Решение № 2228 от 04.12.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2228 гр. Пловдив, 04 декември 2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1471 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Д.С.М., с ЕГН **********, с адрес,***, против Решение № Ц 2153-15-45/11.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на М., срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2136-15-5/25.03.2020 г. (погрешно посочено в жалбата като издадено на 28.11.2019 г.) на

Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Жалбоподателят счита, че Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане на Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ гр. Пловдив са постановени при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. В този смисъл се иска отмяна на цитираните актове. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със заявление вх. № 2121-15-91 от

09.08.2019 г. М. е направил искане за изменение на основание чл. 99, ал. 1, т.

2, б. “д“ от КСО на отпуснатата му с предходно разпореждане (№ ********** № 15/протокол № N01191 от 22.05.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив – л. 55 по делото), лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като счита, че осигурителният му стаж, положен в КВД „Модър“ с. Лилково от 10.06.1992 г. до 27.12.1993 г. и в „Лукови“ ООД от 01.01.1996 г. до 01.09.1999 г. на длъжност „тракторист“, следва да бъде зачетен от втора категория труд. Към заявлението не са представени нови доказателства по отношение на процесните периоди (л. 64 по делото).

6. В хода на административното производство по отношение на така посочените осигурители, са извършени проверки, както следва:

6.1.

С писмо изх. №

2121-15-91#2/25.09.2019 г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да извърши проверка в КВД „Модър 91“ с. Лилково на изплащателните ведомости и други първични документи относно осигурителния стаж на Д.М. за периода от 10.06.1992 г. до 28.12.1993 г. по отношение на длъжността и условията, при които е полаган трудът.

Съгласно доклад № 2121-15-91#11/19.11.2019 г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив по данни от Търговския регистър, Кооперация „Модър-91“ с. Лилково е създадена по ф. дело № 50006/1991 г. с участници в управлението А.И.К., Г.Т.В., С.В.К..

Изпратено е писмо изх. № 2121-15-91#4/07.10.2019 г. до постоянен и настоящ адрес на А.К., като е поканен да се яви в ТП на НОИ – Пловдив на 14.10.2019 г. и е изискано да представи за проверка разплащателни ведомости за заплати на работниците и служителите за периода на дейност на фирмата, както и трудови досиета на работниците. Писмото е получено лично от Караманов на 10.10.2019 г. На 11.10.2019 г. същият се е свързал по телефона с ТП на НОИ – Пловдив и в устен разговор е уведомил пенсионните органи, че не разполага с разплащателните ведомости за заплати на работниците и служителите, като е насочил вниманието към И.А. Р., тъй като същият е имал пряко отношение към Кооперация „Модър-91“ с. Лилково.

Изпратени са две писма до И.А. Р. на постоянен и настоящ адрес, които са върнати с клеймо „непознат адрес“ в ТП на НОИ – Пловдив на 12.11.2019 г.

Изпратено е писмо изх. № 2121-15-91#7/07.10.2019 г. до постоянен и настоящ адрес на Г.Т.В.. Писмото е получено от М.К.на 08.10.2019 г. – дъщеря на В., която в устен разговор е уведомила пенсионните органи, че Г.В. е възрастен и не може да пътува, но е обяснил, че при него няма съхранени разплащателни ведомости за заплати на Кооперация „Модър-91“, както и че А.К. и С.К. са се занимавали с дейността на кооперацията.

Писмо с изх. № 2121-15-91#3/07.10.2019 г. е изпратено и до постоянния и настоящ адрес на С.К., която се е явила на 14.10.2019 г. в сградата на ТП на НОИ – Пловдив и е представила собственоръчна декларация, в която декларира, че при нея няма съхранени разплащателни ведомости на Кооперация „Модър-91“, както и че не е наясно за местонахождението им, а и с оглед продължителността във времето, повече от 27 години, няма представа къде е архивът, който се е съхранявал в канцеларията на кооперацията.

При това положение, е прието, че е невъзможно извършване на проверка относно удостоверяване на осигурителния стаж на М. за търсения период по отношение длъжността, която е заемал и условията на труд при осигурител Кооперация „Модър-91“ с. Лилково, тъй като липсват съхранени разплащателни ведомости (л. 65-71 по делото).

6.2. С писмо изх. № 2121-15-91#1/25.09.2019 г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да извърши проверка в „Лукови“ ООД на изплащателните ведомости и други първични документи относно осигурителния стаж на Д.М. за периода от 01.01.1996 г. до 01.04.1999 г. по отношение на длъжността и условията, при които е полаган трудът.

Съгласно доклад № 2121-15-91#9/22.11.2019 г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив по данни от Търговския регистър, с Решение № 3690/07.06.2001 г. по ф. дело № 6204/1993 г. ПОС е вписал заличаване на дружеството „Лукови“ ООД.

Изпратено е писмо изх. № 2121-15-91#6/07.10.2019 г. до постоянния и настоящ адрес на бившия управител на дружеството - Л.П.Л., който е поканен да се яви в ТП на НОИ – Пловдив на 14.10.2019 г. и е изискано да представи за проверка разплащателни ведомости за заплати на работниците и служителите за периода на дейност на фирмата, както и трудови досиета на работниците.

На

17.10.2019 г. Л.се е явил в сградата на ТП на НОИ – Пловдив и в качеството си на бивш управител на „Лукови“ ООД е представил нотариално заверена декларация, в която декларирал следните обстоятелства: „Лицето Д.С.М. е работил в дружеството на длъжност „тракторист“ в „Лукови-Пловдив“ ООД в периода 01.01.1996 г. – 31.12.1999 г. Вследствие пороен дъжд, който наводни помещението, счетоводните документи, в това число и разплащателни ведомости за заплати на работни и служители, бяха тотално унищожени.“.

При това положение, е прието, че е невъзможно извършване на проверка относно удостоверяване на осигурителния стаж на М. за търсения период по отношение длъжността, която е заемал и условията на труд при осигурител „Лукови“ ООД, тъй като липсват съхранени разплащателни ведомости за заплати (л. 72-76 по делото).

7.

Като е прието, че от извършените проверки на осигурителите не може категорично да се потвърди длъжността и условията, при което е положен трудът, Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е издал Разпореждане № **********/протокол № 2139-15-173/28.11.2019 г., с което е отказал изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “д“ от КСО (л. 77 по делото).

8.

Недоволен от така постановеното разпореждане, М. го е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, като към жалбата си е представил, както следва:

-

Заявление от Г.И.О.– бивш работник в „Лукови“ ООД и колега на жалбоподателя, в което се посочва, че М. е работил като тракторист при въпросния осигурител от 1996 г. до 1999 г. и е управлявал трактор „ЮМЗ“, с който е обработвал земеделска земя („..ореше, фрезоваше, пръскане с отрова, косене, балиране, превоз на сел. стоп. продукция.“);

-

Заявление от С.К.Б.– бивш работник в Кооперация „Модър“ с. Лилково и колега на жалбоподателя, в което се посочва, че за времето от 1992 г. до края на 1993 г. М. е управлявал трактор „Т-40 АН“, с който е обработвал земеделска земя, наета от кооперацията („…като извършваше операции като оране, фрезоване, балиране и транспорт на селскостопанска продукция като картофи, сено, дърва и др.“).

Във всяко едно от двете заявление е посочено също така и че всички колеги трактористи са се пенсионирали при условията на Втора категория труд (л.78-80 по делото).

9. Със свое Решение №

2153-15-20/28.01.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил оспореното пред него разпореждане, приемайки, че същото е неправилно като правно основание за постановяване на отказа, а именно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “д“ от КСО, вместо чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а“ от КСО. С това решение пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне, съобразно мотивите в решението (л.

82-83 по делото).

10.

В изпълнение на така постановеното решение, е издадено и оспореното Разпореждане № **********/протокол № 2136-15-5/25.03.2020 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а“ от КСО е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.

(л. 85 по делото).

11. Това разпореждане е обжалвано от М. пред горестоящия в йерархията административен орган, с искане за зачитане на положения стаж в КВД „Модър“ с. Лилково от 10.06.1992 г. до 27.12.1993 г. и в „Лукови“ ООД от 01.01.1996 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „тракторист“ за втора категория труд (л.

87 по делото).

12. С Решение № Ц2153-15-45/11.06.2020 г., Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение така подадената жалба. За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

В трудова книжка № 211/15.09.1971 г. на Д.С.М. има вписване за положен осигурителен стаж от 10.06.1992 г. до 27.12.1993 г. при осигурител КВД „Модър-91“ с. Лилково с вид дейност „селско стопанство“ и длъжност „тракторист“ с продължителност 01 година 06 месеца и 04 дни.

В същата трудова книжка е направено вписване от осигурител „Лукови“ ООД гр. Пловдив с вид дейност „селско стопанство“ и длъжност „тракторист“ от 01.01.1996 г. до 01.04.1999 г. – 03 години и 03 месеца.

В регистъра на осигурените лица за периода от 01.01.1997 г. до 31.03.1999 г. съществува информация за осигуряване на Д.М. за трета категория труд, а в Търговския регистър осигурителят „Лукови“ ООД е вписан с вид дейност „търговия“.