Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4171 от 25.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10354/2024
Вид
Решение № 4171
Подписан
25.10.2024
В сила
17.03.2025
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 24, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 8 · Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
  • чл. 35, ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 51, ал. 1, т. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53б · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53б, ал. 5, т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53б, ал. 6 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19а, ал. 4, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 33, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 35 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 4171 гр. Пловдив, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330110354 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба, подадена от П. Д. Г., чрез пълномощник – адв. В. Р., против Решение № 002О от 15.02.2023 г. на О.с. "З." - Х. по чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 53б от ЗКИР в землището на гр. Х., с което на жалбоподателя е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 0,123 дка, Х кат. на основание Заповед № КД-14-25 от 28.07.2022 г. по чл. 53б, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, от които 0,123 дка, Х кат., умножено по 75 лева/дка на обща стойност от 9 лева.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е нищожно поради липса на компетентност, незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Изложените са съображения, че ОСЗ – Х. не е компетентен орган да издава административни актове по реда на ЗКИР, а от своя страна жалбоподателят не е инициирал производството по издаване на обжалвания акт, поради което били нарушени изискванията на чл. 24, ал. 1 АПК и чл. 26, ал. 1 АПК. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението поради 1 липсата на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл.

59, ал. 2, т. 4 АПК. Поради изложеното се претендира прогласяване на нищожност на обжалваното решение, а при условията на евентуалност се иска неговата отмяна поради незаконосъобразност. Претендират се разноски.

Постъпило е писмено становище от О.с. "З." - Х. с искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Изложени са подробни съображения, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл.

10в и чл. 35 ЗСПЗЗ в землището на гр. Х..

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след като се запозна с материалите в административната преписка, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

По делото не се спори, че жалбоподателят е собственика поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Х., одобрени със Заповед № РД-18-783 от 01.11.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **********.

Със Заповед № КД-14-25 от 28.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр. 71 от 02.09.2022 г., на основание чл. 53б, ал. 5, т.

2 ЗКИР и за отстраняване на явна фактическа грешка е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Х. състоящо се в нанасяне на нови обекти и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР. Видно от съдържанието на заповедта един от обектите, в чиито граници се допуска промяна е имотът на жалбоподателя с идентификатор ***** с площ преди промяната 1749 кв. м. и площ след промяната 1626 кв. м.

Съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 2 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, а именно при наличие на явна фактическа грешка, се извършват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга повече от 50 поземлени имота. Тази заповед се съобщава по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР и подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“ по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. По делото няма данни 2

Заповед № КД-14-25 от 28.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК да е била обжалвана, поради което е влязла в сила.

С протокол № 16 от 08.09.2022 г. за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона по кадастралната карта на гр. Х., приемателна комисия, назначена от ИД на АГКК, е приела изработените карти на контактните зони и списъци на засегнатите имоти около строителните граници на населените места и около всички застроени територии в землището на гр. Х., както и представените материали за отстраняване на явна фактическа грешка в контактните зони между поземлените имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в КККР на неурбанизираните територии и поземлените имоти в урбанизираните територии и всички застроени територии в землището на гр. Х..

Видно от писмо с № 12-7049 от 23.11.2022 г. на ***а на СГКК – Пловдив до Министерство на земеделието и Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив е изпратен за предприемане на последващи действия горепосочения протокол № 16 от 08.09.2022 г., ведно със списък на засегнатите имоти, подлежащи на обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и списъка на засегнатите имоти в контактната зона. В приложените списъци на засегнатите имоти фигурира поземления имот, собственост на жалбоподателя, с посочена площ за обезщетяване 123 кв. м.

Съгласно чл. 53б, ал. 6 ЗКИР за обезщетяване на засегнатите лица по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ или чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ заповедта по чл. 53б, ал. 5, т. 2 ЗКИР, придружена от скицата-проект, се изпраща на общинската служба по земеделие. Скицата-проект за отстраняване на явната фактическа грешка съдържа данни за площта на територията, за която се дължи обезщетение по реда на по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ или чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.

С протокол № 8 от 16.02.2023 г. в Общинска служба по земеделие – гр.

Х. комисия в състав: Н.Ш. /*** ОСЗ – Х./, К.П. /*** ОСЗ - Х./, А.С. /*** ОСЗ Х./, Л.А. /ст. експерт ОСЗ - Х./ и Г.Н. /*** ОДЗ – Пловдив/ взела решение да се подпишат решения по чл. 19а, ал. 4, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10а, ал.

1 ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 53Б ЗКИР в землището на гр. Х., които са били изготвени на основание влязла в сила Заповед № КД-14-25 от 28.07.2022 г. на 3

Изпълнителния директор на АГКК. В разпоредбата на чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ е предвидено, че решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на ЗВСГЗГФ, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от ***а на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните. Видно от приложена по делото заповед от 08.02.2022 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив горепосочените длъжности лица от ОСЗ – Х. са поименно определени да подписват решенията във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, а със заповед на министъра на земеделието от 11.10.2022 г. тази дейност е възложена и на *** в ОДЗ – Пловдив – Г.Н..

С оспореното в настоящото производство Решение № 002О от 15.02.2023 г. на О.с. "З." - Х. по чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 53б от ЗКИР в землището на гр. Х., на жалбоподателя е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва:

0,123 дка, Х кат. на основание Заповед № КД-14-25 от 28.07.2022 г. по чл. 53б, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, от които 0,123 дка, Х кат., умножено по 75 лева/дка на обща стойност от 9 лева.

В контекста на изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и надлежно упълномощени длъжностни лица. Решението е постановено в резултат на надлежно и законосъобразно проведена процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Х. поради наличие на явна фактическа грешка, в резултат на законоустановен механизъм за обезщетяване на засегнатите лице /съобразно чл. 53б, ал. 6 ЗКИР/. Спазени са изискванията относно съдържанието на административния акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, като са надлежно изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му. С оглед изложеното съдът намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за нищожност и незаконосъобразно на оспореното решение. Следва да се отбележи, че в решението е посочено, че може да се обжалва единствено по 4 отношение стойността на дължимото обезщетение. В открито съдебно заседание, проведено на 27.09.2024 г., жалбоподателят чрез упълномощения си процесуален представител изрично заяви, че не оспорва стойността на обезщетението.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 33067/07.04.2023 г., подадена от П. Д. Г., ЕГН: **********, против Решение № 002О от 15.02.2023 г. на О.с. "З." - Х. по чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 53б от ЗКИР в землището на гр. Х., с което на жалбоподателя е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 0,123 дка, Х кат. на основание Заповед № КД-14-25 от 28.07.2022 г. по чл. 53б, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, от които 0,123 дка, Х кат., умножено по 75 лева/дка на обща стойност от 9 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/_____

5