Решение № 16675 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16675 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110105645 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. С. А. - изпълнителен директор и И. Е. – председател на УС, със седалище и адрес на управление /адрес/, чрез юрк. Ф. И., против В. Н. А., ЕГН **********, с адрес в /адрес/.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, инсталация ***********/аб. № *****, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок.

Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № ***** по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т. С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 1 357,42 лв. (хиляда триста петдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация ***********/аб. № *****, от която а) 1 069,82 лв. (хиляда шестдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 215,45 лв. (двеста и петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.05.2022 г., в) 60,74 лв. (шестдесет лева и 1 седемдесет и четири стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 11,41 лв.

(единадесет лева и четиридесет и една стотинки) – лихва за периода от 01.07.2019 г. до 30.05.2022 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Т. С.“ ЕООД да представи всички относними към правния спор документи. Иска да бъде приложено частно гражданско дело № ***** по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Т. С.“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковите претенции като твърди, че платил сумата от 1 023 лв., с което са погасени изцяло претенциите, по отношение на които не е изтекъл давностния срок. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. и обезщетението за забава върху тази част от главницата.

С отговора ответникът представя писмени доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в отговора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн.

ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Протокол от проведено на О. С. (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се 2 осъществява от топлопреносното предприятие – „Т. С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на горното е сключен договор за извършване на услуга топлинно счетоводство между собствениците в етажната собственост и „Т. С. ЕООД. Не е представен договор между ищеца и Т. С. ЕООД договор, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен договор за дарение на недвижим имот от 01.04.2016 г., съгласно който ответниъкт дарява процесния недвижим имот, но запазва правото си на ползване, за което не се спори по делото.

С оглед така приетите доказателства, съдът намира за установено, че ползвател на имота за процесния период е именно ответника, поради което е сключил договор за доставка на топлоенергия за жилището в качеството му на собственик, поради което и при съобразяване на разрешението в т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, ответницата се явява задължена да заплати стойността на доставената за имота топлоенергия в цялост, тъй като се явява страна по облигационното правоотношение с „Т. С.“ ЕАД за процесния период по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.

Спорно е също дали начислената топлоенергия за имота е правилно определена, съответно коректно остойностена. За изясняване на тези обстоятелства са били допуснати съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми: 1069,82 лева – главница за доставена топлоенергия, 60,74 лева – главница за осъществено дялово разпределение, 215,45 лева – лихва за забава върху главницата за потребена топлоенергия и 11,41 лева – лихва за забава върху главницата за извършено дялово разпределение, като е отчетено направеното плащане в размер на 1023 лева.

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на 3 периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.