Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 25.05.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 142/2022
Вид
Решение № 76
Подписан
25.05.2022
В сила
14.10.2023
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 108, ал. 1, т. 18 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 154, ал. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • §1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500142 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 12/02.02.22г., постановено по гр.д. № 266/21г. на ОС-Силистра, в частите му, с които са отхвърлени исковете й с правно основание чл. 151 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, а именно:

- за отнемане от С. С. Р. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра н а сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324; сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама № W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595;

- за отнемане от КР. СЛ. АТ. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл.

Силистра на сумата в размер на 99 573.44 лв., представляваща получени парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за получаването на които не е установено законно основание.

Във въззивната жалба се поддържа, че в тези му части решението следва да се счита за постановено по общия ред и поради това подлежи на обжалване от ищеца, тъй като независимо от приетото от съда с определение по реда на 1 чл. 239 от ГПК искане на Комисията за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответниците, част от предявените искове са били отхвърлени (съобразно приетото в такава хипотеза в определение № 184/20.04.15г. по ч.гр.д. № 306/15г. на ВКС, І г.о.). Поради това се счита, че решението в обжалваните му части е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка се изразява несъгласие с цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС (Решение № 137/02.11.18г. по гр.д. № 2507/17г., ІV г.о. и Решение № 147/16.09.19г. по гр.д. № 1998/18г., ІV г.о.), тъй като се поддържа, че „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ представляват и парите и като такова те подлежат на отнемане в полза на държавата ако са придобити незаконни. Когато пък имуществото липсва или е отчуждено (вкл. и когато е укрито), то на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ подлежи на отнемане неговата парична равностойност. В противен случай ще се стигне до резултат незаконната облага да не е премахната, което е в противоречие с целите на ЗПКОНПИ. Освен това подобно тълкуване би довело до нееднакво приложение на закона спрямо онези лица, които са трансформирали незаконно придобитото имущество в друго налично имущество, което се отнема. Акцентира се на обстоятелството, че съдът е постановил отнемането на суми от продажбата на МПС, за които също няма данни да са налични в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период и към датата на предявяване на иска, а същевременно отхвърля исковете за отнемането на суми от по 200 лв. като парична равностойност на две МПС към датата на прекратяване на регистрацията им по аргумент, че не са налични в патримониума на ответника. Това е вътрешнопротиворечив извод, тъй като разликата е само в това дали МПС са били отчуждени или не. Тъй като исковете са осъдителни, а не конститутивни, то и не е налице пречка да се отнеме липсващото имущество. Цитира се и решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че приложимият закон не изисква имуществото да е налично, тъй като когато то липсва, се отнема неговата парична равностойност и поради това при изчисляване на „значителното несъответствие“ се взема предвид и неналичното, но придобито през проверявания период имущество. В условията на евентуалност, ако се приеме, че въззивната жалба е недопустима, то в такъв случай и първоинстанцинното решение следва да се приеме за недопустимо (цитира се в този смисъл Определение № 394/26.05.14г. по ч.т.д. № 1418/14г. на ВКС, І г.о.).

Претендира се решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се уважат отхвърлените искове, евентуално – решението да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.

В определения срок насрещните страни С. С. Р. и КР. СЛ. АТ. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с което от С.Р. е отнето следното имущество:

2

- лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № СС 3573 МС, дата на първа регистрация 05.11.1996 г., рама № W0L000036V5060535, двигател № 202991, регистриран на името на С. С. Р. на 24.03.2014 г., придобит с договор от 05.03.2014г.;

- лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ СС 2695 СА, дата на първа регистрация 29.10.1992 г., рама № W0L000057P5029575, двигател № C16NZ00B50835G, регистриран на името на С. С. Р. на 14.07.2020 г., придобит с договор от 19.05.2020г.;

- сумата в размер на 7 350 лв., представляваща ¾ от пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „325 ТД“ с рег.№ СС 0755 РВ, дата на първа регистрация 31.05.1996 г., рама № WBACC31040EN23459, двигател № 256T132378205, отчужден с договор от 28.11.2011г.;

- сумата в размер на 9 750 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег.№ СС 2062 МС, дата на първа регистрация 12.12.2000 г., рама № WAUZZZ8EZ1A004791, двигател № AEK038615, отчужден с договор от 25.03.2014г.;

- сумата в размер на 3 250 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ с рег.№ СС 1870 МС, дата на първа регистрация 01.12.1997 г., рама № WV1ZZZ2DZWH016201, двигател без №, отчужден с договор от 11.06.2015г.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт (тъй като решението не е неприсъствено и подлежи на обжалване по общия ред), при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.

С уточняваща молба от 15.04.22г. Комисията е уточнила, че от приложените към исковата молба доказателства се установява, че към края на проверявания период 27.08.20г., наличността по банковите сметки на ответницата възлиза на 5.13 лв. (салдо към 15.11.19г.) по сметката в „Юробанк България“ АД, трансферирана в „Пиреос Банк“ АД, открита на 01.10.09г., активна към датата на проверката. За периода след 27.08.20г. до подаване на исковата молба в съда Комисията няма информация, тъй като няма правомощия да проверява имуществото на лицата за времето след крайната дата на проверявания период, поради което не може да наведе твърдения дали получените средства по банков път чрез преводи от системите за бързи разплащания са налични към момента на предявяване на иска.

В с.з. изложеното становище на Комисията се поддържа чрез процесуален представител.

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на 3 подадената на 02.08.21г. искова молба от КПКОНПИ, гр. София с искане за отнемане на имущество от ответниците КР. СЛ. АТ. и С. С. Р., за което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената проверка - от 27.08.2010г. до 27.08.2020г. Комисията е посочила, че въз основа на постъпило на 25.08.20г. уведомление в ТД на КОНПИ-Варна, изпратено от ОП-Силистра /приложено е на л.47 на гърба/, касаещо привличането на ответницата като обвиняема по ДП № 6518 ЗМ-63/19г. по описа на ОД на МВР-Силистра за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК /престъпление, посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ/, с Протокол № ТД 04ВА/УВ-9869/ 27.08.20г. на директора на ТД на КОНПИ-Варна /приложен на л. 47/, е била образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на А.. По внесеното от прокурора обвинение за престъпление с горната правна квалификация на деянието е било образувано НОХД № 260/20г. на ОС-Силистра, по което е била постановена на 13.11.20г. присъда, с която А. е призната за виновна в това, че в с. Кайнарджа, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 7 012.32 лв. като не е подала изискуемите се по закон данъчни декларации за получените през периода 09.08.10г. до 11.02.20г. общо 236 броя дарения от различни лица на обща стойност от 140 158.21 лв., за което й е било наложено наказание. В мотивите на присъдата е било прието, че А. е получила чрез системите за бързи парични преводи „WESTERN UNION“ и „MoneyGram“ множество парични преводи от различни граждани от чужбина, които са я подпомагали, тъй като тя им споделила за финансовите си затруднения . Наказателният съд е възприел обясненията на подсъдимата, че сумите са й били дарени от непознати лица (л. 48-58).С решение № 1277/19.05.21г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а искането за отнемане в полза на държавата на имущество от ответниците е внесено в съда въз основа на Решение № 2179/28.07.21г. на КПКОНПИ /приложено на л. 27-46/.

Наведените в исковата молба твърдения са, че през периода на проверката двамата ответници са били във фактическо съпружеско съжителство, от която връзка имат две родени деца – С., р. на 11.11.93г. и С., р. на 22.11.02г., с които са живели заедно. Отбелязано е било и наличното имущество в началото на проверявания период – л.а. м. „ВАЗ 2103“, придобит от ответника на 23.07.07г.; л.а. м. „Фолксваген“, м. „Транспортер“, придобит от С. на 01.10.09г., л.а. м. „БМВ 316И“, придобит от С. на 09.04.10г. и 36.78 лв., налични по посочена банкова сметка на А..

Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка, за целия проверяван период от 27.08.2010г. до 27.08.2020г. общият размер на доходите, приходите или източници на финансиране на ответниците е 29 573.67 лв., общият размер на обичайните и извънредни разходи е 124 336.86 лв., т.е. отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на 4

94 763.19 лв. (нетен доход в отрицателен размер), а стойността на придобитото имущество (пари и движими вещи) възлиза на 174 925.53 лв., от които: за придобиване на МПС в общ размер на 50 758.20 лв. и непреобразувани парични преводи в размер на 124 167.33 лв. При това е посочено, че е налице несъответствие в размер на 269 688.72 лв. в имуществото на проверяваното лице, което е значително по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв., за което се предполага, че е незаконно придобито, доколкото не е установен законен източник на средства (в тази връзка не се възприема приетото от наказателния съд, че парите, получени от ответницата чрез системите за бързи плащания представляват дарения от непознати лица).

Отправеното до съда искане е било да се отнемат от ответниците К.А. и С.Р. придобитите през проверявания период имущества: от Р. – леките автомобили и пазарната стойност към датите на отчуждаването на МПС, които са отнети с първоинстанционното решение, както и сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ СС 3791 АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324 и сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Опел“,модел „Вектра“ с рег.№ СС 6001 АН, дата на първа регистрация 05.03.1998 г.,рама № W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595; от А. - сумата в размер на 99 573.44 лв., представляваща получени парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за получаването на които не е установено законно основание.