Решение № 24 от 02.06.2025, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Административно наказателно дело 279/2022
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 02.06.2025
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- Член 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 и ал. 6 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Луковит, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20224320200279 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от „С.П.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.А.С., чрез адв. И. В. К. от АК Благоевград, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г № ***, издаден от ОДМВР Ловеч, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер от 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, издаден е при неспазване на материалноправните и процесуалноправните норми и в несъответствие с целта на закона.
На първо място се твърди, че е допуснато процесуално нарушение изразяващо се в неразбиране, какво е конкретно установеното нарушение, което е съществено, защото нарушава правото на защита на санкционираното лице.
В тази връзка се сочи, че от съдържанието на процесния ЕФ е видно, че съдържа обективни признаци на извършено деяние, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост, като е отразено, че „На *** г. в *** часа в *** с ***, насочено в посока град ***, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км./ч.
Въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км. или 3%“. Твърди се, че в случая нарушението е установено при упражняване на контрол на правилата за движение по пътищата, и от описание на нарушението (посока, скорост, ограничение, пътен знак, с който е въведено и т.н.) е видно, че ЕФ е съставен не в следствие на упражняване на контрол за спазване на правила, регламентирани с Кодекса за застраховането, за което следва да е съставен Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за 1 използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като е приложима и самата Наредба.
На второ място се твърди, че ЕФ не е издаден на *** г., а на много по-късно от датата от извършване на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, защото правната същност на електронния фиш е незабавно наказване на виновното лице. След като не е издаден веднага ЕФ, т.е. в деня на нарушението, следва да се премине към процедура по издаване на АУАН и НП. В тази насока се сочи съдебно практика - Решение № *** от *** г. по к.а.н.д. № 1734/ 2021 г. на АС – Варна; Решение № 310/ 15.03.2022 г. по к.а.н.д. № 2521/ 2021 г. на АС - Варна, както и Решение № 218 от 22.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2615/ 2020 г. на АС – Варна.
На трето място се твърди, че самото нарушение е описано по неразбираем начин, като неясно остава, на кого точно се налага имуществената санкция. В електронния фиш е посочено, че собственик на МПС е представляваното от жалбоподателя дружество със законен представител С.С., т.е. издаващият фиша контролен орган приема, че извършител на нарушението е физическо лице, законен представител на юридическо лице, защото само физическото лице може да управлява (според цитираните правни норми в ЕФ) въпросния автомобил, като една съвкупност (система) от съзнателни действия и бездействия. В същото време е посочено във фиша, че МПС е собственост на юридическото лице, а не на физическото лице, и е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
На следващо място се твърди, че при издаване на атакувания ЕФ е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което е във връзка с наложена имуществена санкция с ЕФ. Сочи се, че съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Сочи се, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира императивното изискуемото съдържание на електронния фиш, и в тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция.
Сочи се, че съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВАС, институтът на „имуществената санкция“, въведена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, не е идентичен с „глобата“, която е едно от административните наказания, предвидени в чл. 13, глава втора „Административни нарушения и наказания“ от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата основания и моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № *** е съставен от ОДМВР Ловеч за това, че на ***г. в *** ч. в *** с ***, насочено в посока гр. ***, снимащо в двете посоки при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, въведена с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч или 3%, е бил установено движение на МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***, 2 регистрирано в Р. България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №120сd3d, представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
След преглеждане на записите от системата за контрол, служители на Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР - Ловеч установили, че към дата ***г. за въпросния автомобил няма валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че е собственост на дружеството „С.П.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител С.А.С..
След проверката бил изготвен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система от ***г., в който е посочено: вид АТСС - мобилна камера ARH CAM S1 №120сd3d; дата на използване - ***г.; място на контрол - ***; посока на движение - в двете посоки ***; общо ограничение на скоростта 50 км/ч, начало на работа на системата 10:30 часа; край на работа на системата - 16:00 часа.
Въз основа на тези констатации на ***г. от ОД МВР - Ловеч бил издаден обжалваният електронен фиш Серия Г, № *** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с АТСС, с който на жалбоподателя „С.П.И.“ ЕООД с ЕИК ***** била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
В електронния фиш нарушението е описано по следния начин: „На ***г. в *** часа в област *** с ***, насочено в посока гр. ***, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населеното място 50 кмч/, въведена с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч или 3% е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С МПС „***“ вид лек автомобил с регистрационен номер *** е установено нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство или система №120cd3d“ .
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът напълно кредитира писмените веществени доказателства /фотоснимки/ приобщени по делото.
По делото са приети като доказателства: Копие на Протокол от проверка № ***. от БИМ; Копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № *** от БИМ;
Електронен фиш за налагане на глоба издаден на *** г. серия Г, *** и разпечатка от „Система за управление на АНД“; Снимков материал от АТСС; Справка за собственост на МПС с peг. № *** и справка от „Търговски регистър"; Копие на протокол за използване на АТСС за дата *** г. и снимка на разположение на АТСС; Справки за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд; копие от електронен фиш за налагане на глоба Серия Г № ***; копие от справка в АИС за липса на документ доказващ връчването на електронен фиш серия Г, № ***.
От анализа на представените доказателства се установява, че техническото средство преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 №120сd3d, към датата на заснемане на нарушението/***г./ е било годно и калибрирано, видно от приложения по делото Протокол от проверка № ***. от БИМ.
3
АТСС е от одобрен тип, предвид издаденото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № *** от дата 07.09.2017г., със срок на валидност до 07.09.2027г.
От съдържанието на Протокол от проверка № ***. от БИМ следва извода, че АТСС е използвано при спазване на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
От приложената по делото Снимка № 120CD3D/0005482, ясно се вижда, че на дата ***г. в *** часа в ***, автомобилът, който е заснет да се движи е с рег. № ***. Доколкото посочената снимка е изготвена с преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.
От представените по делото Справка за собственост на МПС с peг. № *** и Справка от „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел" се установява, ч е въпросният автомобил е собственост на дружеството „С.П.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***. Законен представител на юридическото лице е С.А.С..
В съдебното производство беше изискана Справка от Информационния център при Гаранционен фонд, от която беше установено, че към дата ***г. процесното МПС марка „***“ с рег. № *** не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът, предвид становището на страните и след анализ на събраните по делото доказателства, направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
В представеното извлечение от системата АИС АНД е отбелязано, че обжалваният електронен фиш Серия Г № *** на ОДМВР- Ловеч е бил съставен на дата ***г. и е бил връчен на жалбоподателя на дата ***г. Съдът служебно изиска от структурата на МВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ да бъде изпратен документ, доказващ връчването на електронния фиш на жалбоподателя, но според постъпилата от тях информация с Писмото с рег.№***г. към момента няма документ, доказващ връчването на електронния фиш.
Ето защо, съдът приема, че жалбата е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна поради следното:
Процедурата по издаване на обжалвания електронен фиш е проведена правилно, като безспорно са установени предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност на санкционираното юридическо лице и не са допуснати съществени процесуални нарушения в тази връзка.
Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че от начина, по който е било описано нарушението в обжалвания електронен фиш Серия Г № ***, не може да се разбере за какво точно нарушение е бил санкциониран.
В обстоятелствената част на фиша нарушението е описано по следния начин: „На ***г. в ***ч. в *** с ***, насочено в посока гр. ***, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населеното място 50 км/ч, въведена с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч или 3% е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност. С МПС „***“ вид лек автомобил с регистрационен номер *** е установено нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство или система №120cd3d“.