Решение № 2868 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2868 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110139798 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против И. П. С..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. ****** Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 495, 48 евро (969, 08 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 86, 52 евро (169, 21 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 29.07.2024 г.; сумата 22, 78 евро (44, 55 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 44 евро (10, 63 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 29.07.2024 г., като ответницата отговаря за 1/2 от задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.08.2024 г. по ч.гр.д. № 47800/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. П. С. чрез назначения особен представител адв. М., с който оспорва исковете. Оспорва ответницата към настоящия момент да е собственик на имота, тъй като с нотариален акт от 14.08.2023 г. е продала имота на трето за спора лице – Л.С.С.. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните за исковия период. По отношение на иска за мораторна лихва излага съображения, че длъжникът изпада в забава след покана, каквато не е отправена, поради което искът се явява неоснователен.

Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 07.08.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. П.

С. и С. П. Н. за: сумата 495, 48 евро (969, 08 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 86, 52 евро (169, 21 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 29.07.2024 г.; сумата 22, 78 евро (44, 55 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 44 евро (10, 63 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 29.07.2024 г., които се претендират в условията на разделност – по 1/2 от всяка от тях.

С разпореждане от 17.08.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и разноски.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на С. П. Н..

Заповедта за изпълнение е връчена на И. П. С. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, срещу нея по исков ред.

Представен е нотариален акт за собственост на жилище от 23.06.1980 г., с който П.М.М. е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се в гр. ****** , състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения.

2

Видно от удостоверение за наследници от 26.09.2012 г., П.М.М. е починал на 27.12.2002 г., като е оставил наследници по закон: Н.М.М. – съпруга, И. П. С. – дъщеря и С. П. Н. – дъщеря.

Видно от представено съдебно удостоверение за отказ от наследството на Н.М.М. от страна на С. П. Н. по нейна молба от 07.09.2023 г., налице са данни за настъпила смърт на Н.М.М. на 08.04.2021 г.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот от 14.08.2023 г. С. П. Н. и И. П. С. продават на Л.С.С. собствения си, придобит по наследство, процесен имот.

Видно от представения протокол от проведеното на 25.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период топлинна енергия за отопление на имота е отчитана въз основа на дистанционен отчет на 2 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и за 1 бр. щранг-лира. Отчетените стойности на 2-та бр.

ИРРО за процесния период са в размер на 0, т.е. за тях няма начислена топлинна енергия за отопление на имота. Няма начислена топлинна енергия за БГВ. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 964, 74 лв., представляваща сбор на 3 фактурираната по прогнозни стойности сума от 933, 42 лв. и сумата за доплащане от изравняване в размер на 31, 32 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на сумата 44, 55 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения нотариален акт за собственост на жилище от 4

23.06.1980 г., се установява, че със същия П.М.М. е признат за собственик на процесния имот. Не се твърди и установява към посочения момент той да е бил в брак, поради което следва да се приеме, че е станал единствено собственик на процесния имот.

Видно от удостоверение за наследници от 26.09.2012 г., П.М.М. е починал на 27.12.2002 г., като е оставил наследници по закон: Н.М.М. – съпруга, И. П. С. – дъщеря и С. П. Н. – дъщеря. Съпругата му Н.М.М. е починала на 08.04.2021 г., с оглед на което се установява, че И. П. С. и С. П. Н. са придобили процесния имот по наследяване при равни дялове.

От качеството на ответницата на съсобственик се установява качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

Без правно значение е обстоятелството, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 14.08.2023 г. С. П. Н. и И. П. С. са продали имота на трето за спора лице, доколкото се касае за разпореждане след исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Разпечатката съдържа 46 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5b2f4f7-24c7-40ba-9217-a87a48536540