътните превозни средства към КАТ.

По делото се установява, че всяко едно от изброените действия, за които, в тежест на длъжника са начислени допълнителните разноски, е действително извършено. Данни за наложените запори и вдигането им, ведно със съответните обратни разписки, както и данни за връчването на съобщението за приключване на делото, ведно с обратната разписка, се намират на л. 16, 18, 20, 32, 34, 36, 50, а данни за справките в регистрите се намират на л. 11 и л. 17.

В действителност обаче към нито един от намиращите се по делото документи не са приложени доказателства за стойността на услугата по изпращането на пратките, респективно заявяването на регистърните справки. Поради това, доколкото забележката към т. 31 от ТТРЗЧСИ налага изискването, че за да бъдат възложени за сметка на длъжника, разходите трябва да бъдат установени с документ по Закона за счетоводството, а такъв по делото не е представен, съдът намира за основателно оплакването на длъжника за липсата на доказателства, обосноваващи вземането по т. 31 ТТРЗЧСИ.

Прави впечатление също, че в мотивите към жалбата съдебният изпълнител е посочил, че освен такса за цялостно проучване на имуществото 4 на длъжника, е начислил отделна такса за определяне на начина на изпълнение по т. 2 ТТРЗЧСИ – 30,67 евро с ДДС. В депозираната от взискателя молба за образуване на делото действително се съдържа изявление от страна на взискателя, с което овластява ЧСИ с правата по чл. 18 ЗЧСИ. По делото обаче не се установява съдебният изпълнител да е упражнил тези свои правомощия, доколкото предприетите изпълнителни и проучвателни действия не надхвърлят изрично изисканите от взискателя такива, а наличието на изрично овластяване без правата по него да бъдат реализирани не дава основание за повторно начисляване на таксата по т. 2 ТТРЗЧСИ. Поради това съдебният състав намира, че няма данни за действителното извършване на действията по т. 2 ТТРЗЧСИ – определяне на начина на изпълнение, за които е определена таксата в размер на 30,67 евро с ДДС.

Не може да бъде споделено обаче оплакването, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, които са свързани с налагане на втори по ред запор на банковата сметка, събраната сума от която не води до удовлетворяване на взискателя, тъй като сумата вече е била събрана от предходен запор. От материалите по делото се установява, че след извършена справка за банковите сметки на дружеството – л. 11, са наложени запорите на двете му банкови сметки в ОББ и ДСК, по всяка от които се е оказало, че има достатъчна наличност, за да бъде удовлетворено вземането. Разпоредбата на чл. 79 ГПК обаче предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените хипотези. В конкретния случай нито едно от изключващите отговорността на длъжника основания не е било налице- делото не е било прекратено, а е приключило поради успешно проведеното принудително изпълнение на съдържащите се в изпълнителния лист вземания, изпълнителните действия по налагане на запорите са били действително приложени, като не са били изоставени (респ. отменени), а напротив, разпоредено е вдигането им поради успешно събиране на цялото вземане още с първия наложен запор. В тази връзка и за пълнота следва да бъде подчертана и неотносимостта на ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д. 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС към конкретния случай, доколкото в т. 6 от същото се разглежда привилегироваността на определена категория вземания, която привилегия има отношение единствено в хипотезата на конкуренция на кредитори при недостатъчност на събраната сума. По делото обаче цялото вземане е било удовлетворено още с осъществяването на първия изпълнителен способ, поради което не е имало необходимост от извършването на разпределение, нито пък е бил от значение въпросът за привилегията при множество кредитори.