Решение № 2499 от 04.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2499 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330100463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД , с ЕИК: 115576405 против М. В. Ч., с ЕГН: **********, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 109, ал. 1, изречение последно от Закона за здравното осигуряване и чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2998 лева, представляваща стойността на предоставената от ищеца на ответника медицинска помощ по време на болничния престой на ответника, продължил от *****************., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ***************** часа ответникът е постъпил по спешност в УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, Спешно отделение, с оплакване от б. в к,г, и е,п,. Сочи се, че спешното състояние на пациента не могло да бъде преодоляно в спешно кабинет, пациентът бил пренасочен за лечение във Втора клиника по хирургия, където бил приет с диагноза „о.а.н.“. Към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил по време на болничния си престой в лечебното заведение, продължил до деня на дехоспитализацията му на ***************** г. На ответника е указана болнична помощ по клинична пътека **, съгласно НРД. Лечението на 1 ответника приключило с издаване на епикриза, в която били описани извършените медицински дейности, като на ***************** г. същият бил дехоспитализиран с окончателна диагноза „о.а. с д. п.“ Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на лечението ответникът не е бил здравноосигурен, като същият не е възстановил правата си на здравноосигурено лице. От изписване на ответника от болница на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО същият дължи заплащане на стойността на оказана медицинска помощ, съгласно действащата към момента на хоспитализацията ценоразпис на платени услуги, предоставяни от УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД. Моли се за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С отговора се изразява становище за несъстоятелност на предявените искове. Ответникът сочи, че не оспорва обстоятелството, че на *****************. същият е постъпил по спешност в УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, че е бил насочен към стационарно лечение, обстоятелството, че му е указана болнична помощ по клинична пътека **, както и че медицинските дейности са извършени от ищеца, както са посочени в исковата молба. Ответникът оспорва обстоятелството, че към момента на постъпване в лечебното заведение същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като се оспорва факта, че същият не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването му от лечебното заведение. Оспорва се дължимостта на посочена от ищеца сума, както и стойността на указаната болнична помощ. С оглед на изложеното се моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, като ответникът претендира заплащане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 109, ал. 1, изречение последно от Закона за здравното осигуряване и чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1./ постъпване на пациента по спешност в лечебното заведение; 2./ необходимост от хоспитализация, а именно наличие на състояние, което да предполага болнично лечение; 3./ указване на твърдените медицински услуги;

4./ обстоятелството, че към момента на приемането на ответника и до изписването му, същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права и не е бил осигурен по смисъла на закона. Ищецът следва да установи размера на исковата претенция, чрез установяване стойността на осъществените манипулационни действия за процесния период по ценоразписа на лечебното заведение.

2

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателства.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, че след предявяване на иска, е заплатила задължението си за главница, но не е заплатил сумата от 484, 24 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането .

Това обстоятелство се установява от представеното на л. 78 от делото платежно нареждане. Същото не се и оспорва от страните.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е частично погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли частично предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца в цялост, макар и предявения иск да е частично отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал.

3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен частично поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса.

По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си.

Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които за исковото производство: 60 лева – държавна такса, 300 лева – адвокатско 3 възнаграждение, 5 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 60 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

В. Ч., с ЕГН: ********** дължи на УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, с ЕИК:

115576405 сумата от 484, 24 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 2998 лева, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 109, ал. 1, изречение последно от Закона за здравното осигуряване и чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2998 лева – главница , представляваща стойността на предоставената от ищеца на ответника медицинска помощ по време на болничния престой на ответника в лечебното заведение, продължил от *****************., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Ч., с ЕГН: ********** да заплати на УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, с ЕИК: 115576405 сумата от общо 425 лева /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 365 лева – съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и 60 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 14675/2022г. по описа на ПРС, XXII – ри гр. състав.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4