Решение № 1109 от 30.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16562/2023
- Вид
- Решение № 1109
- Подписан
- 30.03.2025
- В сила
- 17.01.2026
- Състав
- Иван Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл. 84 · Закон за собствеността
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1109 гр. Варна, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110116562 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от С. Ж. М., К. Ж. К. и П. А.
С., с която срещу Г. Д. С. и М. А. С., е предявен иск за делба на наследствен недвижим имот, на основание чл. 34 ЗС.
В исковата молба ищците С. Ж. М., К. Ж. К. и П. А. С. твърдят, че всички страни в производството са наследници на П. П. С., ЕГН **********, починала на ***** г. и на Д. С.
С., ЕГН **********, починал на ***** г., в посочените квоти. Сочат, че по време на брака си наследодателите са придобили процесния апартамент по силата на Д. № 17425 от 27.12.1990 г. по реда на Наредба за държавните имоти, сключен между ИД на ОНС. Излагат, че до 2021 г., когато умира А. С., е имало преговори за уреждане на делбата, но след това ответницата Г. С. отказвала да разговоря с ищците, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Молят съдът да призове на съд всички наследници и да допусне делба на процесния апартамент при посочените квоти.
Ответниците Г. Д. С. и М. А. С. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват иска. Оспорват, че ищците са съсобственици на процесния имот. Ответницата Г. С. твърди, че е придобила имота със съпруга й по давност. Не оспорва, че имотът първоначално е бил придобит през 1990 г. от Д. и П. С., като след смъртта на П. същата е оставила като наследници Д. С. (****ид.ч.), А. С. (***** ид.ч.), К. К. (1/8 ид.ч.) и С. М. (1/8 ид.ч.). Сочи, че през 1997 г. се запознала със съпруга си А. С. и заживели заедно в процесния апартамент, в който живеел и баща му Д. С., като последният починал 1999 г. и единствен негов наследник е бил А. С.. Твърди, че от тогава до настоящия момент са изминали повече от 25 години, като тя и съпруга й са живели в апартамента, направили подобрения в него и на няколко 1 пъти основен ремонт. Сочи, че нито един от ищците не е живял в него, не е правил ремонти и не е предявявал претенции към нея или съпруга й, като семейството е живяло в него необезпокоявано и са го владели и до днес, поради което са го придобили по давност.
Излагат, че исковата молба за делба била изненада за тях и твърдението, че са я търсили за уреждане на взаимоотношенията по имота не отговаряло на истината. Отправя искане за възлагане на имота за ползване от нея и дъщеря й, защото живеят там и не разполагат с друго жилище. Молят за отхвърляне на иска и за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците са придобили имота по давност и наследство.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата молба.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Договор № ***** от 27.12.1990 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти /л. 7/ се установява, че О. Н. с.т е продал на Д. С.С. и П.
П. С. недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „**** Б.“, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап.
*****, с площ **** кв.м., с прилежащо избено помещение с полезна площ 3.49 кв.м., както и 1,0560 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Представена е схема на имота от СГКК /л. 8/, от която се установява, че идентификаторът на имота е *******.
Представен е технически паспорт № ****от 10.12.2020 г. /л. 11-34/ на жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. „**** Б.“, бл. ****.
От Удостоверения за настоящ адрес /л. 58-59/, Удостоверение за раждане /л. 61/, фактури от **** В. и Е.-П. /л. 62-63/, Удостоверение за граждански брак /л. 81/ както и протокол и съдебно решение по гр.д. № *****/2022 г. на ВРС /л. 64-69/ се установява, че ответницата М.
А. С. е дъщеря на Г. Д. С. и А. Д. С., които са били в граждански брак, сключен на ****** г.
Двете са регистрирани на адрес: гр. В., ул. „**** Б.“, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****.
Издадени са фактури **** услуги и продажба на електрическа енергия за декември 2023 – януари 2024 г. на този адрес на името на Д. С.. М. А. С. и Г. Д. С. са приели под опис наследството на А. Д. С., включващо ¾ ид.ч. от процесния апартамент, ½ ид.ч. от ПИ № ***, находящ се в с. К. и ½ ид.ч. от л. а. Р. Л.
От Удостоверение за наследници изх.№ ****/17.11.2022 г. на О. В. /л. 9-10/ се установява, че П. П. С. е починала на 08.02.1992 г. и е оставила като наследници Д. С. С.
/съпруг, починал на 18.12.1999 г./, К. Ж. К. /син/, С. Ж. М. /дъщеря/, А.Д. С. /син, починал на 11.01.2022 г./. Същевременно А. Д. С. е оставил като наследници Г. Д. С. /съпруга/, П. А. С.
/дъщеря/ и М. А. С. /дъщеря/.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. П. Т. се установява, че познава Г. и А. от 20 години. Знае, че живеят в апартамент, който е бил собственост на бащата на А.
Не знае жилището да има други собственици. Често са си гостували и не е чула някой друг да претендира за този имот. Г. и А. са правили ремонти през годините и мъжът на свидетелката им е помагал. Знае, че имат дете-М., което също живее там. Не е ставало 2 въпрос други хора да са собственици. Не познава С. М. и К. К.. Атанас е починал от К. преди 3 години, като в апартамента продължават да живеят ответниците. Чувала е, че А. е имал брат и сестра, но не ги познава и не знае къде живеят.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. М. Г. се установява, че познава Г. и А. от повече от 20 години, защото баба му живее в апартамента до тях. Той поне веднъж седмично ходи при баба си. В процесния апартамент са живели Г., А., дъщеря им и майката на Г.. Не е виждал други хора да имат ключове за апартамента. Всеки от блока знае кой живее там, но не са коментирали кой е собственик. Не е ставало на въпрос някой да има претенции към имота. Не познава С. М. и К. К.. А. докато е бил жив е правил ремонти по жилището.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. Щ. Ч.-М. се установява, че е биологична дъщеря на Д. С. от първия му брак, но в края на 1980 г. е осиновена, при условията на пълно осиновяване, поради което не е негов наследник. Познава А., както и Г., която е заживяла заедно с брат й в имота през 1997 г. Ходила е там няколко пъти. Знае, че са правили ремонт и подобрения в жилището. Знае, че жилището е било ведомствено, след това е купено през 90-те години от Д. С., който имал задължение да не напуска 10 години предприятието, работил е в строителството и е изплатил жилището, след изтеглен кредит.
Съпругата му е била починала в началото на 90-те години. Не знае роднините на Д. С. да са имали претенции към имота, доколкото същите са се снабдили с други жилища. Познава С.
М. и К. К., които са деца на П. от първия й брак. Някога С. и съпругът й са живели в жилището, но е било преди 1990 г. С. и К. не са получили нищо от Д.С., който само им е помагал с труда си. В процесния имот е живял Д. С. до смъртта си, като след това през 1999 г. е живял А.С., който се оженил за Г. и останали да живеят там. През годините тримата са правили ремонт на жилището. Не знае някой друг да е имал ключове. След смъртта на А., Г. и дъщеря й все още живеят там.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Т.а К.а се установява, че е съпруга на К. К.. Знае къде се намира процесният апартамент, както и как са го придобили свекърва й, и бившият й съпруг. Посочва кога са починали. В апартамента живеел братът на съпруга й, а сега живее жена му и дъщеря им. Със снаха си не е провеждала разговори за наследствената им част. Знае, че съпругът й и неговият брат са разговаряли многократно, но тъй като последният не е имал финансова възможност, защото бил купил имот на изплащане (място със стара постройка в К., са го изчаквали. А. е знаел, че брат му и сестра му имат дял и щели да търсят пазарна оценка, която да им плати. Със снаха си не е говорила, защото тя не е искала да имат отношения. А. винаги бил идвал скришно до тях. Двамата братя се разбирали много, но Г. била причината да не се събират семейството. Разбрали за смъртта на А. от други хора, като за нея не е нормално тя да не им се обади. Свидетелката й е помогнала финансово във връзка със смъртта на А., като Г. на другия ден й върнала парите. Споделя, че не е влизала в жилището откакто детето М. е била на една година. Те заплащат тяхната част от данъците за жилището, защото излиза, че са съсобственици. Никой не е заявявал пред тях, че жилището ще се ползва само от А. и семейството му и ще остане за тях. Казали са, че ще вземат това, което им се полага от майка им и жилището ще остане 3 за Атанас., тъй като те са имали друг имот. Сестрата на А. също. Снаха й не е провеждала разговор с тях за това жилище. Последно се видели на погребението, като никой не е предполагал, че ще се случи трагедията. Дъщерята на Д., Г. и Н. са се грижили за Д. Те никога не са живели там. Съпругът й няма ключ за жилището, доколкото брат му живее там със семейството си. Не е имало нужда да влиза там, а и той пътува по корабите. Срещал се е с брат си когато се е връщал от курс. А. е работил като представител на Л. и често е ходил до Б., където те живеят, когато е имал път към О.. Свидетелката е присъствала на разговори между братята относно процесния имот, при които са се разбрали, че някаква част, която се полага, като спомен от майка им, ще остане за съпруга й и сестра му. Преди това са имали наследствен имот в К. и си го били разделили нормално. Не знае да е имало теглен заем за процесния имот. Всичко е било уговорка между братята и не са предполагали, че А. ще почине толкова рано, като за това не са пришпорвали нещата. Не са пристъпили към уреждане на въпроса за апартамента, защото А. е купил имот в К. със заемни средства и не е имал възможност да изплати частите на останалите. Бил е много щастлив, че има имот. Пред нея и пред съпруга й А. не е споменавал, че имотът ще остане за него и съпругата му, без да плаща частите на другите. Свидетелката не е чула за конкретни суми да си говорят двамата братя. Имотът в К. е купен от А. и съпругата му в режим на ***.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Я. П. П. се установява, че е сестра на П. С. и познава семействата на племенниците си. Знае кога са починали П. и Д. Те са живеели в апартамента на ул. „Б.“, бл.****. Предполага, че са го закупили, като са имали и място в К., но не знае какво е станало с него. Те са имали три деца, като от малкото разговори със сестра й е разбрала, че жилището един ден ще остане за всички. Когато са починали П. и Д. в жилището е останал да живее А.. Свидетелката почти никаква връзка не е поддържала с него. Не е чувала останалите да се отказали от това наследство. Не знае дали А. го е считал само за негово. Споделя, че сестра й е починала внезапно на 48 г., като за имота са говорили преди това, когато са се събирали. Не знае дали Д. е теглил кредит за жилището и не знае кой е живял там след 1992 г., освен А.. С. и К. са й споменавали, че нещо трябва да се направи за апартамента, но през това време А. си е купил място в К.и се отсрочило във времето. Не знае кога са се водили тези разговори, но знае от К. и С. за това от около 10 години. Знае, че след смъртта на сестра й в жилището е живял А. и семейството му.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за допускане на делба на съсобствен наследствен недвижим имот, с правно основание чл. 34 ЗС.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да докажат, че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, възникнала по силата на наследяването, в резултат на което всеки от съделителите притежава посочените в исковата молба права в съсобствеността. В тежест на ответниците е било да докажат, че ищците нямат права в съсобствеността, защото вещта е придобита от ответниците по давност и наследство.
Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5aff596-7073-4062-82b3-51d7e1580d27