Решение № 178 от 01.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Разлог, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20261240200097 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Х.К.Х.“ООД, ЕИК*, с адрес*, с управители П.С.С. и Д.Г.Ф. (заедно и поотделно), подадена ч/з пълномощника адв. И.П.Т., с/у НП №*/07.01.2026 г. по описа на МК, издадено от Г.Н.С. – зам. министър на културата, на основание чл.98в, ал.1, ЗАПСП, и Заповед №*/07.03.2025 г. на министъра на културата, с което на дружеството, за осъществен състав на адм. нарушение по чл.97, ал.1, т.5, пр.3, вр. чл.86, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.72, т.2 ЗАПСП, е наложена имуществена санкция от 1`533,88 €, равностойни на 3`000.00 лева.

В жалбата се поддържа, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като се навеждат възражения, че адм. нак. производство е образувано в нарушение на чл.34, ал.1, ЗАНН, тъй като нарушението е установено на 31.01.2025 г., а АУАН е съставен едва на 08.07.2025 г.

Сочи си, че дружеството разполага с уредени права по силата на договор, сключен с „Р.М..“ЕООД. Твърди се, че използваните мобилни приложения „S.“ и „S.H.“ не са сертифицирани и не са преминали метрологична проверка по ЗМ, поради което събраните ч/з тях док-ства са недопустими, а самите производители не гарантират точността на разпознаването. В този смисъл се посочва още, че не е установено кое приложение, кога и при какви условия е било използвано. Релевира се, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Олективира се искане за назначаване на СКТЕ и за присъждане на разноски.

АНО, ч/з процесуалния си представител гл. юрк. М.Х.Б., упълномощена с пълномощно изх.

№*/19.03.2026 г. на зам. министъра на културата, е депозирала писмено становище с изх.

№*/28.04.2026 г. (вх. №*/30.04.2026 г. по описа на съда), с което оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло.

В становището се поддържа, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството или ограничаващи правото на защита, като се навеждат доводи, че не е налице нарушение на чл.34, ал.1, ЗАНН, тъй като съставите по чл.97, ал.1, т.5 ЗАПСП, са сложни и изискват комплексна проверка и установяване на няколко елемента. В този смисъл се твърди, че към 31.01.2025 г. проверяващите са установили единствено част от състава – факта на публично изпълнение на звукозаписи, но не и правоносителите, техния представител и липсата на съгласие, поради което към този момент проверяваното лице още не е могло да бъде прието за нарушител. Навеждат се доводи, че срокът започва да тече едва 1 когато бъдат индивидуализирани нарушителят и всички елементи от състава, което в случая е станало с получаването на отговора на „Р.М..“ЕООД, (писмо вх. №*/10.04.2025 г.), поради което крайната дата за съставяне на акта е била 10.07.2025 г. Ето защо се твърди, че АУАН №*/08.07.2025 г. е съставен в срок. Посочва се, че клаузите в общите условия на софтуерните продукти, съгласно които резултатите могат да съдържат неточности, представляват стандартен правен механизъм за ограничаване на отговорността на разработчика и не доказват неправилна идентификация в конкретния случай, като произведенията са били засечени двукратно, а използването на мобилни приложения е легитимно средство за идентификация на звукозаписи съобразно Решение №*0590/02.10.2025 г. на АС-В. по КАНД №*488/2025 г. и Решение №*65/12.02.2026 г. на РС-П. по АНД №4826/2025 г. Твърди се, че от писмата на сдружение „П.“ и на „Р.М..“ЕООД, се установява по категоричен начин, че към датата на проверката дружеството не е разполагало с право на публично изпълнение на процесните звукозаписи, доколкото сключеният от него договор е за конкретна услуга и не обхваща произведения на други правоносители.

АНО поддържа още, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не се отличава от другите нарушения от този вид, а третирането на подобни случаи като маловажни би утвърдило недобросъвестна практика на ползвателите. Посочва още, че че при индивидуализацията на имуществената санкция е било съобразено влязло в сила НП №*/18.03.2020 г., с което на дружеството е наложена санкция за друго нарушение на ЗАПСП, от същия вид, както и обстоятелството, че нарушението е по отношение на 2 звукозаписа. Оспорени са претендираните от жалбоподателя разноски с възражение за прекомерност, като е заявена и претенция за присъждане на юрк. възнаграждение на основание чл.63, ал.5 ЗАНН.

С молба вх. №*/28.04.2026 г., подадена по електронен път ч/з ССЕВ, процесуалният представител на жалбоподателя адв. И.Т. заявява, че е възпрепятстван да се яви лично в ОСЗ, иска делото да бъде разгледано в негово отсъствие и изразява становище, с което поддържа депозираната жалба, както и всички направени до момента възражения.

С молбата е развито и допълнително становище по същество на спора, а именно, че съобразно мотивите на Тълк. постановление №* от 19.03.2024 г. по тълк. д. №4/2022 г. на ОСС от НК на ВКС, и 1 и 2 колегия на ВАС, съдържанието на понятието „публично изпълнение“ следва да се извежда от чл.58, ал.1, вр. чл.18, ал.3 ЗАПСП, и от чл.3, §.1 от Директива 2001/29/ЕО, съответно от практиката на Съда на ЕС по тълкуването им, като публично изпълнение е налице само когато записът се представя пред публика, присъстваща на мястото на изпълнението. Твърди се, че в конкретния случай актосъставителят изобщо не бил установил наличието на публика в проверявания обект, поради което деянието не било съставомерно. Относно мобилното приложение „S.“ отново се въвеждат доводи, че същото не може да бъде сигурен източник на информация за прослушаната музика, тъй като песни могат да бъдат добавяни в библиотеката му ръчно ч/з търсене по заглавие, ч/з възпроизвеждане на музика от самото у-во, ч/з доближаване на друг звуков източник до микрофона, ч/з функцията „pop up“ при възпроизвеждане в други приложения, както и ч/з слушалки, а датата на добавяне следва часовника на телефона и може да бъде променяна.

В подкрепа на второто възражение към молбата са приложени, изрично посочени от жалбоподателя като частни становища и писмени материали за сведение на съда, а не като съд. експертизи: заключение на СКТЕ, изготвено от проф. д-р инж. С.Я.Л. по НАХД №75/2026 г. по описа на РС-См., ведно с допълнение към него от 18.03.2026 г., както и допълнение към СТЕ, изготвено от д-р инж. Б.Х.М. по т. д. №269/2025 г. по описа на ОС-П..

Приложена е и съд. практика: Решение №498 от 18.07.2023 г. по т. д. №285/2023 г. на АпСС., Решение №*145 от 20.10.2025 г. по гр. д. №3391/2024 г. на ОС-П., потвърдено с Решение №51 от 19.03.2026 г. по в. гр. д. №46/2026 г. на АпС-П., и Решение №*9 от 12.01.2021 г. по в. т. д. №2413/2020 г. на АпС-С..

2

С молбата е поддържано и док-ственото искане за допускане на СКТЕ по реда на чл.144 НПК, с формулирани конкретни задачи относно възможността приложението „S.“ да разпознава музика, възпроизвеждана от самото у-во или от друго у-во в близост, относно ръчното добавяне на песни в библиотеката, относно съдържанието на лицензионното споразумение на приложението и относно това лицензирано ли е то по ЗМ и по българските държавни стандарти. Направено е и искане на жалбоподателя да бъде предоставена възможност да вземе становище по евентуално представени от насрещната страна док-ства и док-ствени искания.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от санкционираното лице, ч/з надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е с/у подлежащ на обжалване акт и е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Констатираната от съда нередовност – липса на подпис в/у депозирания екземпляр от жалбата е отстранена в предоставения от съда срок с молба вх. №*/16.06.2026 г., към която е приложен подписан екземпляр от жалбата. Отстраняването на нередовността има обратно действие от момента на подаване на жалбата (арг. от чл.101, ал.1, ГПК, вр. чл.144 АПК, вр. чл.84 ЗАНН). Ето защо жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 31.01.2025 г., около 13:00 часа, свидетелят Ч.И.П. – Гл. инсп. в Д.„АПСП“ при МК, оправомощен със Заповед №*/28.01.2025 г. на министъра на културата, съвместно с Д.Р.Г. – служител в същата дирекция, извършили проверка по спазването на ЗАПСП, в х-л „О.“, в *, стопанисван от „Х.К.Х.“ООД.

При проверката било установено, че хотелът е отворен за посетители и се озвучава от колони с усилвател, свързани към интернет и музикална уредба, като е констатирано използване ч/з публично изпълнение на запис на звукозаписи. За разпознаване на произведенията, на основание чл.98, ал.2, т.5 и ал.4 ЗАПСП, и Заповед №*/21.09.2021 г. на министъра на културата, било използвано служебно мобилно у-во със сериен №* с инсталирани програми „S.H.“ и „S.“, като произведенията били засечени двукратно в рамките на 40 секунди.

Разпознати били 2 звукозаписа – „N. (DJ D.& MD DJ R.)“ на A.A., с носител на продуцентски права M.R., и „W.D.I B. / L.S.“ на S.B., с носител на продуцентски права G.R., като и двамата продуценти се представляват на територията на страната от сдружение „П.“ по силата на договор с „В.Р.“ЕООД.

Присъствалата на проверката Я.В., представила се като администратор на обекта, обяснила, че работното време на хотела е от 00:00 до 24:00 часа и че обектът се озвучава с музика през цялото работно време. Представени били Удостоверение за категоризация №*/06.03.2020 г., издадено от Министерството на туризма, както и касов бон (дневен отчет) от 31.01.2025 г. с час 13:00, от които е видно, че х-л „О.“ се стопанисва от „Х.К.Х.“ООД. До приключване на проверката не били представени договори, въз основа на които дружеството да е придобило права за използване на звукозаписи ч/з публично изпълнение в обекта.

За констатираното бил съставен Констативен протокол №*/31.01.2025 г., в който са отразени двата разпознати звукозаписа, представените документи и обстоятелството, че не се представя договор за уредени права. Копие от протокола било предадено на присъствалото на проверката лице, което го подписало без възражения. С протокола било дадено предписание на П.С.С., в качеството му на управляващ и представляващ дружеството, в срок до 20.02.2025 г. да представи в МК договори с авторите, продуцентите или съответната организация за колективно управление на права, въз основа на които са придобити правата за използване на произведенията в обекта.

С писмо вх. №*/25.02.2025 г. Ж.Б., в качеството на х-л мениджър на „Х.К.Х.“ООД, представила пред МК Договор №*/20.11.2024 г., сключен с „Р.М..“ЕООД, ведно с ф-ра 3

№*/20.02.2025 г. на ст-ст 894.00 лева без ДДС, с посочен период на услугата от 20.11.2024 г. до 31.03.2025 г. и дата на плащане 20.02.2025 г.

С писмо изх. №*/06.02.2025 г. МК отправило запитване до сдружение „П.“ относно правоносителите на продуцентски права в/у констатираните звукозаписи. С писмо вх.

№*/27.02.2025 г. „П.“ отговорило, че тези права се управляват от него по силата на договор с „В.Р.“ЕООД, и че сдружението няма сключен договор за уредени сродни права с „Х.К.Х.“ООД.

С писмо изх. №*/18.03.2025 г. било отправено запитване и до „Р.М..“ЕООД, което с писмо вх. №*/10.04.2025 г. отговорило, че процесните произведения не са част от неговата музикална база данни.

С писмо-покана изх. №*/14.04.2025 г., изпратено на адреса на управление и на електронните адреси на дружеството, управителите на „Х.К.Х.“ООД, били поканени да се явят на 09.07.2025 г. от 14:00 до 16:00 часа в МК за съставяне на АУАН. Управителите не се явили, а вместо тях се е явил упълномощеният представител И.И.В. с нот. заверено пълномощно.

АУАН №*/08.07.2025 г. бил съставен на 08.07.2025 г. от свидетеля Ч.П., на основание чл.98, ал.1, ЗАПСП, и Заповед №*/28.01.2025 г. на министъра на културата, в присъствието на свидетеля С.Б.Ц., като бил предявен и връчен на същата дата на пълномощника И.В..