Решение № 403 от 01.10.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. В. Т., 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Е. П.

Й. В.

Л. М. при участието на секретаря Г. Д. З. като разгледа докладваното от Л. М. Въззивно гражданско дело № 20214100500079 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260287/23.11.2020г., постановено по Гр.д.№3367/2019г. по описа на РС – В. Т., са отхвърлени предявените от П. Й. А.., ЕГН ********** и Р. А.. Л., с ЕГН **********, против Д. Л. И., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД и чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на анекс от 01.07.2019г. към договор за аренда на земеделска земя от 30.11.2015г., в частта му относно ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., находящ се в местността „О.“, с площ от 5799 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория – 3, при съседи:****, 48278.48.*, ****, ****, ****,

48278.48.*,, поради противоречие със закона – нарушаване на изискванията на чл.3 ал.4 от ЗАЗ при сключването му и поради накърняване на добрите нрави, предвид значителна нееквивалентност на насрещните престации по него, с оглед на уговореното годишно арендно плащане, като неоснователни, както и са осъдени П. Й. А.. и Р. А.. Л. да заплатят на Д. Л. ИВ. сумата от 500лв. – разноски в производството за платено възнаграждение на един адвокат.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищците по делото П. Й. А.. и Р. А.. Л. , чрез пълномощника им адв.М. Н. от ВТАК, с която обжалват същото изцяло, развивайки оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че 1 първоинстанционният съд е основал изводите си на интерпретация на установени по делото факти и обстоятелства, без да се отчита тяхната правна същност, което е опит за изместване фокуса от релевА.ните факти и да се обоснове т.нар. непротивопоставимост на оспорения анекс спрямо ищците и свободата на договаряне. Сочи се, че напълно неоснователно първоинстанционният съд е дал приоритет на една съдебна практика на ВКС, неотносима към казуса, за сметка на друга. Релевират, че противно на приетото от съда, оспореният анекс от 01.07.2019г. към процесния договор за аренда от 30.11.2015г., с който се изменя размерът на арендното плащане и срока на договора, е сключен при действието на чл.3 ал.4 от ЗАЗ в редакцията й от ДВ бр.13/2017г. /в сила от 07.02.2017г./, но при неспазването й, т. к. съсобственик – Д. Х. е сключил процесния анекс без да притежава 50 на сто ид. части от съсобствения имот и не са били налице материалноправните предпоставки за сключването му. Оспорват изводите на първоинстанционният съд, че анексът е непротивопоставим на въззивниците /ищци/, с довод, че анексът е вписан в Служба по вписванията и ОСЗ.

Оспорват и изводите в обжалваното решение, че оспореният анекс не противоречи на добрите нрави и като такъв не е нищожен. Твърдят, че в случая с действието си арендодателят е упражнил правото да сключи договор, а впоследствие анекс, задоволявайки не своите, а на арендатора интереси, с което са нарушени принципите за добросъвестност и еквивалентност на престациите – чл.12 от ЗЗД, чл.8 ал.2 изр.1 от ЗЗД, поради проявено лекомислие и лековерие. Позовават се, че в случая е налице пълна, значителна нееквивалентност на насрещните престации по сключения договор, водеща до нищожността му, поради накърняване на добрите нрави. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендират присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника ЗП Д. Л. ИВ..

В СЗ въззивниците, чрез пълномощника си адв.М. Н. от ВТАК, поддържат изцяло въззивната жалба и молят да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, вместо което постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ въззиваемата страна ЗП Д. Л. ИВ., чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно по съображения, изложени и в писмено становище от 10.05.2021г.. Претендира направените разноски във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. са били предявени от П.

Й. А.. и Р. А.. Л., чрез пълномощника им адв.М. Н. от ВТАК, против ответника ЗП Д. Л. ИВ. в условията на първоначално обективно евентуално съединяване главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Анекс от 01.07.2019г. към Договор за аренда на земеделска земя от 30.11.2015г., в частта му относно ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., находящ се в местността „О.“, с площ от 5799 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория – 3, при съседи:****, 48278.48.*, ****, ****, ****, 48278.48.*,, поради противоречие със закона – нарушаване на изискванията на чл.3 ал.4 от ЗАЗ при сключването му, и съединен с него в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на горепосочения анекс в частта му относно ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., поради накърняване добрите нрави, предвид значителна нееквивалентност на насрещните престации по него, с оглед на уговореното годишно арендно плащане.

В ИМ са изложени твърдения, че ищците, ведно с Д. С. Х. /първоначален ответник, производството спрямо който е прекратено по реда на чл.130 ГПК/, са наследници на И. Д.

Г. /И. И. А./, б.ж. на с.М., общ.В.Т., като с Решение №2-М/14.01.1997г. на ОСЗ в гр.В.Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. И. А. върху 10 ниви в землището на с.М., в т.ч. върху Нива от 5,801 дка, местност О., имот №048005, и върху Нива от 6,001 дка в местност Д., имот №08600*. Сочи се, че по силата на сключен на 03.10.2019г. договор за доброволна делба, в общ дял на ищците е поставен ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., в местност О., с площ от 5799 кв.м., нива, III категория, с № по предходен план 048005, респ. в общ дял на Д. С. Х. с К. К. Х. е поставен ПИ с идентификатор ***. по КККР на с.М., местност Д., с площ от 6000 кв.м., нива, IV категория, № по предходен план 08600*. Твърди се, че след подписване на договора за доброволна делба и неговото вписване ищците установили, че Д. С. Х., при условие, че притежава само 1/6 ид.част от тях, е сключил Договор за аренда на земеделска земя на 30.11.2015г. с ответника ЗП Д. Л. ИВ. за срок от 5 стопански години с предмет: процесния ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., в местност „О.“ с площ от 5799 кв.м. нива, 3 и ПИ с идентификатор ***. по КККР на с.М., местност „Д.“, с площ от 6 000 кв.м., нива. Сочат, че с последващ анекс от 01.07.2019г., надлежно вписан в Служба по вписванията В.Т., срокът на договора за аренда е продължен до 2031г., като страните са се споразумели годишното плащане по чл.6 от договора, да бъде 5лв., считано от 01.10.2021г.

Ищците твърдят, че подписаният анекс от 01.7.2019г., неразделна част от договора за аренда от 30.11.2015г., относно имот – ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., местност „О.“, с площ от 5799 кв.м. нива, трета категория, който е изключително тяхна собственост, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона – сключен при неспазване на чл.3 ал.4 от ЗАЗ, като сключен от Д. С. Х. – съсобственик, притежавал към момента на подписването му по – малко от 50% ид.части от процесния имот /а именно 1/6 ид.част/, твърдейки и че ищците не са предоставяли пълномощно на нито едно лице за сключване на договор и на анекс за продължаване срока на договора, и в условията на евентуалност твърдят, че процесния анекс, досежно ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., местност „О.“, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД – като накърняващ добрите нрави, с оглед уговореното годишно плащане в размер на 5 лева, предвид което е налице висока степен на нееквивалентност на престациите. Претендирали са разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът ЗП Д. Л.. ИВ., чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, е релевирал възражение за недопустимост на исковете, с твърдение, че ищците не са страни по договора за аренда и анекса към него и не могат да предявят иск за прогласяване на нищожността на анекса. В случай, че бъдат приети за процесуално допустими, по същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Оспорва като невярно ищцовото твърдение, че едва след подписване на договора за доброволна делба от 03.10.2019г. били установили, че е сключен от Д. С. Х. договор за аренда на земеделска земя от 30.11.2015г., позовавайки се на Пълномощно със заверка на подписа рег.№18 от 21.08.2015г. на Кметския наместник на с.М., по силата на което ищцата П. Й. А.. е упълномощила Х. П. Х. да получава вместо нея наема от годишната рента за обработваемите й наследствени земеделски ниви. Твърди, че оспореният анекс не е недействителен /нищожен/ на твърдяните в ИМ основания, както и че наемната цена е такава, т.к. е невъзможно да се обработват целите ниви, по-голямата от тях е тресавище и през тях върви вода целогодишно. Претендирал е разноски.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и е правилно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. К. и Д. Х., и изслушана СИЕ, и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, препраща своята към нея, поради което и не намира за нужно да я възпроизвежда повторно.

Предмет на делото са предявени в условията на първоначално обективно евентуално 4 съединяване главен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и евентуален иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

Допустимостта на исковете, предмет на делото, е обусловена от факта, че ищците, като приобретатели в общ дял, въз основа на сключен договор за доброволна делба от 03.10.2019г., на арендувания обект на договора – процесен ПИ №48278.48.* по КККР на с.М., по силата на чл.17 ал.2 от ЗАЗ, заместват арендодателя Д. С. Х. като страна в договора за аренда и оспорения анекс към него от 01.07.2019г., поради което и у тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за прогласяване нищожността на анекса, досежно собствения им недвижим имот, на предявените с главния и евентуалния иск основания – поради противоречие на закона, и в условията на евентуалност – като накърняващ добрите нрави.

Разгледани по същество предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.