Решение № 69 от 15.02.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002202 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 26.05.2020 г., допълнена с жалба от 3.06.2020 г., на ответника И. В. Й. срещу решението от 9.03.2020 г. по т. д. № 164/2018 г. на Окръжен съд – гр.

Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „Юробанк България” АД: на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следните суми, дължими по договор за кредит № HL37143/19.06.2008 г.: 1) сумата 35 558 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 57 373,75 швейцарски франка – главница, ведно със законната лихва от 26.09.2018 г. до изплащането, 2) сумата 219,11 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 963,92 швейцарски франка – за такси, 3) 57,79 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 170,89 швейцарски франка – за застраховки, 4) сумата 590,55 лв. – за нотариални такси, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в размер на: 2 889,08 лв. – за адвокатско възнаграждение, 500 лв. – разноски за съдебна експертиза и 2 372,10 лв. – разноски за особените представители на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК.

В жалбите, подадени от всеки от двамата особени представители на ответника, се твърди, че при разглеждане на делото БОС е допуснал съществени процесуални нарушения като е разгледал предявените искове при нередовност на исковата молба, в която липсвала конкретизация от кои вноски с какъв падеж е формирана главницата, което било от значение и за направеното възражение за погасяване по давност на вземането, както и за организиране на защитата. Не било 1 уточнено и основанието и вида на претендираните такси и застрахователни вноски, нито от кой застрахователен договор произтичали. Твърди се и, че в нарушение на процесуалните правила съдът не се е произнесъл по искането в отговора на исковата молба, подаден от адв. С., за назначаване на съдебно-графологична експертиза във връзка с оспорената автентичност на част от представените от ищеца писмени доказателства. Процесуално нарушение било допуснато и с това, че не е уважено искането за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, направено в молба преди заседанието на 4.11.2019 г. Сочи се, че неправилно и необосновано съдът е приел за дължими от ответника претендираните суми. Твърди се, че не е доказано уведомяването на ответника за т.нар. обратна цесия, поради което ищецът не се легитимирал за кредитор, а такъв се явявал „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Такова уведомяване не можело да се приеме за извършено и с връчването на исковата молба, тъй като тя не била връчена на ответника, а на особен представител. По същата причина и в противоречие с т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС съдът е приел, че волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е съобщено на длъжника с настоящата искова молба, а представената нотариална покана също не била връчена на ответника. Твърди се, че клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора била неравноправна, а неправилно съдът отхвърлил останалата част от възражението за неравноправност на клаузите по договора за кредит в чужда валута по курса на лева, които не отговаряли на изискванията за яснота и разбираемост, като не се установявало банката да е предоставила на ответника преди сключване на договора цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения. Поддържа се, че не било отчетено, че кредитът не бил усвоен в швейцарски франкове, а в лева. Неправилно било отхвърлено и възражението за нищожност поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави на представените допълнителни споразумения, с които било уговорено капитализиране на лихвите към главницата, което довело до значително увеличаване на главницата по дълга и до недопустим анатоцизъм. Сочи се, че неправилно е приета дължимост на претендираните нотариални такси за връчване на уведомление за цесията и за предсрочната изискуемост, което не произтичало от договора, а и не било доказано действителното извършване от ищеца на тези разходи. Твърди се и, че неправилно е отхвърлено и възражението за погасителна давност, при положение, че самият ищец твърди преустановяване на плащанията на погасителните вноски през 2011 г., от когато до подаване на исковата молба на 26.09.2018 г. е изтекъл срок, надхвърлящ тези по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е представил подписани приложение № 1 към договора за усвояване на кредита и приложение № 2 за погасителния план.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна „Юробанк България” АД – ищец по исковете – в двата писмени отговора на процесуалния си представител оспорва жалбите като неоснователни и моли съда да ги остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с искова молба от 26.09.2018 г., подадена по пощата на 25.09.2018 г., уточнена с молби от 15.09.2020 г. и 21.12.2020 г., с която срещу И. В. Й. са били предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми по договор за кредит № HL-37143/19.06.2008 г. към него: 1) сумата 35 558 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 57 373,75 швейцарски франка – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, 2) сумата 219,11 швейцарски франка, представляваща такси за управление за периода 2.10.2015 г.

– 2.09.2016 г., както и такса за администриране на просрочен кредит, 3) сумата 57,79 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата сума 170,89 швейцарски франка – за застраховки, и 4) сумата 590,55 лв. – за нотариални такси. В исковата молба се твърди, че по силата на сключения договор от 19.06.2008 г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 63 500 лв. /53 281 франка/, който ответникът се задължил да върне, заедно с уговорените лихви и такси, в срок от 420 месеца съгласно погасителния план. По силата на уговорка в чл. 27 от договора ищецът прехвърлил вземанията си на дружество от групата му – на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с договор за цесия от 5.09.2008 г., но впоследствие ищецът придобил вземанията по силата на обратна цесия по договор от 23.12.2016 г. Към 19.01.2018 г. ответникът бил в трайно просрочие на дължимите месечни вноски в размер на 29 160,33 евро, като първата просрочена вноска била с падеж 2.08.2012 г., поради което банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем, за което на ответника била изпратена нотариална покана, като датата на предсрочната изискуемост била 11.04.2018 г. Твърди се, че банката била заплатила нотариални такси във връзка с нотариалните покани за уведомленията за прехвърляне на вземанията и за обявяване на предсрочната изискуемост, както и за подновяване на договорната ипотека. Твърди се и, че за периода 1.08.2016 г. – 7.06.2018 г. банката била сключвала договори за застраховка на ипотекирания имот, разходите за което били дължими от кредитополучателя. В уточняващи молби от 15.09.2020 г. и 21.12.2020 г. ищецът е конкретизирал претендираните суми, вкл. относно пълните и частични размери на претенциите, като е приложил и извлечение с дължими суми по месеци.

По делото е представен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL-37143/19.06.2008 г., с който „Юробанк И Еж Джи България” АД е отпуснала на кредитополучателя И. В. Й. кредит в размер на равностойността на швейцарски франкове на 63 600 лв. по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: 1) равностойността на 19 000 лв. за покупка на следните недвижими имоти – апартамент № 4, находящ се в гр. ***, ул. „***“, ет. партерен, с кадастрален идентификатор *** в сграда, заедно с принадлежащото му мазе № 13, както и гараж № 3 с идентификатор ***, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ІХ-8884, кв. 3 по плана на ІV микрорайон на гр. Благоевград; 2) равностойността на 44 500 лв. – за други разплащания. Според чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката по търговския курс „купува“ на банката в деня на усвояването, като се превежда по откритата сметка на кредитополучателя в съответната валута, като за превалутирането не се дължи такса на банката. В чл. 3 страните са уговорили следните размери на лихви по кредита към датата на сключването му: 1) годишна възнаградителна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1,15 %, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 4,5 %; 2) при просрочие, както и 3 при предсрочна изискуемост на кредита се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 %. Според чл. 3, ал. 5 действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила чрез обявяване на видно място в банковите салони. Според чл. 4 кредитополучателят дължи и следните такси: 1) такса за управление – 1,5 % върху размера на разрешения кредит, еднократно платима при усвояване на кредита; 2) комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0,03 % върху размера на непогасената главница по кредита; 3) административна такса от 20 лв. – еднократно дължима при подаване на документите за кредит. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита заедно с дължимите лихви и такси при условията на договора, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, удостоверена чрез подписване на приложение № 1 – чл. 5. Според чл. 6, ал. 1 кредитът следва да се погаси на месечни вноски съгласно погасителен план по приложение № 2 към договора. Уговорено е в чл. 13, че за обезпечаване на вземанията на банката следва да се учреди от кредитополучателя договорна ипотека върху недвижимите имоти, за закупуването на които е предоставен кредитът, като за сметка на кредитополучателят са всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката. Според чл. 14 кредитополучателят се задължава да направи застраховка на предоставения като обезпечение имот в полза на банката и да я подновява всяка година до окончателното издължаване на кредита, като дава съгласието си и упълномощава банката да застрахова имота от негово име, както и да подновява застраховката и да заплаща от негово име необходимата премия, като събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателя. Според чл. 14, ал. 4 когато към датата на плащане на съответната застрахователна премия по сметките на кредитополучателя в банката не е осигурена необходимата сума за плащането й, банката има право да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задължението на кредитополучателя по договора. Според чл. 18, ал. 1 при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от на което и да е задължение по договора банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а според чл. 18, ал. 2 при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Според чл.