Решение № 1876 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1876 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети *** през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110112984 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ***, срещу Етажните собственици на ***, с адрес: ***, представлявана от управителя Г. Г.

М., с която се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото сумата от 700,47 евро (1370 лева), представляваща дължимото възнаграждение по договор за *** на *** от *** г., *** на адрес: ***, за периода от месец *** *** г. до месец *** *** г., както и за сумата от 214,74 евро (420 лв.) – неустойка по чл. 16 от договора, формирана като стойност от седем на брой месечни *** такси, както и сумата в размер на 928,51 евро (1816 лева), представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за *** на *** от *** г., за период от месец *** *** г. до месец *** *** г. ведно със законната лихва за забава от *** г. до окончателното изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.11.2024 г. по ч. гр. д. № 63982/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

Ищецът твърди, че на *** г., между страните бил сключен договор за *** на ***, *** на адрес: ***. В чл. 4, ал. 2 от договора било уговорено първоначално възнаграждение в размер на ***, като след изтичане на *** срок на договора и съгласно чл. 2 от същия, ЕС е уведомена за увеличаване на месечната абонаментна такса на ***, считано от месец *** *** г. С писмопредизвестие от ***.*** г., ищцовото дружество било уведомено за взето решение за прекратява не услугите, като с платежно нареждане от ****** г.

1

*** заплатила дължимото възнаграждение за месеците ***, ***, *** и *** *** г., като непогасено останало възнаграждението за периода от *** *** г. до месец *** *** г. Изложени са твърдения, че срокът на процесния договор за обслужване са подновява автоматично за *** след изтичане на първоначално уговорения и при липса на изрично писмено възражение на възложителя, поради което договорът бил предсрочно прекратен от страна на възложителя, за което последният на основание чл. 16 от договора дължи неустойка в размер на *** *** такси.

Изложени са твърдения, че между страните по делото, на *** г. бил сключен и Договор за *** на ***, монтиран на адрес в ***, съгласно който ищецът монтирал уговорени между страните компоненти, както и извършил *** и ***, като общата стойност на ***то възлиза на сумата в размер на 4196 лева, уговорена в чл. 4, ал. 1 от договора. Цената следвало да бъде изплатена на *** вноски, всяка от които в размер на 69,93 лева, платима до *** число на всеки календарен месец. Поддържа, че са изплатени общо *** вноски в общ размер на 2380 лева, като останалите *** вноски в общ размер на 1816 лева, дължими за периода от *** *** г. до *** *** г. останат непогасени, поради което претендира заплащането на същите. Моли ведно с дължимите суми да бъде присъдена и законна лихва за забава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на облигационни правоотношения между страните по договор за *** от *** г., но сочи, че същият е сключен за срок от *** дни, т. е. до ***.*** г., като уговореното в чл. 2, ал. 2 от договора едногодишно удължаване може да бъде извършено еднократно, т. е. до ***.*** г., след който срок мълчаливо и без противоречия страните са продължили действието на договора до неговото прекратяване през месец *** ***г. въз основа връчено по-рано, на ***.***г., на представител на ищцовото дружество двумесечно предизвестие на основание чл. 15, ал. 2 от процесния договор. Предвид изложеното оспорва дължимостта на претендираната неустойка. Сочи, че дължимите по процесния договор месечни възнаграждения са своевременно заплащани. Признава и наличието на облигационно правоотношение по договор за ***, но поддържа, че и по него всички дължими суми са изплатени. По изложените съображения, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

От приложеното ч.гр.д.№ 63982/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 11.11.2024г. полза на *** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено ***, да заплати сумите, посочени в исковата молба.

Заповедта е връчена на длъжника на 25.11.2024г., като в 2 законоустановения срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК *** е депозирало искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По основателността:

Не се спори по делото, че на *** г. между страните бил сключен договор, по силата на който ответникът, в качеството му на възложител, възложил, а ищецът, в качеството му на изпълнител, приел да извършва ***, ***, ***, *** и *** на *** с *** ***, монтиран на адрес ***. Съгласно чл. 4 от договора възнаграждението за *** било в размер на *** и следвало да бъде заплащано от възложителя до *** число на следващия календарен месец по посочената в договора банкова сметка на изпълнителя или в брой срещу издаден документ на място в офиса на изпълнителя в ***.

В чл. 2 от договора бил определен срокът му на действие – *** месеца от датата на подписването му, като срокът се продължавал автоматично за *** срок след изтичането му, ако възложителят не възрази писмено срещу това.

Съгласно чл. 15 от Договора освен по взаимно съгласие на страните, процесният договор можел да бъде прекратен и с едностранно писмено предизвестие от всяка от тях, отправено до другата най-малко два месеца преди датата, от която се иска прекратяване. Съгласно чл. 16 от Договора в случай на предсрочно прекратяване на договора преди изтичане на срока му на действие, възложителят дължал на изпълнителя неустойка в размер на дължимото месечно възнаграждение за месеците, оставащи до изтичане на срока на договора.

Не се спори между страните, че считано от месец *** *** г. месечната такса била променена на *** лева.

С доклада по делото е отделено като безспорно, че между страните е налице Договор за *** на *** от *** г., по които ищцовото дружество надлежно е изпълнило задълженията си. В същия е уговорено, сумата в размер на 4196 лева да бъде заплатена от *** на *** погасителни вноски, всяка от които по 69,96 лева, платими до *** число на всеки календарен месец.

По делото са представени голям броя опростени фактури, издадени от ищеца за процесните суми, както следва: фактура № *** от ****** г. за сумата в размер на *** лева, представляваща дължима абонаментна такса за месец *** *** г.; фактура № *** от ***.*** г. за сумата в размер на *** лева, представляваща дължима абонаментна такса за месец *** *** г.; фактура № *** от ***.*** г. за сумата в размер на *** лева, представляваща дължима абонаментна такса за месец *** *** г.; фактура № *** от ****** г. за сумата в размер на *** лева, представляваща дължима абонаментна такса за месец *** *** г.; фактура № *** от ****** г. за сумата в размер на *** лева, представляваща дължима абонаментна такса за месец *** *** г.; фактура № *** от ****** г. за сумата в размер на *** лева, представляваща дължима 3 абонаментна такса за месец *** ***г.; фактура № *** от ****** г. за сумата в размер на *** лева, представляваща дължима абонаментна такса за месец *** ***г.; фактура № *** от ***.*** г. за сумата в размер на 240 лева, представляваща дължима абонаментна такса за месеците от *** до *** ***г.; фактура № *** от ***.*** г. за сумата в размер на 290 лева, представляваща дължима абонаментна такса за месеците от *** до *** ***г.; фактура № *** от ****** г. за сумата в размер на 120 лева, представляваща дължима абонаментна такса за месеците *** и *** ***г.; фактура № *** от ***.*** г. за сумата в размер на 120 лева, представляваща дължима абонаментна такса за месеците *** и *** ***г.; фактура № *** от ***.*** г. за сумата в размер на 240 лева, представляваща дължима абонаментна такса за месеците от *** до *** ***г.; фактура № *** от ****** г. за сумата в размер на 240 лева, представляваща дължима абонаментна такса за месеците от *** до *** ***г..

Представено е и платежно нареждане като доказателство, че последната фактура № *** е заплатена от ответника.

По делото са представени от ответника *** броя фактури, издадени от ищеца във връзка с месечните задължения на ответника по договора за ***.

Допусната е по искане на ответника съдебно-счетоводна експертиза.

Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните..

Вещото лице сочи, че от ищцовото дружество не са й представени касови бонове или други документи за постъпили плащания в брой за исковия период. Съгласно експертизата за периода ***г. – ***.***г. по оборотни ведомости на сметка 411 – Клиенти, ищцовото дружество няма начислени и осчетоводени вземания от клиента – *** и салдото е равно на нула. За периода ***.*** – ***.***г. по сметка 411 – Клиенти – ищцовото дружество е осчетоводило фактура № ***/******г., която фактура е заплатена от ответника чрез разписка № *** от ***.***г. на каса на ***. Съгласно заключението единственото постъпило плащане от ответника е посоченото по-горе в размер на 240 лева.

По делото са представени и други писмени доказателства – фактури извън процесния период, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за незаплатено възнаграждение по Договор за *** на ***:

Няма спор между страните, че през процесния период били обвързани от валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за *** на *** от *** г.

Не се спори между страните, че ищецът е изправна страна по посочения договор. Спорно е единствено налице ли е плащане от страна на ответника.

По отношение на направеното в отговора на исковата молба 4 възражение, че ***те такси за процесния период били заплатени в брой от ответника, съдът намира следното: В чл. 3, ал. 2 от договора страните изрично са уговорили начин, по който е следвало да бъде извършвано плащането на таксата – по банков път по посочена от изпълнителя банкова сметка или в брой срещу издаден от ищеца документ. Ответникът не представи изходящи от ищеца документи, удостоверяващи извършените плащания, нито други такива, доказващи превод на сумите по банков път. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не представи несъмнени доказателства, че е заплатил претендираните от ищеца вземания, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.

Този извод не се променя от обстоятелството, че издадените от изпълнителя и получени от възложителя опростени фактури не са отразени в счетоводството на ответника. Според настоящия състав процесният договор има за предмет *** и *** *** в ***. Страните не спорят, че договорът между тях е валидно сключен и ги обвързва. Посоченият договор е от категорията на "ненаименуваните договори". Специфичното при този вид договори за "***" е, че извършването на работа по договора не е предпоставка за заплащане на уговореното възнаграждение предвид *** характер, т.е. работа се престира само при необходимост/възложение. Възнаграждение се дължи винаги, освен ако не се касае за хипотеза, в която има възлагане на някаква дейност и тази дейност не е изпълнена.