Присъда № 10 от 15.06.2022, Районен съд - Луковит

МОТИВИ

Към Присъда от 15.06.2022 г. по НОХД № 151/ 2021 г. по описа на Районен съд - Луковит

Районна прокуратура-Плевен е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 186/ 2019г. по описа на РУ - Ч. б., срещу подсъдимия И.Х.Т. живущ в гр. Ч. б., с който му е повдигнала следните обвинения:

- за това, че на 13.09.2019 г. в гр. Ч. б., област Плевен, в сградата на „МБАЛ - Ч. б.“ ЕООД гр. Ч. б., причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в „оток и линейно кръвонасядане на шията и болезнени насинявания по лявата мишница и предмишница“, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на медицински специалист д-р Д. СТ. Б., на длъжност „лекар-ординатор“ в „МБАЛ - Ч. б.“ ЕООД гр. Ч. б., при изпълнение на службата и функциите му - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл.130, ал. 1 от НК.

- за това, че на 13.09.2019 г. в гр. Ч. б., област Плевен, в сградата на „МБАЛ - Ч. б.“ ЕООД гр. Ч. б., се е заканил с убийство на Д. СТ. Б. от гр. Л. област Ловеч, като заканата е обективирана чрез следните действия и думи: стискане в областта на шията, придружено с репликата „Сега ще те смачкам!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 1**, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

Съдебното производство е проведено по общият ред, в хода на което са предявени и приети за разглеждане искове от страна на пострадалата Д. СТ. Б. срещу подс. И.Х.Т.: з а причинени имуществени вреди в размер на *1.36 лева от престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл.

130, ал.1 НК; за причинени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева от престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1 НК и за причинени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева от престъпление по чл. 1**, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

С протоколно определение от 1*.10.2021 г. съдът остави без уважение молбата на пострадалата за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес на предявения граждански иск за причинените неимуществени вреди от престъпление по чл. 1*8, ал.1, т.1 и т.3 във вр. чл.1*6, ал.1 НК, както и отдели от настоящото производство, материалите от НЧХД № 13/ 2020 г. на РС Ч. б., приобщено към НОХД № 3*9/ 2020 г. на Районен съд Ч. б., ведно ВЧХД № 913/ 2020 г. на Окръжен съд Плевен.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата, поддържа двете обвинения срещу подсъдимия и след анализ на събрания доказателствен материал по делото, пледира той да бъде признат за виновен. Прави подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а по отношение на наказанията прокурорът предлага: За престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК да се определи наказание лишаване от свобода в размер от 3 до 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 НК да бъде отложено за срок от 3 години; А за престъплението по чл. 1**, ал. 3 НК да се определи наказание в рамките на 8 месеца до 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66 НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 година; Да се приложи и чл. 23, ал. 1 НК като се определи едно общо най-тежко наказание измежду двете.

В с. з. частният обвинител и граждански ищец Д. СТ. Б., редовно призована, не се явява.

Представлява се в съдебното производство от повереник - адв. Х.Б. от АК Плевен, който счита, че по отношение на първото обвинение, оставя на съда да прецени, ако признае подсъдимия за виновен, дали е причинил по ал. 1 или по ал. 2 на чл. 130 от НК. По 1 отношение на второто обвинение, твърди, че събраните доказателства по делото и съдебно психологическа и психиатрична експертиза потвърждават, че е имало заплаха към пострадалата от страна на подсъдимия, с която той е причинил основателен страх в нея за живота й в този момент. Подчертава, че подсъдимият е хванал пострадалата за гушата, да я души, и след това в продължителен период от време, че тя се е притеснявала да се среща с него, страх я е било и си е променила начина на живот, начина на работа, трябвало е да бъде придружавана от близките, за да продължи да изпълнява служебните си задължения.

По отношение на предявените граждански искове твърди, че са напълно доказани по основателност и размер. Оставя на съда да прецени дали размерът е подходящо справедлив за неимуществените вреди. Сочи, че от разпита на пострадалата достатъчно ясно и подробно се е очертало, как е преживяла и как е преживява всичко, което й се е случило тогава. В подкрепа на своите доводи сочи заключението на комплексната експертиза, както изложеното от пострадалата и другите свидетели.

Подсъдимият И.Х.Т. е представляван от служебно назначен защитник - адв. Ц.Ц. от ЛАК, който моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатите обвинения. Счита, че от събраните по делото доказателства единствено става ясно, а и от обясненията на подсъдимия, че той е извършил деяния, които се преследват по частен път, а не по общия характер, както са повдигнати тези две обвинение. Нито едно от повдигнатите обвинения не сочат правилния състав на извършените от него деяния. Сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът говори за деянието по чл. 1**, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, че подсъдимият се е заканил с убийство на Д. СТ. Б., а в самия диспозитив го обвинява в това, че има само и единствено заплаха, обективирана със следните думи и действия – стискане в областта на шията придружено с репликата „сега ще те смачкам“. В тази връзка сочи, че чл.

1**, ал. 3 НК е категоричен, че трябва да има заплаха за убийство, а никъде в кориците на делото не се съдържа такова доказателства, нито пък в хода на съдебното следствие разпитаните свидетели са казали, че подсъдимият иска да убие пострадалата.

По отношение на обвинението за причинена лека телесна повреда на медицински специалист, твърди, че никъде в кориците на делото не се вижда, че д-р Б. работи на някакво трудово правоотношение към МБАЛ - Ч. б.. Единствено пише, че отличителните белези за нея, са бялата престилка и че била в неврологичното отделение, но не е конкретизирано, че там тя е изпълнява някакви функции. Няма обективно доказателство, което да материализира, че тя е служител на МБАЛ - Ч. б.. Изразява и становище относно предявените граждански искове за неимуществените вреди.

Подсъдимият Т. участва в съдебните заседания лично, взел е участие в съдебното следствие, предоставена му е дума в хода на производството, като е изразил своето становище и защитна теза по делото. Заявява, че наистина е станал инцидент, но се признава за виновен, в частта, в която е напсувал пострадалата и я хванал за ръката. Твърди се, че относно инцидента две трети от това е измислица, тъй като в момента на инцидента били той, майка му и д-р Б., после се събрали свидетелите, откакто се скарали и тогава се показала и нейната майка. В последната си дума заявява, че иска справедлива присъда.

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.Х.Т. е роден на **** г. в гр. Б. С., област В., живее в гр. Ч. б., ул. „В. Л.“, бл.

„Л.“ вх. *, ет. 3, български гражданин, със завършено средно образование, едноличен търговец, не е осъждан, с ЕГН **********. Същият е разведен и живее заедно със своята майка П. М. Ив..

Пострадалата Д. СТ. Б. живее в гр. Ч. б. на улица „К. Б. I“ № **. Същата работи в „МБАЛ Ч. б.“ ЕООД на длъжността лекар-ординатор в Неврологичното отделение към болничното заведение, по утвърден график на старши дежурен лекар в стационар при „МБАЛ - Ч. б.“ 2

ЕООД.

На 13.09.2019 г. пострадалата д-р Д. СТ. Б. била дежурен лекар в „МБАЛ - Ч. б.“ ЕООД, по графи от 07.30 часа сутринта до 19.30 часа вечерта. В обедните часове между 12.30 часа и 13.00 часа, същата била в манипулационната в неврологично отделение, което се намира на шестия етаж в МБАЛ в гр. Ч. б.. Заедно с нея в кабинета-манипулационна били свидетелката Ем. П. Б. – старша сестра в неврологичното отделение на болницата и майка на д-р Б., както и свидетелката Р.Г.Н., която по това време работела като медицинска сестра в неврологичното отделение и била дежурна дневна смяна. Д-р Б. приемала болен и водела разговор по телефона със спешна помощ, когато в кабинета влязла санитарката свидетелката Н. Н. Н., която на 09.09.2019г. била постъпила като санитар в неврологично отделение на болницата. Същата уведомила д-р Б., че отвън я чакат двама души, при което тя й казала, че след като приключи разговора ще излезе, а хората да седнат и да изчакат.

След като приключила разговора по телефона, д-р Б. излязла от кабинета и се представила на подсъдимия И.Х.Т. и неговата майка – свидетелката П. М. Ив.. Същата не познавала подсъдимия Т., но познавала майка му, която преди това била тяхна пациентка. Д-р Б. попитала двамата, за какво става въпрос, кого търсят. Получила отговор от подсъдимия:

„който ми падне търся“, но тя не обърнала внимание на думите му и се обърнала към майка му, като я попитала: „за какво става въпрос, кого търсите“. Свидетелката П.И. започнала да разпитва за друг лекар - д-р А., дали е на работа и д-р Б. отговорила, че лекарят доколкото знае е в болничен в момента, няма го на този етап. Свидетелката И. съответно попитала, дали на вчерашния ден този лекар е бил на работа, като д-р Б. и казала, че няма как да знае дали е бил на работа в следобедните часове, тъй като нея вече е нямало. В този момент подсъдимият Т. казал на д-р Б., че са били идвали и, че: „циганката сестрата ни каза, че не можела да ни отговори и тя какво се случва“, при което д-р Б. им обяснила, че могат да слязат на третия етаж, където има отдел, в който може да получат информацията.

В този момент вратата на манипулационната била отворена и двете сестри - свидетелките Р.

Н. и Е.Б. чували и възприемали случващото се в коридора. Д-р Б. помолила подсъдимия и неговата майка да не обиждат и да не викат, тъй като били повишили тон, след което свидетелката П.И. се насочва към сестрите, които вече се намирали на вратата на манипулационната - свидетелките Р. Н. и Е.Б.. Д-р Б. предупредила свидетелката И. да не отива към сестрите, тъй като те няма как да знаят, кога лекарят е на работа и кога не, но тя не и обърнала внимание и започна да крещи срещу сестрите. Същата била помолена от д-р Б. да не вика, да не крещи, защото в отделението имат и тежко болни - болни с инсулт, на които им трябва спокойствие, а и за да не стават скандали.

Тогава свидетелката И. се обърнала към д-р Б. и започнала да я обижда, наричайки я глупачка, курва, псувайки я и изричайки думи за „вашата семейна мафия“. Д-р Б. се стъписала, почувствала се неприятно, обидена и си замълчала, тъй като съобразила, че е на работното си място и все пак свид. И. е възрастен човек. В този момент усетила, че някой идва към нея, обърнала се и видяла, че това е подсъдимият Т., който я хванал за ръката, за престилката и блузата, като тя била облечена отдолу с тениска, тъй като било топло.

Подсъдимият започнал да я дърпа, да я блъска, като й казвал: „Ти ли ще ми казваш къде да ходя“, започнал да я псува с думите: „да ти еба майката да ти еба“, както и да и отправя закани с думите: „Сега ще те смачкам, ти ли ще ми кажеш къде да ходя".

Подсъдимият отправил към д-р Б. няколко пъти закани с тези изрази, при което тя се обърнала и взела да се оглежда дали има някой покрай нея за да й помогне, тъй като подсъдимият я натискал в района на гърдите и те я заболели.

Случващото се с д-р Б. било възприето от нейната майка – свид. Е.Б., която първоначално не успяла да се свърже с полицията по служебния телефон, но се опитвала да отскубне дъщеря си от подсъдимия, отправяйки към него молби с думите: „чакай, спри, пусни детето, пусни я“. Д-р Б. се обърнала към подсъдимия и му казала, че е извикала полиция и да напусне 3 отделението. В този момент подсъдимият, който се бил отдалечил малко от д-р Б., отново се обърнал към мен, върна се с няколко крачки и я хвана за ръката, започнал да я тегли и е одраскал по ръката. След това хванал д-р Б. за шията отпред в областта на трахеята, започнал да я стиска, при което тя почувствала, че не й стига въздух и я заболяло.