Решение № 189 от 30.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Плевен, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500283 по описа за 2025 година Производството е по чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от И. А. Р. от с.

Садовец, обл. Плевен против действията на помощник съдебен изпълнител при ЧСИ Ц.Н, рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело № 20097560400330/2009 г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор по изпълнителното дело върху сметките на длъжника. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, но счита, че същото е прекратено при условията на чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради което налагането на запор през м. Х 2024 г. за събиране на дължимата на ЧСИ такса в размер на 1 367,44 лв. е незаконосъобразно. Твърди, че не е бил уведомен за наложения запор, а сумите, които са изтеглени от банковата му сметка имат за предмет заплата, пенсия по болест и социална помощ. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия по искане на взискателя повече от 2 години и същото е прекратено по силата на закона при условията на чл. чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В заключение се иска от окръжния съд да отмени наложения запор върху сметките на длъжника в „Юробанк България“ АД, гр.

София за сумата от 1 367,44 лв. като незаконосъобразен. В изпълнение на 1 указанията на въззивния съд на 17.04.2025 г. жалбоподателят е депозирал писмено заявление, с което поддържа искането си за отмяна на наложения запор, тъй като към датата на налагането му изпълнителното дело е било прекратено поради липса на предприети изпълнителни действия повече от две години и поради наличие на основанията на чл. 446 и чл. 446а от ГПК. Наред с това твърди, че разноските към ЧСИ за заплатени от друг длъжник в изпълнителното производство и не се дължат от него. Посочва, че запорираната сума е формирана от заплата и пенсия и не му е възстановена от ЧСИ по сметката му в ОББ, поради което счита, че действията на ЧСИ следва да бъдат отменени и на това основание. Посочва, че постановление на ЧСИ относно разноските не му е връчвано, поради което не е обжалвано от него.

Представя извлечение от сметката си в ОББ, която е била запорирана и от която по сметка на ЧСИ е преведена сумата, предмет на запора.

По делото не е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София.

От мотивите на помощник съдебен изпълнител при ЧСИ Ц.Н, рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището му за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата. Посочва се, че след образуване на изпълнителното дело ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжниците Л. И. Л., В. В. М. и И. А. Р. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София без да са внесени авансово такси за тези действия, след което са предприети действия по връчване на покани за доброволно изпълнение и налагане на обезпечителни мерки. Посочва се, че на 18.11.2011 г. взискателят е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело след заплащане на дължимите такси и разноски поради удовлетворяването му. Посочва се, че по делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, която да изчисли дължимите такси и разноски, за което длъжниците са уведомени, след което по делото е изготвена справка за движението по същото по искане на КЧСИ. Твърди се, че тъй като дължимите суми за такси и разноски към ЧСИ не са заплатени от длъжниците до 10.10.2024 г. на посочената дата до тях са изпратени уведомления за дължимите суми по делото. Посочва се, че конкретно на жалбоподателя уведомлението за дължимите суми и наложения запор е връчено при отказ да 2 го получи при условията на чл. 44 ал. 1 изр. 5 от ГПК, като на 24.10.2024 г. в изпълнение на наложения запор от сметка на жалбоподателя по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 1 339,44 лв.. Посочва се, че друг от длъжниците В.

В. М. след превеждане от сметката му на сумата от 221,82 лв. доброволно е превел сумата от 1 117,62 лв. и е признал вземането, като внесените суми са напълно достатъчни за да се заплатят дължимите суми по делото и единствено подадената жалба е пречка за ЧСИ да постанови прекратяване на делото.

Изразява се становище за недопустимост на жалбата, поради това, че не е насочена срещу акт или действие на ЧСИ, попадащо в обхвата на подлежащите на обжалване. Алтернативно се изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като в хипотеза, в която кредиторът е удовлетворен същият няма интерес да предприема изпълнителни действия, респ. хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК не е приложима. Твърди се, че при налагане на запора в запорното съобщение до банката са посочени задълженията му да съобрази наличието на секвестируема сума по сметката, а при евентуално неизпълнение на задълженията му ЧСИ не носи отговорност.

Наред с това се посочва, че жалбоподателят има сключен трудов договор и сумите представляват негови спестявания, поради което са приложими постановките на ТР № 2/2013 г. и разпоредбата на чл. 446а ал. 1 от ГПК.

Посочва се, че след доброволното погасяване на вземането от друг от длъжниците наложените обезпечителни мерки са вдигнати, поради което за жалбоподателят липсва правен интерес да поддържа жалбата. В изпълнение на указанията на въззивния съд е депозирано уточнение на мотивите на ЧСИ, в които е посочено, че сумата в размер на 1 339,44 лв. в следствие на запора не е възстановена на длъжника, тъй като същият не е представил удостоверение за актуална банкова сметка по която да се възстанови сумата. Посочва се, че при представяне на посоченото удостоверение сумата ще му бъде възстановена.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към нея и изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Въззивният съд съобрази обстоятелството, че налагането на запор по изпълнителното дело е изпълнително действие, но обжалването му от страна на длъжника не е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

В жалбата не се съдържат твърдения, че длъжникът е поискал изрично от ЧСИ 3 да прекрати или приключи принудителното изпълнение и не се съдържа искане за отмяна на отказ на ЧСИ в тази насока, поради което не може да се приеме, че същата е депозирана по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК. Като съобрази, че в жалбата наред с останалите се съдържат оплаквания от насочването на принудително изпълнение върху суми, които са формирани от заплата, пенсия по болест и социална помощ на жалбоподателя и направените уточнения на въззивната жалба в тази насока, въззивният съд приема, че жалбата е подадена по реда на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК срещу наложен запор върху сметките на частния жалбоподател в размер на сумата от 1 367,44 лв., която длъжникът счита за несеквестируемо имущество. Подадена на това правно основание въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

В тежест на въззивника е да докаже твърденията си във въззивната жалба, поради което следва да бъдат съобразени представените преписи от писмени доказателства и от изпълнителното дело.

Установява се от представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело № 20097560400330/2009 г. по описа на ЧСИ Ц.Н, рег. № *** при КЧСИ с район на действие ОС – Плевен, че същото е образувано на 08.05.2009 г. по молба на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София против солидарните длъжници Л. И. Л., В. В. М. и И. А. Р. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 421/2007 г. по описа на ЛРС за сумата от 4 841,55 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2007 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 314,69 лв. – разноски по делото. Установява се от сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, че на 11.05.2009 г. взискателят е заплатил сумата от 222 лв. за образуване на изпълнителното дело, изпращане на ПДИ, налагане на запори, справки и изпращане на съобщения. Установява се, че на 23.11.2009 г. ЧСИ е съставил сметка по чл. 79 от ЗЧСИ за длъжника Л. Л. за сумата от 130 лв., платима по банков път. Установява се от сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, че на 23.06.2010 г. взискателят е заплатил сумата от 306 лв. за налагане на запори, възбрани, справки и изпращане на съобщения. Установява се, че с молба от 10.11.2011 г. длъжникът В. М. е поискал вдигане на всички наложени запори, тъй като банката – взискател е изцяло удовлетворена, за което е представил 4 удостоверение № 2552А/08.11.2011 г.. Установява се, че молбата на длъжника е удовлетворена и запорите върху сметките му са вдигнати от ЧСИ с постановления от 14.11.2011 г.. Установява се, че с молба от 18.11.2011 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София е поискал прекратяване на делото след като ЧСИ събере полагащите му се такси. Установява се, че с постановление от 25.11.2011 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело след събиране на дължимата такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като е назначил вещо лице да изчисли размера на задължението при възнаграждение в размер на 30 лв..Установява се, че на 05.12.2011 г. вещото лице е депозирало заключение, съгласно което задължението на длъжниците към банката взискател е погасено напълно, като част от сумата в размер на 4 231,68 лв. е заплатена от длъжника директно на банката. Установява, че дължимите суми от длъжниците към ЧСИ по делото са в общ размер от 983 лв., формирани от неплатени такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, разноски във връзка с вдигане на запорите и възбраните и изготвяне на заключението, от която сума е внесена сумата от 158,96 лв. и остава неплатена сумата от 824,04 лв. с ДДС.

Установява се, че след извършени справки за имущественото състояние на длъжниците на 10.10.2024 г. ЧСИ изпраща запорни съобщения, в които е посочено, че длъжниците дължат неолихвяема сума в размер на 515,40 лв. и 824,04 лв. в полза на ЧСИ. Установява се, че конкретно по отношение на жалбоподателя са изпратени запорни съобщения в „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД и Кметство с. Садовец. Установява се, че уведомлението за дължими такси по ЗЧСИ е изпратено на длъжника И. Р. на 10.10.2024 г. и връчено на 25.11.2024 г. при отказ да го получи. Установява се, че в изпълнение на наложения запор по сметка на ЧСИ за сметка на длъжника – жалбоподател на 24.10.2024 е постъпила сумата от 1 339,44 лв.. Установява се, че длъжникът В. М. е признал задълженията, за негова сметка са преведени 221,82 лв. на 30.10.2024 г. по изпълнителното дело, а в последствие по същото са съставени фактури на 19.12.2024 г. за сметка на длъжника Л. Л..

Установява се, че със съобщение за вдигане на запор от 07.11.2024 г.

ЧСИ е вдигнал наложените запори върху вземанията на длъжника И. Р. към „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД и Кметство с. Садовец.

При съобразяване на събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и 5 следва да бъде оставена без уважение. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното дело са изрично посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. При съобразяване на цитираните разпоредби въззивният съд приема, че прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е санкция за бездействието на взискателя в хипотеза, в която има задължение да поиска извършването на изпълнително действие, но не и в хипотеза, в която задължението към взискателя е вече изпълнено.