Определение № 1490 от 16.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1490 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20261100602499 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII НПК във вр. с чл. 270, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от 20.03.2026 г., подадена от адв. А.Ц. А.а-САК, защитник на Д. Т. А., ЕГН **********, срещу протоколно определение от 20.03.2026 г. по НОХД № 16585/2025 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което е потвърдена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С иницииращата настоящото производство жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК, тъй като подсъдимият няма да се укрие и да извърши престъпление.

Поставя се акцент върху това, че същият има болна майка и самият страда от високо кръвно налягане. Защитникът обръща внимание, че Д. Т. А. я е уведомил по телефона, че се чувства зле в ареста, както и че са му счупили зъбите задържаните там „наркомани“. Сочи се, че подсъдимият е работил до задържането си през месец август 2025 г., като е получавал по 500 лв. на седмица. Твърди се, че в съдебно заседание свидетелят К. е заявил, че няма никакви претенции към А., че всичко му е върнато и че не е сигурен, че именно подсъдимият го е бутнал и му е взел портмонето. По-нататък, излагат се доводи, че срокът на задържането е дълъг – осем месеца. Моли се за отмяна на обжалваното протоколно определение и изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

1

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК – седемдневен от постановяване на определението, както и от процесуално легитимирано лице, а именно защитника на подсъдимия. Освен това е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С постановление на СРП, предявено на подсъдимия на 20.08.2025 г., Д.

Т. А. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 3382 ЗМК 1239/2025 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 40107/2025 г. по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 198, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.

20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Впоследствие с постановление за привличане в качеството на обвиняем от 27.10.2025 г., предявено на Д. Т. А. на 03.11.2025 г., обвинението е прецизирано без промяна в правната квалификация.

На 20.08.2025 г. Д. Т. А. е задържан с постановление на наблюдаващия прокурор за срок до 72 ч. на основание чл. 64, ал. 2 НПК.

С протоколно определение № 15128 от 23.08.2025 г. по НЧД № 12260/2025 г. по описа на СРС, НО, 18-и състав спрямо обвиняемите Д. Т. А. и М.Г.С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по горепосоченото досъдебно производство.

С протоколно определение от 28.08.2025 г. по ВЧНД № 5542/2025 г. по описа на СГС, НО, IV-ти въззивен състав е потвърдено горепосоченото определение в частта му по отношение на обвиняемия Д. Т. А., с което му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Атакуваното определение е отменено по отношение на обвиняемата М.Г.С., като вместо „задържане под стража“ спрямо нея е взета мярка за неотклонение „подписка“.

По-нататък, с протоколно определение № 15927/19.09.2025 г. по НЧД 13361/2025 г. СРС, НО, 104-ти състав на основание чл. 65, ал. 4 НПК е оставил без уважение молбата на обвиняемия Д. Т. А. за изменение на мярката за неотклонение по процесното досъдебно производство от „задържане под стража“ в по-лека такава. Определението е потвърдено от въззивната инстанция с протоколно определение № 4579/29.09.2025 г. по описа на СГС, НО, V-и въззивен състав.

На 11.11.2025 г. е внесен обвинителен акт в Районен съд – Благоевград срещу Д. Т. А. и М.Г.С. за престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.

20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Образуваното дело е прекратено с разпореждане на съдия-докладчика от 12.11.2025 г. на основание чл. 247б, ал. 3 НПК и чл. 42, ал. 2 НПК, като същото е изпратено на Софийски районен съд по подсъдност.

Така е образувано НОХД № № 16585/2025 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, като на Д. Т. А. е повдигнато обвинение за това, че oколо 21:00 ч. на 16.08.2025 г., в гр. София, ж.к. „Студентски град“ в храсти, в близост до блок 7, в съучастие като съизвършител с М.Г.С., ЕГН ********** – извършител, 2 отнел чужди движими вещи – портфейл марка „U.S. Polo Assn.“, на стойност 25 лв. /двадесет и пет лева/, съдържащ парична сума в размер на 788.50 лв.

/седемстотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/, парична сума в размер на 1 щатски долар с левова равностойност от 1.67 лв. /един лев и шестдесет и седем стотинки/, лична карта, СУМПС, лични бележки, листчета и касови бележки, клиентски карти, и мобилен телефон, марка „Samsung“, модел „А 33“, IMEI 352631694229408, на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, с поставен на него силиконов кейс на стойност 18 лв. /осемнадесет лева/ – всичко на обща стойност 1073.17 лв. /хиляда седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/ от владението на Б.И.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в – бутнал К. с ръце, след което срязал с джобно ножче първо левия джоб на анцуга му, от който издърпал портфейла, и след това десния джоб на анцуга му, от който издърпал мобилния телефон, а през това време обвиняемата М.Г.С. натискала пострадалия К. за раменете – престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

С разпореждане на съдия-докладчика от 24.11.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 17.12.2025 г.

В рамките на проведеното на 17.12.2025 г. разпоредително заседание първоинстанционният съд е потвърдил взетата в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия Д. Т. А. и „подписка“ спрямо подсъдимата М.Г.С.. Делото е отложено и насрочено за 18.02.2026 г. за провеждане на съдебно следствие.

По жалба на служебния защитник на подсъдимия А. срещу определението на СРС от 17.12.2025 г., с което е оставено без уважение искане за промяна на търпяната от Д. Т. А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава, е образувано ВЧНД № 671/2026 г. по описа на СГС, НО XV-и въззивен състав. С определение от 02.02.2026 г. атакуваният съдебен акт е потвърден.

В проведеното на 18.02.2026 г. открито съдебно заседание е даден ход на съдебното следствие, прието е заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, а подсъдимият А. е дал обяснения. Делото е отложено за разпит на свидетели за дата 20.03.2026 г.

В следващото съдебно заседание на 20.03.2026 г. е проведен разпит на св. Б.И.К., като делото е отложено за 13.05.2026 г. за разпит на други свидетели. В същото заседание съдът се е произнесъл по постъпила молба от защитника на подсъдимия А. по чл. 270, ал. 1 НПК, с която се иска изменение на взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

С атакуваното в настоящото производство протоколно определение СРС е намерил, че молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Приел е, че от данните по делото се установява, че спрямо подсъдимия Д. Т. А. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като от справката му за съдимост се доказва, че е осъждан и не е настъпила реабилитация. Поставил е акцент върху обстоятелството, че подсъдимият не ангажира към настоящия момент нови 3 доказателства, които да докажат промяна в неговото състояние. СРС е изложил доводи, че съдебното производство се развива в рамките на разумните срокове, като се извършват необходимите действия по приключването му. Съобразявайки, че разглеждането на делата, по които са налице задържани лица, е с приоритет, съдът е намерил, че не се наблюдава прекомерност в срока на задържане на подсъдимия. Така мотивиран е потвърдил взетата спрямо Д. Т. А. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. По искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека съдът преценява нейната законосъобразност към момента на произнасянето, като следва да се съобрази с общите правила, предвидени в част I, раздел II от НПК относно целите на мерките за неотклонение и предпоставките за налагането им. Искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили нейното вземане, или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат изменението й.

В това производство съдът следва да направи извод дали са отпаднали причините за продължаване на взетата мярка за неотклонение – дали е разколебан изводът за наличие на обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия към извършено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и дали е отпаднала реалната опасност лицето да се укрие и/или респективно да извърши престъпление, която е била констатирана от съда, взел по отношение на подсъдимия мярката за неотклонение. Съдът, сезиран с искане по чл. 270, ал. 1 НПК, дължи да провери дали наложената към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство.

Въззивният съд намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия Д. Т. А., като не е налице промяна на обстоятелствата, които да налагат изменението й в по-лека.

На първо място, настоящият състав достига до извод за наличие на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към извършването на деянието, за което е предаден на съд. Същото е изводимо от събрания до момента в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен в своята съвкупност, като не се явява разколебано включително от депозираните в хода на съдебното следствие показания на пострадалия св. Б.И.К.. Съдът намира, че доказателствената съвкупност не следва да бъде подлагана на обстоен анализ предвид спецификите на настоящото производство и действащата спрямо лицето презумпция за невиновност. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че макар да е даден ход на разпоредителното заседание и да са вече предприети действия по 4 събиране на доказателства в хода на съдебното следствие, тепърва предстои да бъдат разпитвани свидетели по делото. Доказателствената съвкупност ще послужи за изграждането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд при произнасянето му с крайния съдебен акт по същество на делото.

На следващо място, въззивният съд се присъединява към констатацията на първата инстанция с оглед наличието на реална опасност от извършване на престъпление. Тази опасност е изводима както от обстоятелството, че подсъдимият е предаден на съд за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, така и от самия механизъм на извършването му. Последният се характеризира с употреба на сила спрямо пострадалия с цел да бъдат отнети чуждите движими вещи. Нещо повече, от данните по делото се извежда, че престъпната деятелност е осъществена чрез примамване на пострадалия на място, което да затрудни това да му бъде оказана помощ, а отнемането на вещите е осъществено чрез използването на джобно ножче, с което били срязани джобовете на анцуга на св. К.. Следва да се отбележи в тази връзка, че деянието с правна квалификация по чл. 198, ал. 1 НК засяга широк кръг от обществени отношения, а именно както тези, свързани с упражняване на правомощията, включени в правото на собственост, така и тези касателно свободното формиране на воля у гражданите.