Решение № 302 от 25.10.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. гр. Хасково, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640200705 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „*************************************” ***, представлявано от Д.Т.Д., чрез пълномощника М.М. срещу Наказателно постановление № 000103 от 20.06.2022 г. на Главен инспектор в Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 342/02.06.2022 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството - жалбоподател, е наложена, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 и чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 11, ал. 3 от ЗПК. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат конкретни и подробни съображения в подкрепа наведените доводи, основание на хронологията на описаните събития във връзка със сключване и изпълнение на договора за 1 потребителски кредит, обявяването на вземането по него за предсрочно изискуемо и последвалите плащания от страна на жалбоподателя и кредитополучател по договора. Въз основа на изложените обстоятелства, счита че констатациите на административнонаказващия орган били напълно погрешни и незаконосъобразни и не можело да се приеме, че била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател – „*************************************” ***, редовно призовано, не изпраща представител. В депозирано писмено становище заявява, чрез упълномощения по делото процесуален представител - гл. юрисконсулт В.В. заявява, че поддържа подадената жалба и моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане в полза на дружеството жалбоподателя на разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Административнонаказващият орган - Главен инспектор в Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 342/02.06.2022 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 19.01.2022 г., свидетелят А. П. К., на длъжност гл. инспектор в КЗП, РД – Пловдив и Ю.М.Ш., сътрудник в КЗП, РД – Пловдив извършили, въз основа на жалба от потребител, постъпила в КЗП, РД Пловдив, заведена с вх.

№ П-03-2 от 04.01.2022 г., проверка в търговски обект – офис за директни продажби на „*************************************” ***, находящ се на адрес: град Х., бул. „******“ № **. Жалбата се отнасяла за сключен Договор за потребителски кредит PLUS – 16463650 oт 09.11.2018 г. и съдържала твърдения за входирано през месец октомври 2021 г. в офис в град К. на 2

„*************************************” *** искане за извлечение от сметката под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания. В хода на извършената проверка, след като жалбата на потребителя била предявена на търговеца, във връзка с констатациите, до които достигнали контролните органи, обективирани в Констативен протокол № К – 261718, съставен на място на същата дата и в присъствие на подписалия го представител на ЮЛ, били изискани документи, свързани със сключения договор за потребителски кредит, сред които и извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания, поискано от кредитополучателя през месец октомври 2021 г. Във връзка с така изисканите документи било получено на 26.01.2022 г. в КЗП, РД –

Пловдив

Становище, изх.

2575 от

25.01.2022 г. от

„*************************************” ***, с което се представяли:

Договор за потребителски кредит PLUS – 16463650 oт 09.11.2018 г.; Писмо от лицето Д.С.Р. с искане за искане извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания, подадено на 25.10.2021 г. и извлечения за състояние по кредит, изх. № PLUS – 16463650 от 25.10.2021 г., адресирано до Д.С.Р., видно от Протокол за проверка на документи № К-0131796 от 26.01.2022 г. към Констативен протокол № К – 2691718/19.01.2022 г.

С оглед констатираните обстоятелства и въз основа на преценката, че представеното на лицето Д.С.Р. по нейно искане Извлечение за състоянието по кредит, включващо информация за отчетени плащания и за общо дължима сума, разбита на главница, договорна лихва, мораторна лихва и законна лихва върху главницата след обявяване на вземането по договора за предсрочно изискуемо не отговаряло на изискванията на ЗПК и за допуснато нарушение по 11, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, на 01.03.2022 г., срещу дружеството - жалбоподател е съставен от свид. А. П. К. Акт за установяване на административно нарушение № 000103.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на представител на дружеството – жалбоподател, след като въпреки изпратената Покана изх. № П-03-2 от 08.02.2022 г. такъв не бил изправен, а за удостоверяване на наличието на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение участие взели свид. А. М. К. и Р. В. Ф.. Впоследствие, процесният 3

АУАН бил предявен чрез упълномощено лице – Д.И.В.В., като чрез нея бил връчен и екземпляр от него.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не били направени в рамките на установения срок за това от връчване на екземпляр от него, станало на 25.03.2022 г., според отразеното в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган възприел фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, и на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит наложил процесната имуществена санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. П. К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Настоящият съдебен състав дава вяра и на изложеното от страна на свид. А. М. К. относно втората група обстоятелства – тези свързани с процедурата по съставяне на процесния АУАН.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, 4 че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, а според ал. 3, когато се прилага ал. 1, т. 12, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. По силата на чл. 211 от ЗПК, за нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл.

19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството жалбоподател е обявено от закона за наказуемо със съответната административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в на АУАН в отсъствие на лицето, явяващо се представител по закон на дружеството – жалбоподател, след като са установени предпоставките на ал. 2 от цитираната норма за това.

Съставеният АУАН все пак е предявен и връчен чрез упълномощено лице, според утвърдилата се практика за това, когато се касае за юридически лица и по този начин правото на защита на привлечения към отговорност правен субект е било обезпечено в необходимата степен. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи принципното положение, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. А твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая, с оглед характера на описаното нарушение, изискването изрично да се впише дата на неговото извършване формално е изпълнено и в този аспект не е накърнено правото на защита на 5 жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност. По аналогичен начин стои въпросът и с посочване на мястото на извършване на нарушението. Дали на посочените дата и място в санкционния акт е извършено нарушение и то описаното в наказателното постановление е въпрос по същество. Посочването на мястото на нарушението касае съществен белег и за определяне на местната подсъдност, като водещи са именно твърденията в санкционния акт. В случая тези твърдения сочат като място на извършване на деянието град София, където се намира адресът на управление на клона на чуждестранния търговец и това не е било съобразено при определяне на местната подсъдност, но и не обосновава тезата за допуснато съществено процесуално нарушение. Такова би било допуснато само в случай на отправено изрично възражение пред РС – Хасково за местна неподсъдност на делото, каквото по делото липсва от която и да е от страните. По отношение на правната квалификация обаче, съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение, доколкото не е съобразено, нито от актосъствителя, нито от наказващия орган, че сочената като нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 3 от ЗПК е бланкетна и в диспозицията си препраща към хипотезата по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, което не е съобразено с използване на съответната законова привръзка при квалифициране на нарушението